Светла Цоцоркова: Всички в нашия филм отчаяно се нуждаят от любов

Тийнейджърката Райна живее с майка си и голямата си сестра в ъглова къща край разбито, но натоварено крайградско шосе. Денем тя помага в семейния грънчарски бизнес и майстори глинени фигурки, нощем слуша от леглото си трещящите камиони под прозореца и мечтае. Склонността ѝ да съчинява оплетени и убедителни лъжи изкарва и без това проблемното ѝ семейство извън релси.

Вторият пълнометражен игрален филм на Светла Цоцоркова „Сестра“ още не е влязъл в разпространение, но преди пандемията да остави света на пауза, стана носител на наградата за най-добър филм от Фестивала в Котбус и най-добър източноевропейски дебют от Фестивала във Варшава.

Покрай пандемията в „Аларма“ се излъчват поредица от „задочни“ интервюта, в които събеседниците се срещат сякаш още по-директно със слушателя, насаме в собствените си домове. Режисьорката Светла Цоцоркова отговори на няколко въпроса за филма „Сестра“ пред личното си записващо устройство.

Героите във филма „Сестра“ са някак си предадени от езика – той не би могъл да смекчи общуването им, да укроти вътрешния им гняв или някак да им помогне да разкрият любовта и уязвимостта си. От тази невъзможност на изговарянето започва втората част от задочния ни разговор със Светла Цоцоркова.

В „Сестра“ Светла Цоцоркова избира да работи с голяма част от екипа от предишния си филм „Жажда“ – между тях са сценаристът Светослав Овчаров, Светлана Янчева, Моника Найденова и операторът Веселин Христов, за когото „Жажда“ е бил пълнометражен дебют.

Прочети цялата публикация