Роб Уотсън, Би Би Си: Без Борис Джонсън правителството изпитва затруднения

Жертвите на коронавируса в Обединеното кралство приближават 20 000. Британците са добре известни с чувството си за „уникалност“, което, всъщност, често им е помагало в миналото, но пандемията на практика опроверга всички, които я подцениха. Ето защо, заради „уникалния“ си подход - да не избързва с налагането на карантина - правителството на Борис Джонсън стана обект на ожесточени критики.

Миналата седмица вестник „Сънди таймс“ излезе с опустошителна статия с твърдения, че кабинетът е пропилял 5 седмици през февруари и март за ограничаване на ефекта от коронавируса, и то при положение, че и без това е бил изключително неподготвен. Липса на защитно оборудване и облекла за медиците, недостатъчно тестване, пренебрегване на ситуацията в домовете за социални грижи - това са само част от проблемите.

Вчера пък вестник „Гардиън“ публикува две разкрития, основани документално. Едното - че още миналата година на „Даунинг стрийт“ са били предупредени за опасността от пандемия в документ, подписан от главния научен съветник на правителството сър Патрик Валънс. В него се допуска масова зараза с грипоподобен или с коронавирус - че пандемията може да е и на три талаза от по 15 седмици, ще загинат над 65 000 британци, че щетите за икономиката ще надвишат 2 трилиона паунда и че ще отнеме години преди системите за здравни и за социални грижи да се възстановят.

Другото разкритие е, че личният съветник на премиера Джонсън - Доминик Къмингс, е участвал в заседание на председателствана пак от сър Патрик Валънс тайна научна консултативна група за извънредни ситуации. С което работата ѝ се компрометира заради съмнения за политическо влияние.

„Объркването е голямо, не е ясно какво точно се е случило и вероятно само обществено разследване, когато отшуми пандемията, ще извади наяве истината“, коментира пред кореспондента на БНР в Лондон Веселин Паунов политическият анализатор на Би Би Си Роб Уотсън. Разговорът им включва и пропусната от Лондон възможност да получи помощ от Европейския съюз.

Британското правителство продължава да настоява, че поради „комуникационно объркване“, каквото и да означава това, не е било поканено навреме да се включи в схемата на ЕС за поръчване на защитно оборудване и респиратори, макар че Брюксел многократно изтъкна, че на британците навреме е била предоставена тази възможност. Макар и вече напуснала ЕС, до края на преходния период Великобритания напълно може да се ползва от изгодите си от членството, за каквато се смята и тази схема, ето защо властите бяха обвинени във вземане на „политическо решение“ заради Брекзит. „Даунинг стрийт“ отрича обвиненията в „политическо решение“.

- Г-н Уотсън е знаем ли всъщност каква е истината?

- Не съм напълно сигурен дали знаем истината. И може би това е точно един от тези случаи, в които няма такова нещо като истина - в които всичко е възможно. Възможно е да е имало някакво „объркване в комуникацията“. Но също е истина и че това е правителство, действащо в навечерието на напускането на Европейския съюз и случващ се Брекзит, и че може да е била проявена „политическа чувствителност“. Може би това е един от случаите, до чието дъно никога няма да стигнем.

- Известният писател Филип Пулман, който критикува правителството за пълна безотговорност, че не е осигурило необходимото защитно оборудване и облекла за медиците, каза, че ако има убедителни доказателства, че, цитирам точно неговите думи: Правителството, знаейки за рисковете, е предпочело да задоволи разпенявените Брекзит фанатици, то всички министри на първа линия, просто трябва да си отидат. Предполагам, че има и много други хора, които споделят подобно виждане? 

- Със сигурност виждам обвинения, че Брекзит фанатиците, както бяха наречени, са поставили Брекзит пред страната. Не съм обаче напълно сигурен, че засега има доказателства за тези обвинения. Това са такива въпроси, които могат да бъдат напълно изяснени, ако се проведе разследване, когато кризата отшуми. Подозирам, че нещата са много по-сложни.

- Звучи доста странно и дори нелепо, че британски фирми изнасят защитно оборудване, а в същото време в страната има остър недостиг от такова. Или че една новооборудвана болница като тази, в която се превърна изложбеният център ЕКСЕЛ в Лондон с 4000 легла, връща пациенти, защото няма достатъчно медицински сестри и персонал да ги поемат...

- Изглежда има две основни линии на обвинения срещу правителството. Едната е, че министрите просто са зле подготвени, не са си давали сметка за сериозността, и са реагирали твърде бавно. Предполагам, че това също може да се изясни след обществено разследване. Втората линия на обвинения е, че вече изпаднало в криза, правителството си върши лошо работата при решаване на практическите проблеми. Става дума за доставката на защитно оборудване за медиците и за мудно бюрократично организиране на тестването за вируса.

И, разбира се, проблемът с поръчването на респиратори за хората, които наистина са много болни, включително и това дали е имало или не сътрудничество на необходимото равнище с Европейския съюз. Мисля, че е по този втори списък с обвинения правителството ще има повече трудности да отговори на повдигнатите въпроси. Защото изглежда има доказателства, че то лошо организира правенето на тестове и осигуряването на екипировка.

Правителството в негова защита може да каже: „Вижте, това е глобална криза, ние сме страна със 70 милиона души население. Правителствата по целия свят искат такова оборудване“.

- Със сигурност виждаме, че правителството е под сериозен натиск за бавната реакция и неадекватното боравене в условията на криза, но министрите като че ли следват твърдо познатия вече модел на отричане на всички грешки и дори, напротив, да се хвалят, че вършат отлична работа. Не прозира ли тук сянката на личния съветник на Борис Джонсън - Доминик Къмингс - който, всъщност, е архитектът на тази политика?

- Вижте, съвсем доскоро британското правителство не беше подлагано на много критики. И мисля, че отчасти това е, защото Обединеното кралство беше в първоначалната фаза на шок от тази криза. Както виждаме по целия свят, в други страни, исторически погледнато, когато има шок - огромна криза, хората се молят да им се случи само най-доброто и се уповават на властите, очакват само най-доброто от правителствата си.

Мисля, че Великобритания едва сега полека-лека започва да излиза от шока и навлиза във фаза, в която опозицията, политиците, журналистите, обикновените хора започват да си казват: Чакай малко! Ясно е, че правителството има проблеми да се справи сега, но дали не взе грешни решения по-рано, дали е получило лош съвет от учените?

Още не сме в „окото на бурята“, когато хората биха казали, че всичко се върти около Доминик Къмингс. Ние просто сега излизаме от този първоначален шок и хората започват да се питат как се справяме в сравнение с останалите европейски правителства, с останалите страни в Европа и по света.

- Главният редактор на медицинското списание „Лансет“ Ричард Хортън обвини „Даунинг стрийт 10“, че „умишлено пренаписва историята за Covid-19 чрез кампания на дезинформация“. Можем ли наистина да говорим за такава кампания?

- Справедливо е да кажем, че правителството беше изключително внимателно в посланията си. Със сигурност имаше критики, че министрите са забравили какво са казали в миналото и обещанията, които са поемали. Може да се каже, че целенасочено забравиха отправените предупреждения. Постоянният рефрен на правителството е, че през цялото време следва съвета на учените и на медиците.

Смятам обаче, че във Великобритания още няма категорично, очевидно доказателство – „димяща цев, уличаваща в престъпление“, че учените са посъветвали правителството за незабавни действия и то е казало „Не!“.

Та може ли някой категорично да каже, че министрите са подвели обществото, че са пренебрегнали съвета на учените? Критиките са засилват и, разбира се, наистина най-трудният въпрос, на който трябва да отговори британското правителство, е защо, ако следва съвета на учените и твърди, че е било добре подготвено за пандемията, жертвите са много повече в сравнение със страни, съизмерими като население и благосъстояние, като Германия и Южна Корея.

- Вестник „Сънди таймс“ публикува тежката си присъда за загубени 5 седмици от правителството за адекватна подготовка за пандемията и критикува лично Борис Джонсън, че е игнорирал всички съвети - на учените за опасността от заболяването, на медиците за недостиг на оборудване и т.н. И това беше сторено от издание, което обикновено застава твърдо зад торите, правителството и премиера. Как ще коментирате това?

- Това, според мен, е знак колко е сериозна кризата. Обвиненията в „Сънди таймс“ се състоят от две части. Първата, че британското правителство е зле подготвено за пандемията заради предходните 10 години на строги икономически мерки за затягане на коланите, че министрите са били твърде заети да пропагандират Брекзит, че съветите на учените не са били достатъчно убедителни. И второто обвинение е, че самият Джонсън просто отсъстваше. Точно в момент, когато е имало нужда от здраво ръководство, Джонсън е бил зает през по-голямата част на февруари с други дела. Не е изненадващо, че обвиненията са толкова сериозни.

Правителството е много чувствително към такива обвинения, но пак ще кажа, че мисля, че е нужно порядъчно публично разследване, за да се установи доколко са виновни министрите. Тяхната защита е, че първоначалните данни от Китай не са били особено ясни, докато не е станало ясно в колко лоша посока тръгват нещата в Италия и че във Великобритания може да се случи нещо подобно. И все пак не може да сме съдници в този момент. Задават се, естествено, много въпроси дали Джонсън става за тази работа, дали неговото правителство става.

- Справят ли се британските министри в отсъствието на Борис Джонсън?

- Това със сигурност е голям въпрос в британската политика. Мисля, че присъдата досега сред политическите коментатори е, че правителството изпитва затруднения без Борис Джонсън. Това е правителство, в което Джонсън е с една глава над останалите по отношение на личност и важност. Стана ясно, че калибърът и качеството на някои от ключовите министри не е това, което може да се очаква в едно британско правителство.

Предполагам, че министрите и защитниците на кабинета ще кажат, че при тези обстоятелства всяко правителство, независимо колко са опитни министрите, би изпитвало трудности. Без съмнение обаче в политическите кръгове започва да се говори, че без Джонсън това правителство не се справя толкова добре, колкото можем да очакваме или да се надяваме.

- Известно е, че Борис Джонсън искаше да си разчисти сметките с Би Би Си, но сега около кризата и всичко, което му се случи лично, на практика дори след критики на лоялно издание като „Сънди таймс“, какви са шансовете да си промени мнението за начина на отразяване на събитията от Би Би Си?

- Мисля, че е вярно да се каже, че британското правителство не са фенове на Би Би Си. Има няколко много високопоставени членове от обкръжението на Джонсън и особено личният му съветник Доминик Къмингс, които изобщо не харесват Би Би Си. Те смятат, че Би Би Си представлява някаква елитарна група хора, които са проевропейски настроени. Така че „топлите чувства“ между някои членове на правителството на Джонсън и Би Би Си си остават.

„Но ако трябва да отговоря на въпроса дали нещата ще се променят дали правителството ще приеме, че Би Би Си играе важна роля да информира нацията и да я държи единна, просто не знам. Моето усещане е, че мнението за Би Би Си на някои в правителството няма да се промени, те не обичат корпорацията. Но са твърде заети в момента с вируса, за да се занимават с Би Би Си“ , каза анализаторът на Би Би Си Роб Уотсън.

А „заниманието“ на управляващите, за което говори той, всъщност са плановете за съкращаване на 450 работни места в рамките на план за модернизиране на корпорацията, както обяви тя в края на януари.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация