Mediapool.bg | 24.04.2020 11:58:29 | 117

България иска да харчи в аванс парите от следващия програмен период


България е предложила да се харчат авансово парите от следващия програмен период. Освен това страната ни е поискала и разрешение да се препорграмира Програмата за развитие на селските райони през настоящия програмен период. Двете антикризисни мерки са свързани с преодоляване на последиците от пандемията от коронавируса. Това съобщи вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев, докато се возеше в джипа на премиера Бойко Борисов по време на проверката на строителството на магистрала „Европа“ (София – ГКПП „Калотина“). Авансово харчене на европари “Имаме едно доста конструктивно предложение да ни разрешат да харчим авансово парите от следващия програмен период, който започва само след седем, осем месеца. С което да си помогнем, като инвестираме 200 или 300 млн. евро в мерки за подпомагане и на хората, и на бизнеса, ще ни позволи по-леко да излезем от кризата“, каза Томислав Дончев. Според него това може да стане с промяна в европейското законодателство. Дончев смята, че идеята на България ще бъде подкрепена от останалите страни-членки, защото средствата ще бъдат инвестирани в антикризисни мерки. Към момента все още лидерите на 27-те страни членки не са постигнали споразумение по многогодишната финансова рамка на ЕК за следващите 7 години. Различията между страните членки са твърде големи и търсеният компромис все още не е намерен. По време на разговора в „джипката“ премиерът Бойко Борисов отбеляза, че на снощния Европейски съвет лидерите са разпределяли пари които ги няма. Става въпрос за още около 500 млрд. евро. “В ЕС разпределяме пари, които ги няма в момента. Около 500 млрд. допълнително ще бъдат осигурени според мен“, казва Борисов. Томислав Дончев коментира, че целта на предложението за авансово харчене на средствата е да се помогне на „най-малките, най-уязвимите“. „Една унищожена малка фирма означава едно цяло семейство безработно“, каза вицепремиерът. Отбелязва се безвъзмездната помощ, която се отпуска за малкия бизнес. Това са грантове от 3000 до 10 000 лв., които ще стигнат до 20 000 микропредприятия. Общият ресурс по тази схема е 173 млн. лева. Това е безвъзмездна помощ, която няма да се връща. Томислав Дончев твърди, че в средносрочен план има надежда не само за възстановяване на производството, но и на разрастването на сектори като машиностроене, фармация, текстилна промишленост. Причината е, че Европа вече ще разчита все повече на себе си и няма да допусне да е зависима от една страна. Ако сега държавата подпомага бизнеса с 5 – 6 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), то в течение на кризата има готовност за мерките да бъдат отделени 10-12% от БВП, каза Томислав Дончев. Препрограмиране на селската програма България официално е поискала от Еврокомисията да позволи препрограмираме на Програмата за селски районис цел да се приложат антикризисни мерки в земеделието, съобщи още Томислав Дончев. Предложението беше направено от България още в края на март, но към момента няма официално решение по него.  Страната ни предложи на Европейската комисия да предостави възможност на държавите-членки доброволно да прилагат хоризонтална извънредна мярка Covvid-19 във всяка от програмите си за подкрепа на уязвимите фермери и преработватели. Предложението е механизмът CovidD-19 даработи на национално ниво, като всяка държава-членка да има възможност да използва недоговорираните средства по програмите си за стабилизиране на секторите „Селско стопанство“ и „Хранително-вкусова промишленост“. За България това се отнася за недоговорирани средства от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 и Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 г. Едното предложение е да е допустим разход финансирането на мярка за осигуряване на дезинфектанти, маски, защитни облекла, както и разходите за дигитализация за осъществяване на дистанционна работа. Второто направление предвижда компенсаторна мярка за извършен разходи за съхранение на продукцията, за компенсиране на свиване в цените и намаление на цените на произведени стоки, за ограничения при реализацията на продукцията и ограничения в пазара, както и за спиране на дейност. Страната ни предлага още да има и компенсаторна мярка за земеделски стопани, преработватели или оператори за осъществяване на логистика. Целта е бързо реализиране на пазара на произведени плодове, зеленчуци, земеделски стоки, рибни продукти и храни.  По този начин ще се подкрепят малките производители, като тяхната продукция ще бъде изкупена и реализирана на пазара. Друго предложение включва инвестиционна мярка в няколко направления - инвестиции в техника за преработка, складиране, консервиране на бързо развалящи се продукти и активи за съхранение на продукция. Освен механизма Covid-19, България е предложила да се разработи и спешна мярка чрез предоставяне на целева финансова помощ от бюджета на Общата организация на пазарите. Това може да стане като за всяка страна бъдат определени финансови пакети, на база продукцията в засегнатите сектори в растениевъдството (плодове и зеленчуци) и на база популацията на животните от най-засегнатите сектори. По този начин всяка страна-членка на ЕК да получи еднократна помощ под формата на безвъзмездни средства, за да подпомогне производителите си в най-засегнатите сектори. В писмото до ЕК България предлага още Преходната национална помощ да бъде адаптирана, като останат ограниченията единствено в секторен план. Именно така на фона на пандемията в цяла Европа, ще се осигури гъвкавост и създаване на възможност за различни модулации при критериите за допустимост, референтната дата и при запазване на секторите.        

Прочети цялата публикация