БНР | 23.05.2020 23:02:16 | 64

В Музея на просветното дело в Копривщица


"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!"

Това казва преди повече от две столетия в своята „История славяноболгарская” Паисий Хилендарски – една от най-почитаните фигури в нашата история, допринесъл за пробуждане на националното самосъзнание на българите през Възраждането. Делото на Паисий и днес е повод за гордост и преклонение сред родолюбивите българи. Доказва го потокът от туристи, които целогодишно посещават най-новия музей в Копривщица, представящ града като просветен център през Възраждането. Той се помещава в Доросиевата къща, подредена в типичния копривщенски стил. За неговата дейност разказва уредникът Светлана Мухова.

"Ние показваме историята на копривщенската възрожденска просвета, като се започне още с времето на килийното училище. То е тази форма на просвета, която се запазва в България и след падането на страната ни под турско робство. В Средновековна България сме имали големи философски школи, но след османското нашествие тези високо просветени книжовници напускат страната. Делото им замира, но се запазват църковните училища, които през тежките векове съхраняват българската култура и писменост. Затова е грешка да се говори пренебрежително за килийната просвета. Килийните училища са поддържали грамотността сред населението, а в Копривщица те са създадени още през XVI – XVIII в. Тук са съществували метоси на Рилския и Хилендарския манастир. Именно това е запазило българската писменост и вяра, а по-късно личности като Паисий събуждат и националното съзнание на българите. Самите български революционери, нямаше как да съществуват без нашите духовни будители, които векове наред са поддържали българщината сред поробеното население".

В копривщенския музей на просветата са показани две възстановки на килийно училище и на взаимно училище. Там килийното училище е представено в неговия малко по-светски вариант. В края на XVIII – XIX в. тези училища напускат метосите и много местни занаятчии и по-грамотни хора започват да се занимават с преподаване. Имало е обущари, бояджии, които едновременно със занаята си са ограмотявали и ученици. "При нас сме показали този тип килийно училище. Там е тезгяхът на абаджията и до него масичката, на която са подредени църковните книги" – казва Светлана Мухова и продължава:

"Най-върховият етап в развитието на просветата през Възраждането в Копривщица е откритото от Найден Геров класно училище през 1846 г. След като бе реституирана къщата на Найден Геров, в която преди това се помещаваше изложба, посветена на този голям български книжовник и просветител, дълго време неговият живот и дело спря да се представя в експозиции. Затова в Музея на просветата в града бе посветена специална зала на Найден Геров. Той е сред най-големите педагози на Възраждането и е поставил началото и на българската поезия с поемата си „Стоян ни Рада“, а по-късно съставя и първия Речник на българския език – колосален труд за времето, в което живее и твори. Няколко части от Речника издава приживе, а после неговият племенник Теодор Панчев издава останалото, събрано от Найден Геров през целия му жизнен път. Тъкмо тези хора са били учителите на идеолозите на революцията – Каблешков, Бенковски, Каравелов. Споменахме революционерите, но Копривщица дава не само тях, от този град излизат и хора, които после са начело на новоосвободена България, като Петко Каравелов, Рашко Маджаров, Йоаким и Георги Груеви. Били са възпитани в дълг към родители и семейство, към Родина и това чувство за дълг е било в съзнанието на всеки един българин от това време".

Прочети цялата публикация