Fakti.bg | 28.05.2020 12:00:42 | 412

Иван Сотиров пред ФАКТИ: Нормалните хора трябва да се обединят срещу все по-сериозните интервенции на държавата


Иван Сотиров е български политик, бивш заместник-председател на СДС. Народен представител от парламентарната група на СДС в 37-о Народно събрание и от парламентарната група на ОДС в 40-о Народно събрание. По време на извънредното положение около коронавируса той разкритикува финансовия аспект на мерките на правителството. От ФАКТИ го потърсихме за по-подробен анализ на настоящата политическа ситуация в страната.

Г-н Сотиров, вече в една по-спокойна обстановка бихте ли анализирали обстойно финансовите мерки на правителството по повод кризата с коронавируса? - Има непрекъснат хаос в действията на правителството и не само покрай тази криза. За мен беше принципен въпросът за начина по който се действа, за съжаление не само в България, това е световна тенденция, която е много опасна и то за развитите демокрации. Тръгва едно олевяване в световен мащаб. Непрекъсната интервенция на държавата, и в Европа, дори и в САЩ. Непрекъснато печатане на пари. Проблемът е още отпреди епидемията.

По-конкретно около мерките покрай коронавируса - трябваше да се намалят или да се разсрочат данъците. Преките данъци, а не косвените. А ние видяхме намаляване на косвени данъци и то по такъв лобистки начин точно за сектора, в който се перат най-много пари. Политически автогол е това. Всеки ще започне да иска намаляване на ДДС. Диференцираното намаляване на ДДС ще доведе само до едно преливане, нови схеми, няма да даде ефект. Цените няма да се намалят. Дясната политика е да намаляваш преките данъци, осигурителната тежест и свръхтромавата система на държавно администриране. Всички управляващи обещават да се намали държавната администрация, а тя се увеличава. Има един куп излишни дейности. Непрекъснато се увеличават министерства, агенции, дирекции. Излишни регулации. Всичко това съсипва бизнеса. Защо при ниския плосък данък, който имаме, не се стичат тук чуждите инвестиции? Заради лоша среда - корупция, свръхрегулация, бюрокрация, несигурност - непрекъснато се сменят законите. В рамките на една пленарна сесия се сменя един закон по няколко пъти. Когато се сменя толкова често законът, все едно няма закон.

Друго скорошно решение освен намаляването на ДДС за ресторантьорския бизнес, е влизането на държавата на пазара на горива и създаването на държавни бензиностанции. Вашето мнение? - Това не е проблем само на сегашното правителство, а на всички досега, вкл. с приватизацията на Нефтохим. Няколко десетилетия държавата толерираше Лукойл България и сега изведнъж тръгва да създава държавни бензиностанции. Това е демонстрация на безсилие. Има достатъчно ресурси, ако има държава на място, да се създаде регламент и правила, при която тази компания да бъде принудена да действа по пазарните принципи. Очевидно е допуснато тя да има господстващо положение и да прави картел с всички други играчи на пазара. Някои от тях са международни вериги и за да направят картел с Лукойл България, това показва, че те са били принудени поради влиянието на тази компания сред държавните институции. Тези вериги в други държави се държат по друг начин. Румъния например отдавна реши този проблем. Ние имитираме дейност, правим предизборни циркове и хвърляме прах в очите. Смешно е, това дори не са някакви стратегически дейности. Абсурдно е държавата да започва да прави бензиностанции. Скептичен съм за способността тя да управлява ефективно цялата тази дейност. Имахме много случаи, когато се създава нещо от държавата, след това пак се приватизира.

Извършената приватизация сега отново е на дневен ред. - В реда на мисли от предишния въпрос е важно да се отбележи как се развиха нещата с авиокомпания "Балкан". Първо се направи една безобразна приватизация, равносилна на съсипване, източване на ликвидните активи. Целият процес на приватизация в България през годините течеше по начин, при който дори предприятия, които бяха в тежко състояние и трябваше да се преструктурират и продадат, при тях не се търсеше стратегически инвеститор, а се привличаха съмнителни инвеститори от офшорни зони, където се перяха пари, предимно източени от страната и на разни други съмнителни кръгове по схемата КГБ - ДС. След това се взимаха предприятия в тежко състояние, които се доизточваха и се връщаха в още по-отчаяно положение на държавата. Така беше с Кремиковци, с много други предприятия. По няколко пъти ги взеха, доизточиха ги и след това държавата трябваше да поеме цялата социална тежест, да плати сметката. Поради това, че приватизацията и реформите в България закъсняха, при това неслучайно, а бяха организирано спирани от старата комунистическа номенклатура, която то ден днешен има силно влияние. Тя направи всичко възможно в България да няма шокова терапия, да няма бързи реформи, да няма бързо преструктуриране, за да могат да акумулират средства чрез централния финансов грабеж от банките. Източване на финансовата система, за да си прелеят пари в паралелни фирми, структури и да могат да се изкупят на безценица държавните активи, след което направиха хиперинфлационна вълна и обезцениха парите на хората. А можеше да ползваме опита на Чехия, Унгария...Те минаха през ликвидация предприятията, за които нямаше стратегически инвеститор.

Напоследък финансовият министър не е във фокуса заради мерките по време на кризата , а заради поредни съмнения около неговата личност и съответно маниер на работа. В настоящия случай с Васил Божков изобщо теоретично възможно ли е Владислав Горанов да няма никаква вина, както се опитват да ни убедят? Сериозен ли е отговор "не помня" на въпрос за разменени есемеси с Божков? - България е малка държава и всеки, който е на определено ниво познава другите. Несериозно е в България министър да излиза с тезата, че не знае за какво става въпрос. Този въпрос стои с десетилетия и не само с Васил Божков, а с много други лица, които са оперирали добре с всички правителства и това е публична тайна. Имат си лобита във всички партии, спонсорирали са всички партии. Олигарсите работят с всички политически партии и когато се опитат да влязат на политическия терен, ги удрят. Партиите не пускат в техния отбор други.Това е като да влезеш от "Б" група в "А" група, тъй като върхът на хранителната верига в България и всички корупционни практики тръгват от властта и политическите партии. Това става точно чрез механизмите на все по-голяма интервенция и намеса на държавата в бизнеса, в личния живот на хората. Колкото повече механизми си създава държавата за интервенция в икономиката, толкова по-големи са възможностите за корупция, злоупотреби. Това е глобален проблем. Всяка криза се използва за да започне държавата да интервенира.

Въпросът стои с десетилетия, но сега нещата се случват твърде безпардонно и обидно за работодателя, наречен народ. N-ти на брой случай, в който участва Владислав Горанов и всеки път няма дори частица вина и поета отговорност? - Не мога да се сетя за много ярки примери на поемане на политическа отговорност в България. Целият преход е белязан от този маниер на действие. Това е процес с наслагване, нещата деградират. Тук не е въпросът за отделен министър, макар че и друг път съм поставял въпроса специално за този министър. Не за първи път има проблеми около него. Става дума за системен дефект. Дори да се смени министърът, това няма да промени нещата. Даже започват да се влошават. Ако не се смени принципът на управление, няма как да очакваме нещо решително да се случи. Опозицията е основен аргумент за това управление. Хората колкото и да се разочароват от управляващите, като видят какви са им алтернативите, когато дойдат избори предпочитат да запазят статуквото. БСП и всичките ѝ производни са до болка познати на хората. Вкарват нещата в тотална криза, никой не вярва на това, което говорят, защото се доказва, че правят точно обратното, когато се доберат по един или друг начин до властта.

Ситуацията с коронавируса се използва от някои за прегрупиране на редиците. Прави впечатление определена активизация, свързана с продуктите на проруския идеологически развъдник у нас. Атаките стават все по-напористи и от различни фронтове. - Голяма част от хардлайнерите, които ни се представят сега, са политически гастрольори. Обиколили са целия политически спектър. Веднъж са плакали за НАТО, после за ЕС, сега плачат за Русия. Те, ако не могат да се класират на една опашка да им подхвърлят нещо, тичат на друга. Това са всички тези познайници. И на руснаците им е писнало от тях. Не могат да случат тук. Много резиденти, а лошо качество. Ходят, натискат се, всички искат, но не могат да си изпълнят ангажиментите. Топят се едни други из Кремъл кой е по-верен, кой е по-заслужил. В Русия го коментират открито. С нас така или иначе руснаците се държат по най-унизителен начин. Но вината пак е у нас, ако ние нямаме самоуважение, няма как да ни уважават.

Получава се едно голямо несъответствие. Мнозина критикуват ГЕРБ, искат да ги детронират, като сочат за довод България да бъде много по-реформирана, модерна и справедлива държава. А на практика алтернативата е партия и идеология, която няма как да постигне това, а ще върне назад държавата в развитието ѝ, колкото и бавно да е сега то. - Безалтернативността демотивира хората, които са най-критично настроени и очакват съществена промяна. Българинът, въпреки че не е въодушевен от възможностите, които са пред него проявява здрав разум като избирател и практиката показва, че хората чак на такива абсурдни неща, каквито видяхме на последните протести, не се хващат. Трябва да има консенсус сред нормалните хора в страната срещу все по-сериозното навлизане на държавата. Тя се опитва в своето безсилие да бъде арбитър за бизнеса. Ролята ѝ е да определя правилата и те да бъдат равни и справедливи за него. Тя обаче работи в обратната посока. Виждаме откровен лобизъм за определени сектори и олигарси и после изведнъж държавата идва да ни спасява от тези олигарси, от тази несправедливост, която е създала, като започва да национализира цели дейности и да влиза на пазара, само че го прави с нашите пари. Още от комунизма знаем резултатите когато държавата започва да се намесва.

Каква е реалната алтернатива тогава? - Алтернативата е за всичко, което коментираме, да има сериозен натиск да се промени. Нещо положително за това управление е, че когато види сериозен обществен натиск, много бързо реагира. Бил съм два пъти в Парламента, когато сме били опозиция при БСП, нещата са трагични в това отношение. Те дори се втвърдяват още повече, когато видят обществена нагласа срещу нещо. Сега може да отсъства стратегическо, визионерско мислене, но поне виждаме една чувствителност и корекции когато има обществена реакция. Затова пътят е да има обществена реакция, но за смислени неща. Не хората да се увличат в такива протести, като най-скорошните, на които станахме свидетели, с изкуствени теми. Проблемите са ясни и всички ги знаят, но сякаш има консенсус между политическия елит да не се решават, защото те както уж се бият и се карат, всъщност си подават вътре топката. Най-големият картел е партийният. Всички се захранват едни други. За всекиго има по нещо.

Премиерът Бойко Борисов сякаш залага всичко на строителството на пътища. В подобни кризи това действително може да вдигне икономиката на крака. Достатъчни ли са обаче усилията в тази посока, качествено ли се строи, има съмнение относно легитимността например на работата по магистрала "Хемус"? - Добре е да се изгражда инфраструктура. Нещо, което остава, не може да се изнесе и съсипе. Но няма капацитет вече, дефицитни са квалифицираните специалисти. Напуснаха страната. Пускат се обекти, които по няколко пъти в рамките на гаранционния срок дават дефекти. Това показва, че се печелят обществени поръчки и не се изпълняват както трябва. Всичко зависи колко си близък до централната или местната власт, за да получиш поръчка. Уж има комисии и закони. Всичко е с колективни органи. Системен проблем на България е, че ние сме страната на колективната отговорност на всички нива. Няма персонална отговорност във взимане на управленски решения. Министерският съвет е колективен орган. Министър-председателят все едно е председател на общински съвет. Общинските съвети, от своя страна също са колективни органи, а взимат решения за конкретни разпоредителни сделки, което е нонсенс. Самите министри също голяма част от решенията и ключовите сделки, които извършват, минават през Министерски съвет. Това за мен не е случайно, че в България нещата са конструирани така и ние после питаме защо няма отговорност. Това е модел, заложен още от самото начало на прехода. Положение на радостна безотговорност на управляващите и подтискащо за всички други. Но не бива всичко да се отрича. Има неща, които се случват.

Реакциите при пандемията активираха критики към Европейския съюз, коментари за бъдещето на сюъза. Това отново единствено политическа игра ли е или се базира на реални, съществени проблеми? - България се развива в контекста на сериозни проблеми пред ЕС. Трябва да търсим собствени ресурси за излизане от ситуацията. Протестите и крайните коментари, които тук се разпространяват са профанизация на проблемите. Очевидно имат и други цели. Всеки гледа да намери своята ниша. Критикуващите тук не са хора, които имат визия за това как да се случат нещата. Ние трябва да излезем от нашата комплексираност и да имаме самочувствието, че България има възможността и задължението да бъде активна и да търси по-добрите решения за ЕС като цяло, защото ние сме част от тази общност. Никой от основните играчи у нас няма намерение да излиза от съюза, някои експлоатират това говорене. То се подпомага от бившите империи - Турция се опитва да бъде покровител на България, за Русия вече да не говорим. Те имат три века традиция да се бъркат и да се опитват да покровителстват и да менторстват на Балканите. Това при тях е някакво тежко заболяване, което им вреди, но те да му мислят. Лошото е, че тук нанася много тежки поражения. Истината е, че целият този политически елит в България много добре знае, че България ако не е в ЕС, при това качество на управление цялата търговия, икономика ще рухне за броени месеци и даже дни. И тогава същите тези политици ще бъдат бити и изгонени, народът ще се вдигне и ще ги помете. И дори тези, които плачат по Русия, виждат, че от Русия финансова подкрепа няма. Те самите имат достатъчно собствени проблеми. Може да тракат оръжия, но с оръжия не могат да ни изхранят. Ако се погледнат всички параметри, с Русия имаме търговски баланс, колкото със Северна Македония. Тъжна история. С Европа имаме десетки пъти повече търговски обмен. Да не говорим за подкрепата и финансирането. Наша си е вината, че усвояването на европейски средства се превърна в доходен бизнес за някои хора от целия този олигархичен модел. Те използват европейските средства за да се укрепват финансово. Голяма част от тях стоят на европейската хранилка и плюят срещу ЕС. Всичките олигарси се захранват с парите на българския и европейски данъкоплатец. От Русия не им дават пари. Дават им ноу хау как да крадат от България. От Русия пари тук не влизат. Външнотърговският ни баланс с Русия е ако им платим за 10, те ще ни купят 1. Почти целият ни външнотърговски дефицит е съизмерим с дефицита, който имаме с Русия. Изнасяме за 600-700 милиона, а внасяме за милиарди от тази страна.

Прочети цялата публикация