„Доктор Google" почти винаги греши

Много хора се обръщат към „Доктор Google", за да диагностицират симптомите си и да потърсят лекарска помощ, но онлайн проверките на симптомите са точни само около една трета от случаите, според ново изследване на университета "Едит Коуън" (ECU), публикувано в Medical Journal of Australia.

Проучването анализира 36 международни мобилни и уеб-базирани сайтове за проверка на симптоми и установи, че те поставят правилната диагноза като първи резултат само в 36% от случаите, а в първите три резултата - в 52% от случаите.

Проучването установи също, че съветите, предоставени за това кога и къде да се потърси медицинска помощ, са точни 49% от случаите.

Изчислено е също, че търсенията, свързани със здравето на Google, възлизат на около 70 000 всяка минута.

Водещият автор и студент в ECU Мишела Хил заявява, че резултатите от проучването им трябва да накарат хората да се замислят.

„Въпреки че може да е изкушаващо да използвате тези инструменти, за да разберете какво може да причинява вашите симптоми, в повечето случаи те са ненадеждни в най-добрия случай и могат да бъдат опасни в най-лошия случай“, отбелязва Хил.

Сайтовете за онлайн проверка на симптомите предлагат на потребителите да изброят своите симптоми, преди да представят възможни диагнози. После дават съвет дали - или колко бързо - потребителят трябва да потърси лекар или да отиде в болница.

Ефектът „киберхондрия“

Според Хил онлайн проверките на симптомите може да осигурят невярно чувство за сигурност.

"Всички сме били "киберхондрици" и сме търсили в Google при първите признаци на неразположение или главоболие", коментира тя.

„Но реалността налага да се гледа много предпазливо на тези уебсайтове и приложения, тъй като те не разглеждат цялата картина - те не знаят вашата медицинска история или други симптоми.

"Хората, които нямат медицински знания, могат да сметнат, че съветите, които им се дават, са точни или че състоянието им не е сериозно, когато всъшност е такова".

Кога да се ходи на лекар

Изследването установява, че триажните съвети, т.е. кога и къде да се потърси медицинска помощ, дават по-точни резултати, отколкото за диагнозите.

„Ние открихме, че съветите за търсене на медицинска помощ при спешни и неотложни случаи са подходящи около 60% от случаите, но за неспешните случаи спадат до 30 до 40%“, отбелязва Хил.

"Като цяло триажният съвет е сгрешен по отношение на предпазливостта, което в някои отношения е добре, но може да доведе до това, хората да викат бърза помощ, когато не им се налага."

Баланс

Според Хил онлайн проверките на симптомите могат да имат място в съвременната здравна система.

„Тези сайтове не заместват ходенето при лекар, но могат да бъдат полезни при предоставянето на повече информация, след като имате официална диагноза“, обяснява Хил.

„Също така наблюдаваме, че проверката на симптомите има добър ефект, които се използва при сегашната пандемия на COVID-19. Например Националната здравна служба на Обединеното кралство използва тези инструменти за наблюдение на симптомите и потенциалните локации на „горещи точки“ на това заболяване на национална база".

Липса на контрол на качеството

Хил посочва липсата на правителствена регулация и осигуряване на данни като основни проблеми, които стоят зад качеството на онлайн проверките на симптомите.

„Няма реална прозрачност или валидиране около това, как тези сайтове получават своите данни“, коментира тя.

Прочети цялата публикация