Mediapool.bg | 19.05.2020 11:56:13 | 68

"Турски поток" и "Белене" отнемат ресурс за енергийното позеленяване


Макар държавата да смята да запази дейността на въглищните електроцентрали, енергийни експерти смятат, че максимално бързото им затваряне ще позволи силно свиване на загубите в сектора, стабилизирането му и освобождаването на финансова ресурс за инвестиции за постигане на изискванията към България за постигане на целите на европейската Зелена сделка. Това стана ясно по време на уебинар "Европейският зелен пакт в България: възможни политики и решения", организиран от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) във вторник. В обсъждането на българския интегриран план "Енергетика и климат" до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. и възможностите за екологизация на отрасъла с помощта на бъдещите фондове на Евросъюза за реализацията на Зелената сделка на ЕС за климатичен неутралитет до 2050 г. взеха участие зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, бившият енергиен министър и председател на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев, председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов и представителите на ЦИД Мартин Владимиров, Тодор Галев и Радостина Примова. Жечо Станков повтори тезата на правителството, че е по-консервативно за междинните цели, за да се постигат по-плавно и да не се отразяват драстично върху цените на електроенергията. Той припомни, че за България във фонда за трансформация на европейската енергетика са предвидени 460 млн. евро от планирания общ бюджет от 7.9 млрд. евро. По думите му има предложение от страна на Европейския парламент сумата да се увеличи на 17 млрд. евро, което ще означава повече пари за българския енергиен преход. 11 региона в преход Станков обясни, че вече енергийното министерство работи по сформирането на регионите в преход, за които ще може да се кандидатства за финансиране на проекти за замяна на въглищните мощности и осигуряване на заетост на хората, които досега са работили в топлоцентралите. В момента като такива се възприемат Старозагорския регион с въглищния басейн "Марица Изток", Бобов дол и Перник, но се работи за структуриране на 11 такива региона, които са въглеродно интензивни. Станков даде за пример като такива районите на Хасково, Димитровград, Бургаски регион, Варна, Ловеч и други, като акцентира върху това, че приоритет ще са мерките, свързани с ангажирането на работна ръка в малки и средни фирми, стартъпи, инфрактурктура и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), както и за създаване на затворени енергийни системи в предприятия и енергийно общности, които също така ще произвеждат електроенергия например чрез покривни инсталации. Той разкри още плановете на ЕК от 1 януари 2021 г. да заработи фонд за инвестиции във ВЕИ , в който държавите от ЕС могат да се включат като донори и като бенефициенти. Донорите ще са тези, които искат да финансират ВЕИ на териториите на държавите бенефициенти като ще имат достъп до него и така ще отчитат изпълнение на целите, поставени им от ЕК. Държавите бенефициент, каквато България смята да бъде, също ще могат да използват за своя сметка част от спестените парникови емисии. Това означава, че България до края на тази година трябва да е подготвена с конкретни проекти, с които ще участва в бъдещите търгове за финансиране на ВЕИ технологии. Спирането на държавната ТЕЦ ще осигури пари за зелената сделка Старши анализаторът на ЦИД Мартин Владимиров коментира, че действително по-бавното изпълнение на целите ще доведе до по-плавно повишение на цената на електроенергията, но пък по-ранното затваряне на въглищните централи ще доведе до спестяване само от държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" на 450 млн. лв, годишно, на колкото се изчисляват загубите от функционирането й. Така само за две години българската енергетика ще си осигури необходимите по консервативни оценки 900 млн. евро инвестиции в следващите десет години за изискваното от ЕС намаляване на парниковите газове, постигане на 27 на сто дял на възобновяемите източници в електропотреблението до 2030 г. и трансформация на сектора, смята Владимиров. Според анализите на ЦИД освободени от затварянето на въглищните централи у нас ще са 45 хиляди души, а не 100 хил., както твърдят синдикатите. Владимиров разкритикува българския интегриран план, че залага прекалено много на ядрена енергия и природен газ като източници за намаляване на атмосферните замърсявания. Според него държавата е прекалено фокусирана върху проектите за газопровода "Турски поток" и АЕЦ§ "Белене" и те стават пречка за привличане на инвеститори в по-малки, по-гъвкави и по-лесно управляеми енергийни проекти. Загуба от 160 хил. лв. за всеки час работа Делян Добрев също посочи, че правителството прекалено много разчита на ТЕЦ и изрази мнение, че е невъзможно тези централи да работят до 2040 г., както е заложено в плана "Енергетика и климат". "Трябва да признаем, че те няма как да работят", каза той. "При сегашна цена на електроенергията на борсата от 50 лв./МВтч, те работят на цени над 100 лв./МВтч. Тоест това е загуба от 160 хиляди лв. за всеки час работа", изчисли бившият енергиен министър. Според него няма воля за съкращения и реформи в държавната ТЕЦ, а натискът на природния газ и ниските му цени ще продължи и нито една въглищна централа няма да може да работи след 2030 година поради чисто икономически причини, не само заради екологичните изисквания към тях. Добрев смята, че спирането на въглищните централи ще освободи пазара от техните загуби, плащани в момента през сметките на всеки потребител, и тези средства могат да се насочат към инвестиции в замяна на тези мощности с по-екологични или нови такива. Коментиран бе и дългоочакваният механизъм за разпределяне на капацитети между производителите на електроенергия, което ще позволи субсидиране на централите за покриване на част от разходите им. Иван Иванов посочи, че той не само не е одобрен от Европейската комисия, но все още се дискутират част от елементите му, а и има изрично изискване той да се задейства при освобождаването на цените на тока за домакинствата, които в момента се определят от неговата комисия. По думите на Жечо Станков отправна точка за стартиране на механизма за капацитети е 1 юли 2021 г., а първите аукциони за предоставяне на капацитети, в който ще могат да се включат и инвеститори на нови централи и работещи такива от България и ЕС, могат да се обявят през 2025 г.  Либерализация в мъгла Това означава, че новият хоризонт на либерализацията на пазара, която трябваше да започне частично от 1 юли 2020 г., е за същото време догодина. Според зам.-министъра, забавянето е и заради коронавируса, а и пазарът сериозно се е променил заради екстремно ниските цени на природния газ, поевтиняването на електроенергията, както и на въглеродните емисии. Иван Иванов отбеляза, че либерализацията "тъне в мъгла", както и предоговарянето с американските централи на техните договори за задължително изкупуване на електроенергията. "Да си признаем, че България се опита да мине по тънката линия със залагането на 25 процента ВЕИ цел и след връщането й от ЕК стана 27 на сто, но сега трябва план за изпълнението й", каза регулаторният шеф, чийто мандат изтече през април, но в момента комисията е в процедура на одобряване на редица цени в енергийния сектор и не е ясно каго ще има избор на нов председател. Иванов, а и представителите на ЦИД препоръчаха на правителството да работи по план за използване на рекултивираните площи в мините и въглищните централи за изграждане на слънчеви мощности, да се децентрализират потребителите така, че да могат да се превърнат от консуматори в производители на електроенергия от покривни или други инсталации и да участват в управлението на потреблението на електроенергия и умните мрежи за доставка на електричество. Радостина Примова смята, че трябва в интегрирания план трябва да се сложи специален акцент върху развитието на мрежата за зареждане на електромобили и тяхното закупуване. Да има пътна карта за постигането на екологичните цели на страната. Всички участници в дискусията стигнаха до извода, че трябва да се създаде консултативен съвет за изпълнение на енергийните и екологични цели, а Жечо Станков обеща такъв да се сформира в най-скоро време.

Прочети цялата публикация