Танева и веригите заровиха томахавки за българските храни

Земеделският министър Десислава Танева и големите търговски вериги изгладиха отношения след няколко дни на взаимни нападки, заради приетото по нейно предложение от правителството постановление за задължително предлагане на повече български регионални храни в хипермаркетите. Тя, шефът на "Лидл Блъгария" Мария Драгийска и Георги Гърневски, който ръководи директната работа с българските производители в "Метро", обясниха на пресконференция в сряда, че са се обединили около по-смислени мерки за улесняване достъпа на дребните производители на български храни до големите търговски обекти. Поводът за изваждането на томахавките бе първоначално предложеното задължение хипермаркетите да отделят 1/2 от пространството си за специални български щандове. След недоволството на Сдружението за модерна търговия, обединяващо най-големите хранителни вериги, обръщащо внимание, че така се нарушава конкуренцията на пазара, то бе сведено до изискване да отделят достатъчно място за български храни . В противен случай веригите ще подлежат на солени глоби, които бяха приети преди ден от парламента. Част от големите оператори обвиниха Танева в деструктивно поведение и преразпределяне на пазара в полза на олигарх, а не на дребните фирми. Тя на свой ред нарече изявлението им лична война срещу нея и памфлет, а в сряда пред БНТ коментира, че нападките срещу нея били в стил "предизборна кампания" Малко по-късно през деня след среща в Министерския съвет с участието на премиера Бойко Борисов агроминистърът и търговските вериги излязоха видимо помирени. Преди това Танева и министър-председателят са разговаряли във видеоконферентна връзка и с български производители на храни. Изискването за верига с над 10 обекта На съвместната пресконференция земеделският министър обясни, че с веригите са били обсъдени регионалните къси канали за доставки на български храни и е бил уточнен обхватът на постановлението. То ще засяга оператор с над 10 обекта, обхватът е твърде широк и не засяга само веригите от Сдружението за модерна търговия. Танева призна, че част от хипермаркетите от година-две работят на изисквания сега от правителството принцип, "но сегашната криза, сегашната пандемия ни налага да вземем бързи ликвидни мерки за минимизиране на щетите от загубата на свитите пазари в Европа и света, изхвърлянето на храна и да оцелеят нашите фермери в най-уязвимите сектори като животновъдство, млекопроизводство, плодове и зеленчуци и свързаните с тях хранителни предприятия". "Оставаме отворени за обсъждане, да бъдем модератори, познаваме сектора, така че всичко да стане в полза на потребителите", каза още министърът. Драгийска посочи, че е постигнато обединение около работещи мерки, а има и разбиране за това по смислен начин да бъде подпомогнат българският производител. Веригите са представили мерки, с които да се предложат по-добри канали за достигане на продукцията на малките производители до потребителите. Варианти за финансиране и доставки от малки фирми Търговците са работили и по варианти за финансиране и улесняване на логистиката за доставки на регионални храни от малки фирми. "Искам да уверя, че българските производители могат да са спокойни, тъй като сме убедени, че тази подкрепа е изключително важна в този момент. Поискахме от Министерството на земеделието да скъсим пътя на комуникация, за да можем по места да помогнем на най-спешните, които буквално утре биха извадили продукция и на които им е отказан износ", каза още Драгийска. Тя заяви, че търговците подкрепят българските млечни продукти задължително да са произведени с поне 90 процента българско сурово мляко. Според Танева обаче въведеното изискване млечните продукти да са изцяло произведени от българско сурово мляко цели да подпомогнат животновъдите и да се реализира тяхното мляко, (иито цени започнали да се сриват в Европа. Стоки има достатъчно, изборът е на потребителя Драгийска обясни, че от "Лидл" са вкарали много нови млечни продукти, което никак не е лесно и желанието на правителството да помогне на местните производители не трябва да доведе до ограничаване на предлагането на млечни продукти от други държави като Германия, Франция, Италия и т.н. "Това ще попречи на износа към тях и ограничение на избора на потребителя. Трябва да намерим баланс между защитата на производителя и интересите на потребителя", каза още Драгийска. По думите й плащанията ще се извършват от 7 до 14 дни. Йордан Матеев от Сдружението за модерна търговия каза, че качествената българска продукция ще продължи да бъде на рафтовете. "Изборът е на българския потребител, затова апелираме към потребителите да изберат българското, това е мъдрото решение", каза той. Георги Гърневски от "Метро" каза, че сега трябва да се намери най-добрата уредба, за да са от полза на цялото общество. "Още 2016 г. започнахме програма за работа с малки производители. Вече имаме над 300 малки регионални производители, които доставят на "Метро". Сега обаче не е време за напрежение и спорове, а трябва да се обединим, защото всички са в трудно положение. Продукцията е по полето и тя трябва да намери най-бърз път до магазините. Това за локални, директни доставки е много важно, защото имаме стратегическа задача да запазим типичните български сортове продукти, които не могат да минават през дълги вериги на доставка", посочи Георги Гърневски. Според него българската стока трябва да е на видно място без значение на площта, тъй като стоката се подновява непрекъснато. Веригите: Пазим българските сортове и храни Георги Гърневски каза, че и без споразумението "Метро" изпълнява тази политика. "Имаме задача да запазим типичните български сортове и продукти и да им осигурим най-прекия път до потребителя", посочи той. Представителят на "Метро" увери, че от страна на веригите няма да има спекулативни цени, но те зависят и от това самите производители колко ще поискат за продукцията си. Той допълни, че разчита на разума на производителите. Йордан Матеев поясни, че пазарът е най-добрият регулатор на цените и не е нужна държавна намеса. Преди това Борисов и Танева са разговаряли онлайн с животновъди, зеленчукопроизводители, рибари и пчелари, на които премиерът обяснил, че държавата прави всичко по силите си, за да подкрепи земеделския сектор и родното производство. "Най-важно е да ви запазим живи, после всичко останало ще дойде от само себе си, ще се стегнем и ще го направим. Сега се мъчим с такива мерки да ви помагаме, каквото може да се направи. Първата цел ми е да сме живи", заявил Борисов, цитиран от правителствената пресслужба. Производителите искат постановлението да е перманентно Агроминистърът повторила, че стремежът е да бъдат подкрепени малките и местни български производители, за да се запази поминъкът им. Различните браншове подкрепили усилията на кабинета и декларирали, че искат да продават стоката си в България и по думите им, именно търговските вериги са канал за реализация на продукцията им. Те настояли също така срокът на постановлението да не е само до края на 2020 г., а да продължи да действа без ограничение. Танева обаче коментира по-късно, че това подлежи на анализ. Междувременно Асоциацията на земеделските производители в България съобщи, че заедно с агроминистерството започват национална "Избирам 380". Това са цифрите от кода за всички произведени в България стоки. Според организаторите икономическият патриотизъм е концепция, която се обсъжда все по-често в редица европейски държави като мярка срещу кризата. Кампанията "Избирам 380" неслучайно започва точно преди Великден, но е замислена като дългосрочна инициатива с периодични пикове около националните празници, когато традиционно потребителската активност е най-висока.

Прочети цялата публикация