БНР | 11.05.2020 06:40:47 | 70

Проф. Мурджева: Резултатите от Пловдив не са представителни за цялата държава


Днес ще бъде представен тестът, който е избран за предстоящото срезово епидемиологично проучване за Covid-19 в Пловдив. 

Резултатите от тестовете, които ще бъдат проведени в Пловдив, не бива статистически директно да се екстраполират върху цялата държава, коментира в предаването "Преди всички" проф. Мариана Мурджева, ректор на Медицинския университет в Пловдив.

По-скоро ние получаваме по-представителна картина за изследваното население в Пловдив, изследването на съответната географска зона. Вероятно подобна може да бъде картината и в други подобни региони на страната, но това е твърде смело да се твърди само на основата на тези 1000 изследвани хора.“

Проф. Мурджева потвърди, че изследването може да осветли имунния отговор при специфичните възрастови и рискови групи. Получените резултати ще бъдат подложени на сериозна статистическа обработка, затова и в екипа овен епидемиолози, лабораторни лекари, лаборанти и биолози, е включен и статистик.

„Тяхната интерпретация няма да е лесна и едва ли ще стане само за няколко дни", предупреди проф. Мариана Мурджева, според която можем да очакваме резултатите през юни. 

Необходими са тестове за изследване на два вида антитела – едните показват дали човек е преболедувал инфекция, а другите дават информация за актуална картина към момента за инфекция, която може да бъде безсимптомна. 

Едните са специфичните имуноглобулини от тип G, които маркират преболедувана инфекция. Другите доказват настояща, т.нар. свежа инфекция. Тази инфекция може към момента да е активна и да е проявена с изразени клинични симптоми, но също така тя може да протече много дискретно, със съвсем леки симптоми или дори безсимптомно. Затова е необходимо да бъдат използвани в това проучване и двата типа антитела“, поясни Мурджева. 

Всички участници в изследването, при които се отчете имуноглобулин М или А, маркиращи свежа инфекция, би следвало да се подложат и на PCR, подчерта Мариана Мурджева.

Имунохроматографските тестове, или т.нар. бързи тестове, с които бяха изследвани рискови групи като полицаи и шофьори, са с по-ниска надеждност от маркираните тестове. Надеждността трябва да е над 90%, уточни проф. Мурджева.

Тестът, който е избран, е по-чувствителен. При избора му е съобразена съвместимостта с използваната университетска лабораторна апаратура. Анализирани са били продукти на 6-7 производители от Европа, САЩ и Китай.

Очаква се изследването да започне още следващата седмица. „Разчитаме доставката да стане много бързо. Цената варира от около 15 до 25 лева с ДДС.“ 

На ден ще могат да се правят между 300 и 350 проби.

„Напълно е възможно хора, които са се срещали с вируса, да нямат имунна памет и имунен отговор. Една от групите, която се отличава с това, са хората с имунни дефицити. Имунният дефицит може да бъде вроден, наследствен и тези хора имат такива характеристики – невъзможност на имунната им система за продукция на антитела, или пък имунитетът им може да бъде потиснат в резултат на съпътстващи заболявания. Някои с автоимунни заболявания също могат да имат по-забавено образуване на антитела“, потвърди проф. Мариана Мурджева. 

Остава неизяснен не само целият спектър на заболяването Covid-19, но и механизмът на имунния отговор срещу него. Имунният отговор се отразява не само в антителата, които ще бъдат изледвани, но и в отговора на имунните клетки. „При вирусните инфекции, особено когато вирусът се локализира в нашите тъкани и органи, по-ефективни са не антителата, а клетките на имунната система. За съжаление те се изследват с много по-трудни методи, отколкото антителата, затова обикновено такива проучвания започват с антителата.“

В няколко университетски центъра и техните специализирани имунологични лаборатории в страната има готовност да започнат такива проучвания за специфичен имунен отговор на базата на имунни клетки. Подобно проучване обаче изисква сериозно финансиране, защото и тестовете са много по-скъпи. При него се работи не само с апарат, изолират се ръчно специфични клетъчни популации от кръвта на пациента, обясни проф. Мурджева.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация