Ерик Сати, размирникът, който предрече минимализма

Макар и отхвърлен от френския музикален естаблишмънт на времето си, звукът на Ерик Сати (1866-1925) и до днес долавяме в музиката на минимализма, в десетки филми, във фоновата музика и дори в творчеството на "Афекс Туин". 

Сати е размирникът, който открива "мебелната музика" – звук, предназначен да се чува, но не и да се слуша, много преди брандът Muzak да опакова и започне да продава онова, което днес наричаме "асансьорна музика".

Той създава един от първите примери за "подготвено пиано", прикрепяйки листове хартия между струните, за да постигне по-различен звук, а неизпълнимите бележки, които е оставил по нотните листове – "отвори си главата", "бъди невидим за момент" – го представят като ранен предтеча на концептуализма. 

Стив Райх, Филип Глас, Тери Райли, Джон Кейдж – всички те дължат много на ироника Сати.

„Гимнопедия“, „Пиеса във форма на круша“, „Истинска прелюдия за куче“, „Бюрократична сонатина“, „Тенис” и „Къпане в морето” (из цикъла „Спорт и развлечения“) – зад заглавията на тези пиеси надничат много интригуващи и забавни истории и разкриват разказвача си като ексцентрик. 

Наричат го още „кадифения джентълмен” – неизменно ходи облечен в костюми от сиво кадифе и с чадър, независимо от времето. Заселва се в парижкото предградие Аркьой и пешком изминава десетината километри до Монмартр, където работи и се развлича с приятели. От време на време разбунва духовете с поредната си творба. 

Донякъде е самоук композитор – изключен от Парижката консерватория заради „мързел и катастрофално ниски резултати” (както самият той отбелязва), започва препитанието си като пианист в известното парижко кабаре „Черната котка”, където се случват най-лудите артсъбития.

Слушайте „Звукови хроники” – клавирни истории на 7 април, вторник от 17.30 часа.

Прочети цялата публикация