Mediapool.bg | 11.05.2020 14:26:24 | 126

ГЕРБ размисли: Кабинетът ще обявява "извънредна обстановка"


След края на извънредното положение не здравният министър Кирил Ананиев, а Министерският съвет ще обявява "извънредна епидемична обстановка“. Това приеха депутатите от правната комисия, които в понеделник разгледаха на второ четене промените в Закона за здравето, целящи и след 13 май мерките след коронавурса да продължат да действат. Първоначалното предложение в законопроекта на Министерския съвет беше Ананиев да обявява въпросната извънредна епидемична обстановка, като не беше ясно какви са критериите за обявяването ѝ, както и какво представлява тя. БСП остро разкритикува тази идея и обяви, че правителството абдикира от проблема и оставя цялата отговорност на здравния министър. Между двете четения от ГЕРБ отстъпиха от първоначалната идея и предложиха правителството да обявява "извънредна епидемична обстановка“, като освен това бе дадена и дефиниция на термина. Според приетите от правната комисия текстове такава се обявява при наличие на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Решението се взима от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и в него трябва да е записано за какъв период от време важи. "Възможност за режисиране на епидемична обстановка" или "параноизиране" В приетите текстове са посочени и 8 характеристики за това кога има непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Социалистите обаче ги определиха като твърде общи. Според проф. Георги Михайлов те характеризират всички инфекциозни заболявания и това дава възможност за злоупотреби. "Така се създава възможност, независимо кой е министър на здравеопазването, за буквално режисиране на епидемична обстановка в цялата страна по най-различни поводи", каза той и даде пример с една от характеристиките, според която непосредствена опасност има когато заболяване протича "по-тежко от очакваното, имат по-висока заболеваемост и/или смъртност или са с необичайни симптоми". По думите на социалиста при всяко заболяване може да има необичайни симптоми. В отговор министър Ананиев обясни, че наличието на един критерий не значело, че кабинетът ще вземе решение за обявяване на извънредна извънредна епидемична обстановка. След това с думите, че не е юрист и не може да каже дали това е най-добрата правна формулировка, Ананиев прехвърли темата към правосъдния министър Данаил Кирилов. Той пък обясни, че не е специалист в здравната тематика, но според него тези критерии дават достатъчно гаранции. "Не мога да се параноизирам до там, за да кажа, че по този ред могат да се режисират излишно епидемии", добави Кирилов. Социалистите обаче обявиха, че при гласуването в пленарната зала ще поискат текстът с 8-те критерия да отпадне. Глобите остават и след извънредното положение Приетите от правната комисия поправки предвиждат още на задължителна карантина да подлежат болните от коронавирус, техните контактни лица и влезлите в страната. Така мярката, която съществуваше и досега, ще продължи да действа. Освен това при обявена "извънредна епидемична обстановка“ здравният министър ще може със заповед да въвежда противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Мерките могат да включват и временно ограничаване придвижването, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и други обекти или услуги, предоставяни на гражданите. Ако мерките не се спазват пак ще има глоби, както бе и по време на извънредното положение. При неспазване на ограниченията санкцията ще е от 300 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 2000 лв. за повторно. Глобата за нарушаване на задължителната карантина ще е 5000 лв. С приетите текстове законът за извънредното положение, бе прекръстен, за да може част от него да продължи да действа след 13 май. В наименованието му бе добавено "и за преодоляване на последиците". Така част от мерките ще останат да важат до 13 юли. Такива са забраните за запори и за публичните продани, възможността откритите съдебните заседания да се водят онлайн, както и възможността армията да има полицейски функции за проверка на хора. Още два месеца ще може да не се обявяват обществени поръчки при закупуването на предпазни средства, хигиенни материали, дезинфектанти, медицинска апаратура и др. Мярката 60/40, при която държавата поема 60% от заплатата и осигуровките на работници, пък е удължена до 30 юни. Освен това тази година за осигурителен стаж ще се зачитат не 30, както е по принцип, а 60 работни дни. Онлайн училище до края на учебната година и без външно оценяване за ІV и Х клас Очаквано правната комисия одобри предварително лансираното предложение учебната година да бъде завършена онлайн. Ананиев обяви по време на заседанието, че ао две седмици правителството и щабът ще може да вземе решение дали да отворят детските градини и яслите. Комисията прие още за ІV и Х клас тази година да няма национално външно оценяване (НВО). Текстовете дават възможност компетентността на учениците да бъде проверена след началото на следващата учебна година. Приемането на ученици от обединените училища в XI клас за следващата учебна година се извършва само въз основа на окончателните оценки по учебни предмети от удостоверението за завършен първи гимназиален етап на средно образование. Без по-ниско ДДС върху храни и лекарства Мнозинството в правната комисия отхвърли идеята на БСП за намаляване на данъка върху добавената стойност за храни и лекарства от сегашните 20 на 9 процента. Подкрепена бе идеята на ДПС да не се налагат запори на банкови сметки на общини за срок от шест месеца. Междувременно бе прието предложението тази година строителството по морето да бъде разрешено до 15 юни, а не до 15 май, както е по принцип. Идеята на НФСБ за ваучери от 210 лв за седемдневна почивка бе отхвърлено. Подкрепено бе предложението концесионните такси да бъдат намалени или изобщо да няма такива, както и да се отложи плащанията за договори за концесия или наем на плаж до края на годината. Чадърите и шезлонзите пък ще трябва да бъдатнамалени с не по-малко от 50 на сто от цените за сезон 2019 г. или от максималните по съответния договор. Депутатите приеха и възможността да се отложат с два месеца новите цени на тока и те да са от 1 септември. Законопроектът ще бъде разгледан окончателно в пленарната зала на извънредно пленарно заседание във вторник и в него е записано, че влиза в сила от 14 май. 

Прочети цялата публикация