Общи условия за свободния пазар на ток искат ЕРП-тата

Електроразпределителните дружества поискаха при планираното от 1 октомври 2020 г. изваждане на свободния пазар на 300 хиляди небитови потребители да има общи условия на договорите с доставчиците на електроенергия, а не индивидуални, защото това ще забави процеса по сегашната първа стъпка към либерализацията. Това стана по време на заседанието на парламентарната енергийна комисия във вторник, но което бяха одобрени на първо четене промените в Закона за енергетиката. Корекциите бяха внесени миналия петък от председателя на енергийната парламентарна комисия Валентин Николов и група депутати. С тях бе променена концепцията за принудително и безвъзвратно извеждане на пазара на около 59 хил. битови и стопански потребители според инсталираната мощност на обектите им и се реши на по-ударния вариант с пращането на всички фирми на свободния пазар. Николов обясни на заседанието, че това е решено заради сегашните ниски цени на електроенергията на борсата, но стана ясно, че по-скоро е заради условието на Европейската комисия страната ни, която последна в ЕС не е освободила пазара си на ток напълно, да стори най-сетне това, ако иска да бъде спасена държавната ТЕЦ "Марица Изток 2". В момента Министерството на енергетиката е в разговори с Европейската комисия за одобряването на поискания то страната ни механизъм за капацитети, който ще позволи на държавната въглищна централа да получава субсидии, за да може да оцелее. Иначе скъпият й ток заради купуваните парникови емисии е непродаваем на свободния пазар. Енергийния министър Теменужка Петкова посочи, че едно от основните условия на Брюксел за одобрение на механизма за капацитети е пълната либерализация на електроенергийния пазар да приключи до 2025 г. По думите й сегашните поправки са изключително навременни и заради изискването на ЕК от 1 юли 2021 г. на регулирания пазар, където цените се определят от държавата, да остане само битът. Извеждането на фирмите по-ранно – от 1 октомври 2020 г., ще позволи онези с държавно и общинско участие да проведат обществени поръчки за избор на доставчици, а другите ще имат време за анализи и избор на доставчици. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов посочи, че са били обсъждани различни варианти за поетапно излизане на свободния пазар, но е решен сегашният вариант. Той посочи, че в предстоящото от 1 юли 2020 г. решение за цените на тока ще се запише, че за небитовите потребители те ще важат до края на септември 2020 г., а за домакинствата – до края на юни 2021 г. Представителите на ЧЕЗ Зорница Генова, на ЕВН Калина Трифонова и на "Енерго-Про" Пламен Стефанонв подкрепиха промените, но смятат, че трябва да се запише ясно какво се случва с клиентите, които не успеят да си намерят доставчик от свободния пазар. Според досегашната практика онези, които не сключат договор, отиват при техните дружества с лиценз за доставчици от последна инстанция, чиито цени обаче са много по-високи от регулираните и от пазарните. Тримата предложиха да се предвидят общи условия на договор между клиентите и доставчиците, вместо да се сключват индивидуални такива. Иначе ще трябва да се подпишат на хартия 600 хиляди договора – по един с доставчика и с електроразпределителния оператор. Според тях дори и максимално бързо да се приемат поправките, времето да 1 октомври пак може да се окаже кратко за провеждането на обществени поръчки за избор на доставчик на ток. Калина Трифонова посочи като проблем и липсата на предлагане на дългосрочни продукти от страна на търговците на ток заради разликите в борсовите цени на тока, а клиентите търсят стабилни цени за по-продължително време. Константин Стаменов от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, който в случая представляваше позицията на работодателите, препоръча да се помисли доставчиците от последна инстанция да имат по-конкурентни цени, за да може онези, които не успели да си изберат доставчици, да имат по-голяма сигурност и спокойствие. "Малко я караме, без да влизаме в подробностите", констатира депутатът от БСП Таско Ерменков. Според него има проблеми, пораждани от предвижданите поправки. При сегашния спад на потреблението и ниските цени на борсата за ток ръстът на потребителите на свободния пазар няма да е проблем, но при ръст на икономиката и сегашната ниска ликвидност на борсата цената на тока ще скочи и пак стават възможни манипулации. "Микро небитови потребители с техните непрогнозируеми количества не са интерес за търговците, а дори създават проблеми заради небалансите и може да не си намерят доставчици и тогава трябва да отидат на доставчик последна инстанция. Това означава ръст на цената на услугите и фалиране на тези предприятия. Третият проблем е с регулирания пазар. Излизането на много клиенти създава риск за повишаване цената за бита. Тези неща трябва да се уредят", коментира Ерменков. По думите му БСП ще предложи решения на тези проблеми преди второ четене. От Българската търговско-промишлена палата също подкрепиха корекциите, но с препоръки за платформа за сравнение на цените на доставчиците. Николов за ликвидността на борсата. Когато излязат 4.5 тераватчаса те ще отидат на борсата и няма да има проблем, а предстоящата допълнителна свързаност с европейските пазари ще изглади флуктуациите. Законопроектът бе приет на първо четене от комисията като Валентин Николов обясни, че между първо и второ четене ще бъдат вкарани още корекции. Вероятно ще се въведат и текстове, засягащи енергийно бедните потребители, каза той, но не даде повече подробности по въпроса.

Прочети цялата публикация