OFFNews Свят | 16.06.2020 12:04:19 | 220

Ще разреши ли Китай многомъжеството, за да се справи с демографските си проблеми?


От 3 години китайските власти се опитват да решат демографските проблеми, предизвикани от политиката „Едно семейство – едно дете”, и да стимулират раждането на повече деца.

Правителството убеждава гражданите, че раждането на второ дете е патриотичен дълг, съблазнявайки бъдещите родители с всякакви изгоди. Чуват се обещания образованието да стане по-евтино, отпуските да са по-продължителни, по-лесен достъп до аборт, пише ръководителката на пекинското бюро на The Washington Post Анна Файфилд.

Нищо от това обаче няма ефект. Раждаемостта е все така малка, а броят на мъжете е по-голям от на жените. Такава ситуация може да се отрази плачевно на икономическото развитие на страната в близките десетилетия.

Професорът по икономика на Фуданския университет в Шанхай Хуан Югуан предлага решение, което е много спорно: да се позволи на жените да имат по няколко съпрузи и от всеки да имат поне по едно дете. В един новинарски икономически портал той пише: "Аз нямаше да предлагам полиандрия, ако в полово съотношение в Китай нямаше такава деформация."

The Washington Post припомня, че в продължение на 36 г. Китайската комунистическа партия забраняваше на китайците да имат повече от едно дете с изключение за второ в селски райони или ако първото дете е момиче. Така властите се надяваха да забавят нарастването на населението и да повишат жизненото равнище в страната.

Политиката обаче „сработила прекалено добре”. Сега сред 1,4 млрд население в КНР има 100 млн. души на възраст под 40 г., които са единствени деца на родителите си. При това се счита, че синът е за предпочитане пред момичето, затова много жени при вестта, че чакат момиче, предпочитат да абортират. Поради това мъжете в страната са с 34 млн. повече от жените. В съчетание с факта, че много жени от поколението на милениума предпочитат да раждат по-късно или изобщо да нямат деца, се създава ситуация на „демографска бомба с закъснително действие”, обяснява Анна Файфилд.

Според прогнозите, пикът в броя на населението на КНР ще бъде през 2027 г. и ще достигне 1,45 млрд, а след това ще започне намаляване. Очаква се към 2050 г. една трета от населението да е на възраст над 65 г.

През 2015 г. Пекин започна да изоставя политиката „едно семейство – едно дете”, но това не подобри ситуацията. Много от модерните жени в Китай искат да правят кариера, а не да раждат, или да раждат по едно дете.

Точно тук Хуан Югуан предлага решение. В Китай ергените ги наричат „голи клонки”, защото не донасят потомство към семейното дърво. Така че защо те не избегнат тази съдба, като си делят жените, ако те, разбира се, са съгласни?

„Ако двама мъже искат да се оженят за една жена и тази жена също го иска, защо обществото ще им пречи да имат една съпруга?” – разсъждава Хуан.

Анализаторът напомня, че полигамията съществува от древни времена и някои общества и досега се придържат към тази традиция. Според него, моногамният брак има определени предимства, но за решаване на един от главните проблеми на страната си струва да се помисли дали да се узакони полиандрията.

Хуан обмислил всичко до най-малки подробности. Той твърди, че жената без труд може да удовлетвори физическите потребности на няколко мъже: „При проститутките е разпространено да обслужват над 10 клиенти за ден” . А и да се готви за трима мъже не е чак толкова по-трудно, отколкото за двама.

The Washington Post отбелязва, че предложението на Хуан активно се обсъжда в китайските социални мрежи и жените не са във възторг. Една написала: „Аз съм в шок от това предложение. Сега е 2020.” Друга жена предполага, че по такъв начин икономистът иска „да легализира сексуалното робство”.

Хуан обаче не губи кураж. Той обявил, че сега е на ред да защити публичните домове. Според него, тъй като мъжете в страната са много повече от жените, между първите има много голяма конкуренция, а това означава, че без легална секс индустрия на мнозина законово е отказано правото да получават сексуално удовлетворение.

„Сега може да се очаква още по-голямо възмущение в китайските социални мрежи и извън пределите им” – отбелязва авторката Анна Файфилд.

Прочети цялата публикация