Театрализирано „погребение” на културата в Израел

В Израел се проведе театрализирана демонстрация на хора на изкуството – от Операта, театрите, оркестрите. „Погребваха“ културата, всички в черни дрехи.

„Дори когато на сцената танцува или има моноспектакъл само един артист, зад него стоят десетки хора, които осъществят представлението: режисьор, хореограф,корепетитор или оркестър, осветители, та до продавачи на билети и костюмери, специалисти по маркетинг, шофьори, охранители, завеждащи архива и библиотеката. Само в центъра за балет и танц в Тел Авив „Сузан Делал“ са на щат 150 човека. Всеки от тях има семейство,което изхранва. Освен тях имаме десетки хора, които работят на граждански договор. Има и гостуващи артисти на свободна практика“ –каза по време на демонстрацията Хана Вайс, директор на центъра„Сузан Делал“.

Артистите от оперите, театрите, оркестрите, музеите и картинните галерии на Израел протестираха срещу липсата на конкретен план за излизане от кризата в областта на културата. Знае се, че културните учреждения бяха първите,които бяха заставени да затворят врати и ще са последните, които ще започнат да работят. Но с разрешение за 30, та дори и за 50 на 100 запълняемост на залите, отрасълът, който досега има близо половин милион шекела загуби, е обречен на банкрути на театри, изложбени зали и оркестри. „Културата е лекарството,което ще излекува душите на хората след карантината. Дайте им го навреме и в необходимите количества“пишеше на плакатите,които артистите и служителите в културните институти на Израел носеха по време на протестите. Тъй като демонстрацията беше в деня, в който е било предвидено в Националната опера да се състои премиера на „Травиата“, певците искаха да направят концерт на открито с най-популярните арии, дуети и ансамбли. Полицията веднага се намеси и им беше забранено. Не им позволиха да пренесат концерта дори във фоайето на Операта. След това всички желаещи можеха да чуят концерта по интернет. Но самите артисти обясняваха в началото на „музикалната консерва“, че това не е същото преживяване, както когато в 19 часа завесата се вдига и публиката и артистите участват в една магия, при която невидими искри прехвръкват през рампата и от двете страни - и зрители, и изпълнители, се зареждат със сила и емоции. Представление без публика е просто репетиция. И още нещо: как ще репетират, спазвайки социалната дистанция?

Ден преди това по улиците на големите израелски градове преминаха траурни шествия. На ковчега пишеше „култура“, а в процесията вървяха с цветя в ръце и в траурни дрехи сценични работници и целия персонал, осигуряващ представленията. На площада пред народния театър „Абима“ тяхната колона се срещна с тази на самонаетите артисти. Политиката на повечето културни институти е все по-малко да са щатните работници. От една страна например театралните артисти така могат да съчетаят ангажиментите си на сцената и в киното, оперните артисти и музикантите- участия в Израел и в чужбина. Но особено на младите творци се налага да съчетават участията си в културните институти с работа като сервитьори, фитнес-треньори или дори чистачки и охранители. Още преди кризата заради Covid 19 тяхното финансово положение беше доста тежко, а сега е направо катастрофално. Въпреки забранитеняколко от особено популярните певци изпяха за всички участници по една песен. Плакатите, които носеха, напомняха, че не са невидими и техните проблеми трябва да бъдат решавани. Всичко зависи обаче от това кой ще стане министър на културата в новото правителство на Израел, чиято клетва непрекъснато се отлага. Не по–малко важно е какъв ще бъде бюджета в кризата. Засега само едно е ясно: за гастроли няма да се плащат субсидии. Така малките селища поне до края на годината, а може би и по-нататък няма да могат да гледат „високо изкуство“ на своите скромни сцени. А още по-малко -селищата „зад зелената черта“.

Тук можете да чуете песен от протеста на музиканти, артисти и сценични работници в Израел. Текстът разказва, че сценичните работници са братята, които никой не вижда. Започват работа дълго преди всяко представление и дълго след него товарят реквизита на камиони и разтоварват в складовете. Срещу това носят парче хляб вкъщи, а сега , когато „Ангелът на смъртта” дебне навсякъде, няма публика и те умират от глад. Творците може и да творят по интернет, но сценичните работници - не.

Прочети цялата публикация