Fakti.bg | 01.05.2020 06:59:31 | 224

Диктатура ли?! Дори една градинка не можем да затворим


Интервю на Таня Петкова за в. "Сега" Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. През последните 20-ина години работи като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Автор е на множество доклади и социологически изследвания. Работата му основно е свързана с въпросите на престъпността в България. Анализира конкретни видове престъпления и корупционни практики - корупционен индекс, трафик и пазар на наркотици, проституция, трафик на хора, контрабанда на потребителски стоки и др. Безлов е и политически анализатор. - Г-н Безлов, напоследък наблюдаваме активизиране на прокуратурата по отношение на организираните престъпни групи (ОПГ), свързани със злоупотреби с евросредства, примерно акцията срещу певицата ЛиЛана и брат ѝ. Наистина ли се случва нещо съществено или е стихийна кампания?

- Не знам подробности около последните случаи, за които ме питате. Но проблемът с усвояването на евросредствата е отдавна и периодично излиза на преден план. Още преди влизането ни в Европейския съюз имаше проблеми с програмите САПАРД, селските хотели и действието на различни схеми. След влизането в ЕС се появиха първите обвинения, примерно случая „Стойков- Николов“.

Основната част от критиките e, че за съжаление няма капацитет, който да разследва злоупотребите. Както и че има твърде много политически съображения, за да не се разследват различни видове престъпления, свързани с европейски средства.

Според мен една от най-големите схеми за облагодетелстване това са селскостопанските субсидии. Особено при директните плащания имаме класическо нарушаване от страна на едрите селскостопански производители. Различни оценки показват, че в тази област между 60-80% от евросредствата попадат в една много тясна група едри арендатори и собственици на земя, като за да преодолеят новите ограничения, които ЕС наложи, буквално работят като ОПГ.

След 2015 г. ЕС наложи таван на субсидията, който е 300 000 евро, а пък има български селскостопански производители, които взимат 20-30 млн. субсидия и съответно, за да минат този таван, организират десетки, стотици дори компании, както и фиктивни лица, чрез които кандидатстват.

В тази сфера съществуват два проблема. Единият е свързан с разбирането, че ако се посегне на тази група, ще се разруши много сериозно моментната структура в селското стопанство, тоест ще има значими щети за икономиката. В Брюксел има и много силно лоби на тези едри земеделски производители, които успяват да попречат на мерките за ограничаването на привилегиите им и съответно парите да стигат до хората, които имат нужда от тях – малки и средни производители. Едрите притежават достатъчно възможност да печелят от икономия на мащаба.

- Казвате малкия и среден бизнес. В този контекст – през последните два месеца, в които сме в извънредно положение, виждаме, че нещата именно за този бизнес отиват към катастрофа. Това ще доведе ли до преразпределение на бизнеса у нас?

- През последните 30 г. обикновено при всяка една голяма криза имаме огромен брой фалити, преразпределение на пазарите. В момента ще се случи нещо подобно. Никой от нас не е с очаквания, че тази криза няма да доведе до тежки сътресения и огромни щети. Съответно и много хора ще загубят бизнесите си. Това се случва навсякъде при кризи. В България се случва по нашия си специфичен начин.

- Който е?

- Който е свързан с това кой в каква позиция се намира в политически план, както и спрямо пазара си. Да кажем, че оцеляването или завладяването на чужд бизнес зависи само от това дали си близък с политиците, няма да е вярно. Защото ,ако някой е подпомаган от големи мултинационални чужди компании, независимо дали са китайски, руски, германски, турски или др., естествено, че той ще успее евентуално да завладее бизнеса на конкурентите си. Големите използват своите доверени лица, за да изтласкат конкурентите и да премахнат малките. Да консолидират пазара.

- Какво тогава ни очаква идните месеци?

- Струва ми се, че каквито и прогнози да се правят, са безсмислени. Човек трябва да е пророк, за да каже какво ще стане. Има всякакви хипотези как ще се развие моментната криза. Няколко пъти големи международни институти и финансови корпорации, подчертават, че за разлика от другите кризи, които имахме от войните насам и които бяха свързани предимно с икономиките на съответните страни, сега е друго, доста по-различно. Основният причинител на тази криза е здравно-социален. Има някакъв фактор, който е неопределен и изключително малко може да се прогнозира поведението му.

Не знаем дали тази пандемия ще затихне заради сезонността на вируса, подобно на други. Не знаем дали, ако се омекотят мерките, ще имаме втора, трета или повече вълни. Не е ясно дали при затихване през лятото, няма да има нова вълна през есента. Не е ясно как ще мутира този вирус, толкова много неизвестни.

Съответно се напластяват и различни проблеми. От една страна възможността на хората да се информират и да се страхуват, от друга страна са политическите решения, които целят управляващите да понесат минимални щети.

- Управляващите осъзнават ли всичко това и намират ли баланса?

- Движим се в пакет с останалите европейски държави. Нашите политици единственото, което могат да правят, е да се опитват да се движат с потока и да не правят излишни движения. Поне аз така си го представям. В момента всички сме вирусолози, всички имаме мнение как трябва да се решат икономическите предизвикателства и т. н.

Видимо при нас е, че има два лагера, с цялата условност. Едните критикуват мерките, а другите смятат, че са правилни. Според проучванията ни критиците на положението стават повече, защото просто минава време. А същевременно страната няма много тежки щети, нямаме дневно стотици заразени, десетки починали. Не се страхуваме и някои мислят, че всичко, което бе предприето досега, е било излишно.

Но толкова противоречива информация има, толкова е оскъдна, че не можем да направим нормално заключение какво точно се случва и кое е правилното. Всички наблюдават какво правят другите и какви грешки допускат и се опитват да ги избегнат. Примерно някои страни последваха т. нар. стаден имунитет - в момента единствената страна, която остана да го следва, е Швеция. Има и друг модел – китайският, който е свързан с изтръгване и изкореняване на епидемията, но никой не може да го направи в останалия свят, защото не сме в Китай.

Друг е проблемът, когато този коронавирус продължи да се търкаля и ще продължи да се връща в Китай, примерно. Докато няма ваксина, докато няма ефективни лекарства, няма и кардинално решение.

- Това налучкване в управленските решения не заплашва ли донякъде устоите на този ред и демокрацията изобщо?

- Хората много обичат да спекулират с проблемите на демокрацията. Но то един парк не може да се затвори. Каква диктатура тогава ще бъда наложена?! Комично е. Не сме Турция, нито Китай. В момента, в който се опитат управляващите да затворят една градинка, нали виждате какво става? Може да се прилагат мерки, докато хората ги подкрепят. В момента, в който те не искат да спазват правилата, няма как да ги накарате насила.

У нас като ресурси имаме 20 000 полицаи, които могат да запушат входовете на София и 5-6 града, отделно същите полицаи ходят да проверяват карантинирани, отделно същите полицаи трябва да пазят градинките. Как ще стане това?! Е, как да е диктатура всичко това! Тук и сега не може да се случи. Да, вероятно при много тежка криза, са възможни съвсем друг тип организация на икономиката дори.

Прочети цялата публикация