Fakti.bg | 06.05.2020 15:57:11 | 83

Хиндлиян: 10 дни делят Левски от смъртта


Председателят на НКП на Левски - Степан Хиндлиян, написа стряскащ пост във "Фейсбук", в който предупреди, че любимият му клуб е на десет дни от смъртта и ако нищо не се направи, се запътил към аматьорския футбол. Хиндлиян запозна останалите фенове със събития от последната седмица, касаещи състоянието на "сините".

Ето пълния текст без редакторска намеса:

Здравейте Левскари, намирам за редно да обясня и разкажа събитията и фактите от последната седмица, свързани с Левски и действията на организациите, подписали трите обръщения, които вчера станаха достояние на широката публика. Събития и факти, с които съм бил запознат от ИД на Левски и действия, в които съм участвал вследствие на изложеното от Павел Колев.

Преди седмица, вторник, 28-ми април, се проведе среща, в която участвахме представители на НКП, Ултрас Левски, Сини Сърца, Тръста, Тити Папазов и Павел Колев, който ни запозна с текущото състояние в клуба:

- 2.5 неизплатени заплати към футболистите (дробната част идва от това, че за Януари е изплатена само една част );

- Входящи парични потоци единствено от продажба на артикули и дарителската кампания;

- Постъпили уведомления от мениджъри на чуждестранни играчи, че ако се стигне до 3 неизплатени заплати, ще се разтрогват договори с неустойки;

- Готовност от страна на 7777 да продължат да спонсорират клуба, но сметките им са запорирани;

- Потенциални (макар и дребни) рекламодатели/спонсори, които впоследствие се отказват да дават пари в Левски поради страх да не бъдат третирани като фирми, свързани с Божков.

Тезата, че към настоящия момент единственият реален финансов актив на клуба са част от футболистите, които могат да бъдат продадени, се оформи у нас, присъстващите, след изложението на Павел Колев. Този единствен положителен сценарий обаче минава през СПЕШНО намиране на пари за покриване на висящите заплати. В противен случай този актив автоматично се превръща в пасив, който реално ни потапя завинаги, тъй като ще се стигне до разтрогване на договори и неустойки за заплатите до края на контрактите. Да не говорим и за угрозата да не доиграем сезона и по този начин да се лишим от приходи от ЕКТ.

Тук трябва да кажа, че още преди карантината, Павел Колев ни беше запознал с план за кардинално преструктуриране на Клуба, което минава през драстично свиване на бюджета и изграждането на отбор от юноши и българи за следващия сезон.

Сега да се върнем към последните дни. Павел Колев каза, че през последния месец и половина (време, в което си седяхме по домовете и коментирахме основно действията на НОЩ и правителството в условията на карантина, докато Левски мина на по-заден план, което пък доведе до тотално спиране на активността ни по събирането на средства за клуба) е разиграван сценарий за довършване на сезона с кредит.

Кредит, който да осигури плащанията на клуба, за да можем да стигнем до изходящите трансфери, които да осигурят някаква основа за следващия сезон. Такъв кредит обаче е бил отказан. Предвид тези обстоятелства (липса на пари и обявени за издирване собственици) ИД каза, че ще трябва да обяви фалит, тъй като в противен случай носи отговорност по смисъла на Наказателния Кодекс. Също така, изказа готовността за оставките, които по-късно анонсира.

След разпалени обсъждания взехме решение за следните действия:

- Търси се контакт с мажоритарния собственик за неговото намерение в ситуацията;

- Подготвяме обръщение до министър-председателя, в което основният акцент е да искаме КРЕДИТ, който вече е бил отказван. (Обърнете внимание на думата КРЕДИТ, а не милостиня по примера на пловдивските отбори и Делиормана, примерно. В случай, че някой не знае -КРЕДИТЪТ се връща. В този смисъл всякакви спекулации и заглавия от типа „Феновете на Левски искат от премиера да спаси отбора“ са крайно неуместни и силно манипулативни.)

- Подготвяме второ обръщение до мажоритарния собственик, с което да поискаме да разберем неговите намерения по темата;

- Подготвяме трето обръщение до привържениците, в което информираме какво правим и обявяваме символичен рестарт на дарителската кампания.

Към момента на тази среща, 28-ми април, идеята беше и трите текста да бъдат подписани от всички присъстващи организации.

В дните след срещата са били осъществени разговори с Божков, както стана ясно от интервютата на Павел Колев и Тити Папазов, в които той е дал индикации, че е склонен да се освободи от акциите. Разбира се, това го изтълкувахме като голяма крачка по отношение в решението на единия от двата големи проблема.

Така се стигна до още една среща, която се проведе в понеделник, 4-ти май, на която присъстваха и момчета от свръх дейния клуб Зона Б18.

На тази среща стана ясно за интерес от потенциален нов спонсор от офшорна зона, за който Павел Колев спомена в интервюто си по Дарик в същия ден. Също така стана ясно, че няма положителна промяна от финансова гледна точка спрямо предната седмица и, че Васил Божков иска феновете да му се извинят. Предвид последното си позволих от собствено име и от името на НКП да заявя, че няма да се извиняваме, тъй като не сме поемали никакви ангажименти спрямо него. Нещо повече – намеренията и позицията ни му беше представена лично на 22-ри януари и на срещата с него преди това. В този смисъл, ако г-н Божков иска извинения от някого, то трябва да ги търси и евентуално получи от хора, които са поемали ангажименти и в последствие са го разочаровали.

След това се върнахме към разговора дали да пускаме писмата или не.

Сега!!! Много е важно да се знае, че предвид гореизложеното опциите пред нас бяха две:

-оставаме пасивни наблюдатели и умираме тихо

-действаме и по стар народен обичай търпим негативи

НКП и Тръстът поехме ангажимент да изготвим текста на обръщението до привърженици.

Другите два текста до Борисов и до Божков бяха ангажимент на други от участниците в срещата. И трите текста претърпяха редакция преди публикуването им. Редакция, с която всички се съгласихме след адски много спорове по отношение звученето на писмото до Борисов. В крайна сметка след много спорове, успяхме да стигнем до някакво съгласие как да изглеждат текстовете, като в този до привържениците беше премахната заявката за готовност организациите да поемат бремето на получател на акциите в тази критична обстановка. Изразяването на тази готовност се оказа пречка пред това и четирите сдружения на привърженици да подпишем текстовете.

В общи линии това според мен са акцентите от срещата в понеделник,след която последваха интервютата на Павел и Тити, в които анонсираха осъществения контакт с Божков и публикуването на обръщенията, които обявиха предвидени за вторник, 5-ти май.

След медийните изяви на Павел и Тити получих не малко обаждания с въпроси какво ще пишем на премиера. Доколкото съм информиран, в УС на Тръста също са водени тежки разговори по темата.

Във вторник сутринта се чухме с Даниел Стрезов и обсъдихме съображенията на хората, които бяха против писмото до премиера. Двамата бяхме наясно, че няма как да минем без това писмо, тъй като нито ние, нито който е да било друг не беше предложил работещо решение по намирането на 1.5 милиона лева в следващите десет дни. Затова със Стрезов предложихме на останалите участници в срещата по-безболезнения вариант обръщението до Борисов да излезе от името на клуба, а тези до Божков и привържениците от името на организациите.

Аргументът против на „Ултрас Левски“ и „Сини сърца“ писмото до Борисов да е от името на ПФК беше, че първоначално сме се разбрали друго, а този на Павел Колев, че клубът вече е искал заем и му е отказан, а ние като фенове можем да пуснем обръщения с повече от един акцент – заемът.

Позволих си да изкажа следните съображения: първо, че ако се тегли заем трябва да има план как да излезем напред след погасяването. Второ – при анонсираната вече хипотеза за оставките на Колев и останалите, и идването на изцяло ново ръководство - как евентуалното ново ръководство приема този заем и при невъзможност за погасяването му от страна на клуба кой носи моралната отговорност за него. Според мен отговорността е на тези, които са го поискали – организациите на привържениците.

Тук трябва да се върна към срещата от понеделник, когато представителите на „Ултрас Левски“ се обявиха твърдо против евентуалната оставка на Павел и го предложиха като вариант, на който да бъдат прехвърлени акциите. На база тази подкрепа от привържениците за ИД аз продължавах да не виждам защо да не може той от името на клуба да отправи искането за кредит публично.

В крайна сметка този подход не бе възприет и се стигна до поредната редакция на писмото до Борисов, която, твърдя, е най-доброто, на което екипът беше способен.

Другата опция беше да бъдем безмълвни свидетели на фалит, имайки предвид никаквото време, с което разполагахме, за да вземем решение. А ние нямаме право да обречем клуба на фалит, без да сме сигурни, че това е нещото, което искат левскарите.

Много е важно за всеки, които чете този текст, да е наясно с основните организации, участващи в дискусията и взимането на решенията – НКП, Тръстът, „Ултрас Левски“ и „Сини Сърца“.

Различията между нас са известни на широката Левскарска общност. И както е добре известно едните искат клубът да е собственост на феновете, другите искат точно обратното и до преди време бяха против всякаква комуникация със собственици и ръководство, за разлика от сега, а третите са в помощ на всеки собственик.

Различията по между ни си проличаха ясно и след срещата при Борисов през януари, въпреки че отидохме с обща нагласа. Независимо от всичко обаче и след много разговори и спорове, единодушно решихме да действаме в името на Левски.

Това трябва да дава на всеки ясен знак, че наистина сме изправени до стената и това беше единствения възможен ход, за да дадем шанс на клуба да избута до трансферния прозорец.

Убеден съм, че е много важно организациите да сме единодушни, макар и застанали зад позиция, която е спорна, отколкото за пореден път да бъдем като орел, рак и щука. Колкото и да е трудно вярвам, че трябва да сме обединени като общност, защото в крайна сметка, когато бизнесът на собственика е застрашен, той се сеща, че има привърженици, които да гасят пожара; когато трябва да се иска кредит от държавата, привържениците трябва да се подпишат под искането; когато трябват пари пак същите привърженици събират 1.75 милиона за 45 дни, правят 100-годишен юбилей и прочие, и прочие...

И тъй като съм далеч от мисълта, че съм безгрешен ще отправя следната критика към себе си. Аз лично не бях достатъчно активен по време на карантината. И ми се наложи да участвам в нещо, в което не ми е приятно участвам. Къде обаче бяха всички останали и защо заедно позволихме да се стигне до тук - да сме на десетина дни от смъртта и да оплюваме единствените измислени решения, колкото и спорни да са те, за да избегнем за пореден път срещата с нея?

Или с други думи, ако не направим нищо отиваме в аматьорски футбол и ще сме виновни, че сме го позволили, ако се опитваме да се спасим по единствения измислен на този етап начин – защо сме се унижавали да искаме помощ от държавата? Както написа една позната в скапания фейсбук преди дни: „Ако Българинът беше индианец със сигурност щеше да се казва Нямащият Угодия“.

Честит Гергьовден и Само Левски.

Прочети цялата публикация