Етиен Леви разкри какво се е случвало зад кадър в "Като две капки вода"

Големият финал на култовото шоу за имитации на Nova TV "Като две капки вода" вече е факт, но емоциите от него продължават да ескалират не само в участниците, но и в целия екип на формата, който за първи път се случи в условия на социална изолация заради коронавируса.

Вокалният педагог Етиен Леви е един от най-емоционалните членове на екипа, на когото всяка година се уповават и разчитат всички участници за своята певческа и психическа подготовка.

В пределно откровен разговор с Анелия Попова от в."ШОУ" Етиен Леви, който е и дългогодишен преподавател в Нов български университет, разкрива разтърсващи моменти за всеки един от звездните участници в този сезон, останали зад кадър.

- Трудно ли беше адаптирането в движение към всички рестрикции, свързани с епидемичната обстановка в страната заради COVID-19?

- Да ти призная честно за мен не, защото от малък съм изключително дисциплиниран. Бях много буйно хлапе, защото обичах да играя, но в същото време и безкрайно дисциплиниран, за което днес малко съжалявам, защото ако не беше така, може би днес щях да бъда значително по-успешен. И вероятно, разбира се, щях да имам разправии с правосъдие, държавни органи и т.н. Някогашните гаменчета и хулиганчета после станаха бизнесмени…

- ..виждаш някаква закономерност между гаменското поведение и успеха?

- Ами да, има и нещо такова. Аз бях доста буен и палав, но в добрия смисъл на думата. Така се увличах в игрите с топка, например, че забравях да се прибера. Много пъти баба ми ме е предупреждавала да внимавам да не се изпотя, защото често заради сливиците боледувах от ангина, но аз забравях за тези думи и прибирайки се накрая към вкъщи, седях на студа и си веех с пуловера, ужким съм се запъхтял от тичане към вкъщи. Тя веднага ме ловеше, разбира се, но като цяло бях доста изпълнителен.

Затова и нямах проблем с мерките, наложени сега заради пандемията – било то свързани с маската, ръкавиците или миенето на ръце по не знам си колко пъти на ден. Но тук става дума не само за мен, а за дисциплината и чувството на отговорност на всички участници и на целия екип на „Капките”. Най-чистосърдечно ще ти споделя, че още в началото Маги (Маги Халваджиян, б.а.) събра всички и каза: „Искам да знаете едно – хората очакват нашето предаване. Тук е въпрос на разум, лична отговорност и дисциплина, за да преодолеем всичко това!

Който може да бъде в изискванията и да ги спазва, е добре дошъл и продължаваме напред. Който не може и си мисли, че ще бъде някаква разходка, знае къде е вратата, не спирам никого”. Изключително правилно от негова страна. И, разбира се, никой не си тръгна. Тези, които работят в този формат, са екип от отговорни, разумни и мислещи хора. Всеки знаеше много добре, че ако само един от екипа се беше разболял или не дай си Боже да беше носител на този вирус, всички щяхме да бъдем под карантина, а предаването – да бъде спряно.

- Предполагам, че тук говорим и за откровен страх, нали?

- В началото може би имаше и такива, които бяха по-стресирани – по-специално от участниците. Но след това, когато намирахме подкрепа един в друг, това усещане отмина. Спазваха се стриктно всички мерки. Охраната мереше температурата на всеки, който идваше, независимо кой е. След това се проверяваше за ръкавици, за маска. Имаше спирт, дезинфектанти. Дисциплина, която беше абсолютно наложителна в този момент.

- От гледна точка на участниците обаче, е било меко казано мъчително пеенето пред празни столове, за първи път без публика…

- В интерес на истината много от изпълнителите са ми споделяли точно това. Аз говорих с всеки един по отделно, а те са страхотни професионалисти всичките, че дори и в залата да има двама човека и те да са обслужващ персонал, дали са 20, 200, 2000, 20 000, отношението към шоуто трябва да бъде абсолютно еднакво. Защото навън телевизионната аудитория на Нова телевизия надхвърля милион и половина. А в случая „Като две капки вода” със сигурност е надхвърлило над два милиона зрители. Уникална гледаемост!

Спирали са ме хора по улицата, за да ми кажат, че с нетърпение чакат всеки понеделник, защото този формат е един светъл лъч в живота им, тъй като от сутрин до вечер слушат единствено за това колко са заразените, къде са огнищата, колко са починали, колко малко са излекувани… Страхотен стрес е това! За самите изпълнители също беше голямо изпитание, дори и за мен, който имам толкова дългогодишен опит на сцената. Треперил съм за всеки дъх на всеки един от тях, знаех кога какво трябва да направят, за да бъде изпипано всичко до последния детайл.

- Кой участник успя да те изненада в чисто вокален аспект този път?

- Единствените хора от изпълнителите този път, които не познавах, бяха прекрасния Димитър Маринов и Антоан Петров-Анди. Митко Маринов е фантастичен човек и актьор. Човек, който прослави България и който независимо от това, че е бил гонен и вкарван в затвора за това, че е искал да бяга от родината, не се замисли дори дали да излезе с българското знаме. Този човек показа на всички огромна класа, едно различно присъствие, изключително високо морално и човешко ниво. Но понеже се държеше толкова естествено с всички, никой не усети тази безспорна разлика.

Това е човек, печелил „Оскар”, холивудска знаменитост е! И уникален, голям човек. Другият е Анди, който също ме учуди с качествата си, така както го направи и Тото от „СкандаУ”. С Тото станахме много добри приятели. Беше ми казал: „Човече, толкова много обич и вяра ми вдъхваш, че просто ме е яд, че не мога да оправдая това, което ти искаш от мен”.

Но той има много потенциал в себе си и ако беше започнал малко по-рано да се занимава със себе си, днес щеше да е на друго ниво. Имаше случаи, в които и Хилда му казваше: „Тото, ти пропя бе, човек!” А той до последно отказваше да си повярва, какво ли не съм му казвал и правил, за да му докажа, че го може.

Ами Луна, която вероятно мнозина свързват със странностите ѝ. Но тя се оказа много духовен човек, който може да изпада в пререкания с някого, да спори, но винаги завършва със следното: „Не обичам да се караме, не обичам да злословим, мразя интригите, моля те, аз съм духовен човек, искам да се обичаме”.

Накрая всички се прегръщахме и разменяхме обич.

Галя пък, идваше непрекъснато, за да изпипва детайлите. Много старателна. Накрая ми каза: „Мастер, ти си златен, без тебе не можеше да се справим!” А аз ѝ отвърнах, че ще ги подкрепям винаги безрезервно. Освен това добавих, че двамата с Миро трябва да направят дори и само една песен отново заедно, защото предизвикаха страхотни вълнения. И песента отново ще стане хит!

Колкото до JJ – това е човек, който е доказал себе си още от момчешката група „032”, а неотдавна и в „Евровизия”. Има едно много ярко индивидуално звучене, много се постара и този път да направи симбиозата между пеене, танцуване и чисто актьорската задача. Жорко е от младите вокални педагози и аз го приемам като колега, когото винаги ще подкрепя.

- Какво мислиш за големия победител Фики Стораро?

- Ооо, с Фики ми е малко по-особена връзката. Преди много години бях поканен от г-жа Милка Митева, бивш директор на Музикално училище „Любомир Пипков”, което съм завършил през далечната ’77-ма, да преподавам. Когато приех поканата и отидох в училището, се оказа, че Фики е в моя клас. Така че аз го познавам още от ученическите му години. И още тогава той беше страшно уважителен, какъвто е и досега. Фики е едно фантастично момче, изключително възпитан, емоционален и добронамерен.

Хората, които не го познават, са си казали: „Е, айде сега, поредния фолкаджия, когото пробутват”. Малко от тях знаеха, че Фики е образован музикант, завършил Музикалното училище със специалност „Поп и джаз пеене”. Фики музицира чудесно в поп и рок музика, което показа и във формата. Справи се прекрасно!

- Би ли го насърчил да се развива в жанр, различен от поп фолка?

- Категорично да! И сега ще ти кажа в какво го подкрепих, от което сигурно ще паднеш! Той доказа, че може да пее и поп, и рок. Поп фолка е едно – там са бързата популярност и по-големите пари. Субкултурата в момента е на почит, но това не означава, че Фики няма умения и в други жанрове. Усетих какъв потенциал има и му казах директно: Фики, много ще сбъркаш, ако не тръгнеш на уроци по класическо пеене!

- Как реагира той на това?

- В началото беше озадачен от това, което чува. Но после каза: „Страшно много те обичам, винаги си ме подкрепял и ценял. Ще послушам съвета ти”. Знаеш ли колко дълго време мина, докато го накарам да ми казва Етиен, а не г-не? Страшно уважителен човек. И баща му е същия. Невероятни хора с висока ценностна система.

Фики се оказа с изключителен диапазон, като един нешлифован диамант е. И може да направи невероятна кариера като оперен артист, ако работи в тази посока, заявявам го най-отговорно. И не знам дали имам право да го казвам, но когато го изпратих при един колега за консултация, впоследствие са се обадили хора от Австрия, които са искали да го вземат на обучение там. Представяш ли си за какво става дума!

- На финала заедно с Фики на сцената беше и Маги Джанаварова, която също познаваш от години и която сякаш не си вярва достатъчно на таланта…

- Да, точно така. Познавам Маги от дете. Тя винаги е била такава – изключително скромен и свенлив човек, който не е изключено все още да не е разбрала какви качества има. Ако около нея има добър екип, Маги може да направи спокойно и световна кариера. Подписвам се с две ръце под това! Изобщо не ме интересува какво ще говори този или онзи от „специалистите”. Да, Маги стигна до финал в „Капките” благодарение на този зверски талант, но не защото Митко Маринов се отказа, той отстъпи.

Бях един от първите, които знаеха за това негово решение, за което той сподели и с Маги Халваджиян. Митко е на друго ниво, той вече е достатъчно голям. Неговото завръщане в България беше не само заради „Капките”, но и за да основе театрална академия, в която той иска да подкрепи младите хора. И Маги блестящо защити неговата идея с имитацията на Уитни Хюстън. Точно толкова сериозна като човек се оказа и Дара.

- Да, защото иначе тя създава друго впечатление с темперамента си на сцената…

- Абсолютно. Но Дара е много чувствителен човек и няма общо с идеята, че е лудетина, която е джаста-праста в нещата. Когато изпълняваше имитацията на песента на голямата Мария Нейкова „Двама”. Много съм ѝ разправял какво представлява Мария Нейкова, с която, Бог да я прости, бяхме приятели. През ’84-та изпълнихме с нея и с „Трик” песен на „Златния Орфей”, после тя беше в журито, когато моя песен отиде в конкурса. Няма да забравя нейната изключително добронамерена и чаровна усмивка. Затова и Дара беше толкова развълнувана.

Ами изпълнението ѝ на емблематичната песен на „Ритон” – „Джалма”. Беше фантастична! А това, което направи Здравко от „Ритон” е достойно за уважение – той я подкрепи по най-професионалния начин, знаейки прекрасно какъв е адреналина и какво ѝ е в сърчицето. Защото и други излизат, които уж подкрепят, пък изтъкват себе си. А и Катя я мотивира още повече с похвалата си след изпълнението. Страхотни! Ако ние имаме по-голямо уважение и респект един към друг, музиката ни ще отиде много бързо нагоре и на съвсем друго ниво. Но го няма, това е лошото.

Прочети цялата публикация