Метеор: Хиджиката и философска фантастика по време на изолация

Добре, май настана време отново да надникнем в работилницата на Тъмните сили… Последната ни радиосреща с философа Боян Манчев и режисьорката Ани Васева, съставляващи 2/3 от твърдото ядро на Театрална група „Метеор“, беше в края на ноември миналата година. Това стана непосредствено преди да заминат за Токио, където представиха на сцена „Хиджиката и неговият двойник“ и в специална академична дискусия – един изключително оригинален поглед не само към творчеството, но и към личността, идеите и себеизмисления живот на митичния хореограф и буто-танцьор Тацуми Хиджиката (1928-1986), една от ключовите фигури в японското радикално изкуство през ХХ век (с Леонид Йовчев, „плевенския самурай“, в ролята на Хиджиката).

При новата ни среща с Ани Васева и Боян Манчев „краят на света, какъвто го познаваме“ вече е започнал – птичките пеят, котките се разхождат спокойно по улиците, озоновият слой полека-лека се възстановява, азиатската мода на маските като задължителен аксесоар от облеклото е станала повсеместна, онлайн-концертите са изместили по популярност порното, селото е новият Космос, а селяните – новите космонавти, децата и кучетата над 12-годишна възраст са подложени на паркова дискриминация, а много артисти от „независимия културен сектор“ са готови доброволно да се продадат в робство… Та, затова и нашето предаване (всъщност, две предавания, защото записите, които ще чуете, са част от новия златен фонд както на „Аларма“, така и на „Мултикултурни диалози“) ви предлагат по-скоро другата гледна точка към настоящата криза – как докато траят всички ограничения и външно наложени неудобства можеш да се посветиш на смислени неща (като репетиции, писане и издаване на книги, организиране на собствения документален архив) в много по-голяма степен и с много по-голяма концентрация, отколкото в цивилни времена. Преди това обаче – разказ за приключенията на „Хиджиката“ на „Метеор“ на японска земя и за това какво следва…

Следва продължение, както навярно сте усетили от финала на разговора ни, защото „Връзката между идеята за бъдеще и „[това, което е] отпред“ е културно детерминирана. В ред езици думата за бъдеще не е обвързана с пред-стоене; утре не е свързано с пред-стоящо, а със зад-стоящо. Времето ни изненадва в гръб. Като убиец на ъгъла или любов“… Откъде е цитатът (ако вече не сте пред-угадили),… ще разберете при следващата ни среща в ефир с автора на тези думи.
На снимката (правена в началото на декември), на която виждате Ани Васева и Боян Манчев с японския философ проф. Ясуо Кобаяши, домакин и инициатор на гостуването на „Метеор“ в Токио, маските далеч в ляво не са черно пророчество или зрителна измама, а ежедневие и културен модел в някои части на света, както добре знаем.

Прочети цялата публикация