БНР | 23.05.2020 07:40:38 | 24

Андрю Смол: ЕС да преосмисли подхода и икономическата си зависимост от Китай


В Китай започна отложената трета сесия на 13-тото народно събрание - своеобразната годишна среща на законодателния орган на страната. Азиатската страна продължава да бъде обект на обвинения, най-гласовито отправяни от американския президент Доналд Тръмп, че е прикривала информация в първите етапи на епидемията в Ухан, което впоследствие е възпрепятствало международната реакция. Президентът Си Дзинпин одобри идеята за международно разследване относно първите етапи на епидемията, оглавявано от Световната здравна организация, но с неясната уговорка то да се случи след края й. 

От китайският лидер и останалите делегати на общото събрание ще се търсят много отговори, след като през първото тримесечие на годината за пръв път от десетилетия страната влезе в рецесия. В заглавията на световните медии обаче годишната среща не влезе с икономиката. Пред Събранието бе представен спорен законопроект относно автономната територия Хонконг. Декларираната от партията цел е да се защитава по-добре от тероризъм и диверсия там - иначе казано - по-твърд подход спрямо стигащите до сблъсъци с полицията и ексцесии протести срещу политиката на Пекин. 

Според някои западни анализатори външното и вътрешно недоволство, насочено към властите в Китай заради пандемията, изострят идеологическия тон и цялостното поведение на Пекин в международен план. Част от тази тенденция са и отношенията с Европа. Миналата седмица първият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел призова страните-членки да изградят общ подход спрямо азиатската страна. Причината са действия, наблюдавани в рамките на кризата - антиевропейски послания от китайски дипломати, заплахите за прекъсване на медицински доставки за Нидерландия и използването на фалшиви видеа при пропагандирането на китайска помощ за Италия.

„Китай вече е твърде обвързан с почти всички от техните най-важни политически и икономически избори, за да е възможно това“, това казва в свой доклад анализаторът от Европейския съвет за външна политика Андрю Смол. Според него Евросъюзът трябва да преосмисли както идеологическия си подход спрямо Пекин, така и икономическата си зависимост от азиатската страна. С Андрю Смол разговаря Константин Мравов.


- В доклада си пишете: „Начинът по който Пекин действаше по време на пандемията промени дълготрайните европейски представи относно надеждността му като фактор по време на криза и отношението му към Европейския проект". С кои действия Китай изгражда образ на ненадежден партньор на ЕС?

- Най-напред, видяхме открити информационни действия, насочени срещу Европейския съюз и западния модел на демокрация, предприети от китайски посолства. Видяхме досега непозната идеологическа враждебност от китайска страна. Това се случва в пик на криза, в много чувствителен политически момент за Европа. Пример е ситуацията в Италия, където Китай пропагандираше своята медицинска помощ за страната по такъв начин, че да повлияе на италианските представи за европейските страни и самия Европейски съюз. Китайкси туитър-ботове разпространяваха антиевропейски съобщения.

Стана пределно ясно, че европейските страни рискуват икономическите си връзки и дори медицински доставки от Китай, ако не се държат по начин, който страната смята за подходящ. Нидерландия беше пряко заплашена, че няма да получи критично важни доставки, защото е променила името на представителството си в Тайван. А като цяло в рамките на кризата стана ясно, че зависимостта на Европа от Китай за някои много важни провизии е прекалено висока. 

Много страни, които бяха изнесли медицинско и друго производство в Китай, установиха, че достъпът до тези продукти е ограничен, а Пекин изисква благодарност, за да направи доставките. Всички тези фактори показват голяма промяна в китайското поведение в сравнение с това по време на кризата в еврозоната, ситуацията около Брекзит и бежанската криза. При тях Китай имаше дискретна роля, докато сега открито се противопоставя на Европа.

- Първият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел изглежда е съгласен с вас. В своя статия той призова за „колективна дисциплина“, чрез която съюза да създаде общ подход към Китай. Той цитира един стратегически доклад от миналата година, в който Китай се определя едновременно като „системен противник, защитаващ алтернативни модели на управление“ и „партньор, с който Европейския съюз има координирани цели“. Настъпи ли след тази криза нова фаза, при която в Брюксел на Китай ще се гледа приоритетно като на противник? 

- Винаги ще има сфери, в които Китай ще е партньор на Европа, особено в икономиката. Продължава да има международни въпроси, като климатичните промени, за които съдействието на Китай е от ключово значение. Но балансът се променя. Във все повече сфери, както споменава и Борел, ще се проявят форми на открито идеологическо противопоставяне. Това се дължи на поведението на Китай, защото Европа дълго време се опитваше да не тръгва по този път.

- Но не ни ли насочват някои от споменатите ситуации, като тази с медицинските доставки в Италия, към липсата на солидарност в рамките на Европейския съюз, за която не би следвало да виним Пекин?

- Липсата на солидарност беше реален проблем. Недостигът на медицински средства и затварянето на границите с Италия бяха истински проблем. В някаква степен беше разбираемо защо италианците изтъкват китайската помощ, за да засрамят европейските си партньори. .... Въпросът беше как ще се държи Китай - дали ще каже "няма да се бъркаме в това и да го използваме за политически щети". Видяхме точно обратното.

- В доклада си изтъквате, че в рамките на кризата Пекин е увеличил сътрудничеството си с евроскептични правителства. Гледате и на проектите по инициативата „Пояс и път“ в по-бедни страни, като на средства за разделение. Смятате ли, че Европейския съюз, изглеждащ все по-разединен има финансов и политически авторитет, за да се противопостави на китайското влияние, особено в региони като Западните Балкани?

- Със сигурност има финансовите средства. Стойността на китайските проекти е като джудже, в сравнение със  средствата, достъпни  по европейските фондове. Това важи особено за структурните фондове в самия съюз, но и за средствата за страните в предприсъединителен процес в Западните Балкани. И правителствата в тези страни ги използват.

Китай обаче предприема стъпки, които са невъзможни за Европейския съюз. Например, да спаси сръбската металургия като политическа услуга, и в замяна да получи високоскоростна влакова линия, знакова за китайските интереси в Европа. Съюзът не действа по този начин, присъщ за много от проектите по инициативата "Пояс и път", и това не е въпрос само на мащаб и на политическа ангажираност.

Част от наратива е "на вас не ви трябва Европейския съюз", "търсете други партньори". Понякога това е Русия, друг път Китай. Заплахата за Европа от подобни проекти понякога се представя като по-голяма, отколкото е. Но определено Брюксел трябва да обърне по-сериозно внимание на Западните Балкани чрез отделяне на повече средства и политическо внимание. Преговорите за разширяване на Съюза са един пример - трябваше да се обърне внимание на региона, вместо самото разширяване да се поставя под въпрос.

- Как биха изглеждали "по-отворени, отговорни и основани на ценности" отношения между Евросъюза и Китай, за които призовавате? Изглежда трудно за Европейския съюз да си позволи отношения на политическа враждебност и различни видове враждебност, подобни на тези с Русия, с втората най-голяма икономика в света.

- Нуждата от нов подход се корени в това, че Китай ще става все по-голяма вътрешнополитическа тема в Европа. Ценностните въпроси не се изчерпват с човешките права на уйгурите, статута на Тайван и така нататък. Разговорът е за това каква Европа иска да бъде, какви ценности защитава, що се отнася до собствената й сигурност или пък за правото на поверителност, което стана тема заради спорът дали "Хуавей" може да изгради европейските 5джи мрежи. 

Да, Китай е важна и голяма икономика, много европейски компании ще продължат да искат да ползват този пазар. Но е възможен по-добър баланс, дори заради моментните условия - цената на труда нараства в Китай, затрудняват се оперативните условия, имаме и влиянието на търговската война между САЩ и Китай. В глобален план Китай не е тотално доминиращ играч - имаме икономическата тежест на самата Европа, щатите, Япония, Индия, азиатските икономики, Бразилия. Растежът в развиващия се свят създава много места, подходящи за изнасяне на производства. Китай винаги ще има преимущества и ще е важен партньор. Но по-добър икономически баланс ще направи страните по-сигурни що се отнася до политическите въпроси и ценностите.

- Пандемията изглежда не бе достатъчно сериозна ситуация, която поне за малко да паузира геополитическите борби. Вместо в повод за истинско международно сътрудничество, извън клишетата на официалните речи, кризата стана оръжие в съществуващи противопоставяния. Защо за глобалните суперсили е невъзможно да пренебрегнат различията си дори в ситуацията като тази, поне за малко? 

- Мисля, че отговорът тук се корени не толкова в геополитическите борби, колкото във вътрешните проблеми. В случая на Китай имаме ситуация, в която комунистическата партия е под голям натиск заради действията й в началото на кризисната ситуация. Най-сериозните критики идват от вътрешността на самата страна по чувствителни въпроси като отношението на властта спрямо докторите, излезли с предупреждения за заразата. Това не беше локален въпрос за Ухан, а можеше да се проследи до самия Си Цзинпин и изградената от него система на централизиран контрол и обхваналата я параноя. Затова отхвърлянето на всякаква вина и отговорност от страна на самата Комунистическа партия за реакцията й в първите етапи на кризата е жизненоважно за самата партия, а пропагандата й в тази посока стана глобална.

В една съвсем различна политическа система, очевидният провал на американското правителство при отговора му на кризата, доведе до нуждата възможно най-много вина да се хвърли върху Китай. За това има основания, но като погледнем как различните страни по света посрещнаха същата заплаха, разполагайки със същата ограничена информация, повечето от тях реагираха по-адекватно от САЩ. Заради това администрацията на Тръмп политизира въпроса, а това се вписва и със съществувалите преди това геополитически борби с Китай.

В останалия свят се видя желание различията да се поставят настрана. Включително на събранието на Световната здравна организация тази седмица видяхме как сили от средна величина се обединяват, за да стигнат до решения, с които всички да се съгласят. Не виждам масово съгласие нито с американски, нито с китайския подход. А те надали ще се променят преди изборите в САЩ през ноември, както и в рамките на излизането от кризата в Китай.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация