БНР | 16.05.2020 07:30:45 | 56

Лоренцо Марсили: ЕС е изправен пред най-голямата си криза на легитимността


Липсата на солидарност и на адекватен финансов отговор на кризата с коронавируса поставя под риск съществуването на Европейския съюз, предупреди в интервю за предаването „Събота 150“ Лоренцо Марсили, основател на неправителствената организация „Европейски алтернативи“.

Италия, която и преди кризата с коронавируса изпитваше тежки финансови проблеми, е една от най-сериозно засегнатите от пандемията държави. Ключови индустрии като туризма и земеделието буквално за изправени пред колапс, а държавната подкрепа няма да е достатъчна.

55-милиардният пакет от мерки, който правителството оповести тази седмица, е на ръба на възможностите на Рим. Страната е заплашена от дългова спирала, смята Лоренцо Марсили, който в разговора с Марта Младенова предупреди, че евроскептицизмът расте безпрецедентно бързо и вече близо половината италианци са изключително разочаровани от Брюксел.


Достатъчен ли бе европейският отговор на настоящата криза?

Не, европейският отговор е абсолютно недостатъчен и мисля, че той ще предизвика най-голямата криза на легитимността, в която е изпадал Европейският съюз. Ние сме свидетели на икономически шок, който поразява всички европейски икономики и никой не носи вина за него. Справянето с него обаче изисква действия на общоевропейско ниво.

Ние обаче виждаме единствено заяждане, вето на национално ниво и постоянни битки в Европейския съвет и Еврогрупата. И още нещо, което е най-лошото според мен или може би трябва да го нарека „най-доброто, което Европа прави, за да влоши кризата“ - това е промотирането на допълнителни кредити, особено за най-задлъжнелите държави. Европа трябва да постъпи като Съединените щати - да увеличи финансовите ресурси и да ги насочи към държавите в целия континент, за да ги стимулира промяната на икономическия модел. Необходимо е да се върнем към споделен икономически просперитет.

Нужен ни е огромен инвестиционен план, който може да помогне за трансформацията на българските компании и да ги оттласне от зависимостта от фосилни горива. Този план трябва да успее да помогне на италианските компании да станат по-зелени, земеделието ни да се трансформира. В цяла Европа трябва да се обърне много по-голямо внимание на възобновяемите енергийни източници и в никакъв случай да не се забравя за зелената сделка. Ние имаме една възможност, за да постигнем това, но явно никой все още не прави първата стъпка, за да се възползваме от нея.

Вие критикувате разработените възможности за достъп до евтино държавно финансиране, но възможно ли е Италия да се справи без допълнителен дълг?

Невъзможно е. Италианският дълг ще достигне изключително високи нива, защото ще натрупаме много голям дефицит, за да се справим с икономическия шок, причинен от кризата с коронавируса. Икономиката ни ще се свие изключително много, бих казал дори драматично. Изчисленията са за спад от десет процента през 2020 година. Това прави страната много нестабилна от финансова гледна точка.

Ако единственият отговор на Европейския съюз е да накара Италия да поеме още нов дълг, а след това да ѝ наложи програма за икономически лишения, това просто няма да проработи. Ще се стигне до ситуацията, която видяхме преди години в Гърция, а след това донякъде репликирана в Италия и Испания. Сега обаче това би било краят на Европейския съюз или поне такъв, какъвто го познаваме днес. Нуждаем се от амбиция и икономическо визионерство, но за съжаление не виждаме такива. Това е най-големият екзистенциален риск пред Европейския съюз от създаването му досега. 

Италия винаги е била много проевропейска страна. Последните допитвания обаче сочат, че между 45 и 49% от населението иска страната да напусне еврозоната, което е безпрецедентно.


Ако европейският отговор е недостатъчен за Италия да се справи с кризата заради коронавируса, адекватни ли са действията на правителството, особено в контекста на пакета от 55 милиарда евро?

Това е точно толкова, колкото правителството би могло да налее в икономиката без абсолютно да подкопае финансовата стабилност. Мисля, че е постигнат добър баланс между средствата, които ще отидат в подкрепа на компаниите и предприятията и парите, насочени към работниците. Много важно е, че ще продължи мярката за запазване на заетостта още пет месеца. Има и забрана за уволнения. Това означава, че хората ще запазят работата си, а държавата ще им плаща заплатата. Мисля, че това е правилният подход.

Ако трябва да посоча елемент, към който съм критичен, това е липсата на визия за структурна реформа в икономиката. Чудесно е да се подкрепят предприятията в криза, но може би сега е най-добрият момент да бъдат насочени към индустриалната политика, която правителството би искало да провежда. Говорим толкова много за нискокарбонната икономика, за зелената сделка и необходимостта да се отърсим от зависимостта от най-замърсяващите горива, но няма и дума за това и то в момент, когато правителството наистина има възможност да тласне компаниите в тази посока.

Правителството прибегна и до издаването на временни разрешителни за работа на нелегални мигранти. Това спешна мярка срещу последиците от Covid-19 кризата ли е или начало на реформата на пазара на труда?

Мисля, че кризата с Ковид-19 показа колко много от ключовите услуги в икономиката са зависими от работници, които нямат легален статус. Например - много често възрастните хора, които между другото са най-застрашени от коронавируса, ползват услугите на гледачки, които нямат законно право да пребивават и работят в Италия. Също така много често в земеделието се използват нелегални мигранти, които живеят постоянно в самоизолация и то почти в условия на робство. Това е част от организираната престъпност.

Правителството постъпи правилно, въпреки че го направи твърде късно. Говорим за хора, които вече допринасят за нашата икономика. Със сигурност сега, когато те не са просто нелегални мигранти, а хора с право на работата и престой в Италия, те ще могат да отстояват и правата си. Това е предпоставка за борба с този вид организирана престъпност, а и с уреждането на живота на тези хора. Португалия направи същото преди няколко седмици.

Само че ние говорим за разрешително за работа за шест месеца. Това не решава проблема на тези хора.

Това е така, за съжаление - бих добавил аз. Причината е, че коалиционният партньор „Пет звезди“ има много по-твърда позиция по отношение на миграцията, отколкото Демократическата партия и трябваше да се намери компромис. Шестте месеца са един прозорец, в който се отваря възможност за тези хора да си намерят легална работа или да продължат да работят своята, но вече като легално пребиваващи. Това от своя страна ще им даде право след това да останат за по-дълго в Италия.

Може би това е възможност за детегледачките или болногледачките. Какво обаче да кажат заетите в земеделието или в туризма, въпреки че точно туристическата индустрия на дали ще е най-привлекателната този сезон?

Това всъщност е по-голям проблем и той е на европейската миграционна политика. Много е трудно за мигрантите да дойдат в Италия през лятото, да работят и след това да се върнат в родината си. Толкова са тежки миграционните изисквания, че един сезонен работник съвсем правилно се страхува, че ако веднъж напусне страната, може и да не успее да се върне следващата година, за да участва в събирането на реколтата. Ето защо трябва да мислим за т.нар. „кръгова миграция“. Тя ще позволи на сезонните работници да попълват нужните работни места в Европа, но след това да се връщат в родината си и да допринасят за развитието на нейната икономика. На следващата година това ще се повтаря и ситуацията ще е от полза за всички. 

С

Това не е ли малко лицемерно от страна на Италия - толкова време беше против приемането на бежанците и не им позволяваше да установят живота си в страната, а сега, когато не могат да дойдат сезонните работници заради ограниченията около коронавируса, много бързо намери решение?

Въпросът, който трябва да си зададем, е не е ли в наш интерес тези хора, които вече са при нас и нямат намерение да си тръгнат, да бъдат уредени по някакъв начин. Нали разбирате - говорим за държава с население от 60 милиона души и 600 000 нелегални мигранти. Ние не може просто да ги качим на хиляди самолети и да ги изпратим в родината им. Често дори не знаем къде са родени. Просто е невъзможно. Пред държавата стои следният въпрос - или тези 600 000 мигранти продължават да работят на полето и да се грижат за възрастните хора в Италия нелегално, или го правят легално, излизат от криминалните среди и плащат данъци. Така ще ги превърнем в част от нашето общество, каквито всъщност отдавна те са.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация