Какво представляват специализираните съд и прокуратура

Струва си да си припомним какво представляват специализираните прокуратура и съд, доколкото днес ще има своеобразна кулминация в тяхната дейност. Първоначално, те бяха замислени като пропагандна еманация на “волята” за реформи и борба с престъпността на първото правителство на ГЕРБ. Тогава, под личното водачество на Борисов и Цветанов, тази “воля” беше конкретизирана в поредица от шумни акции, които винаги включваха политическа поръчка, бруталност при реализацията си, пропагандна шокова вълна (с вечното съдействие на Пеевски) и тежък конфликт със всеки съдия, който не съучаства във всичко това. Не знам дали някой води сметка каква е сумата, която всички ние платихме под формата на обезщетения за всичко това. Останалата цена е неизчислима. Още тогава, с помощта на Цацаров, който беше оценен като съдията с “по-особена наказателна политика” и привлечен да разработи законодателната рамка, специализираните структури бяха оценени от ББ и ЦЦ като възможност: - Да се имитира съдебна реформа чрез създаването на нови структури, без да се решава централният проблем на правосъдието: политическото влияние и превръщането на прокуратурата в основна негова бухалка; - Да се заобиколят непокорните софийски съдилища и да се създаде парален прокурорски съд; - Да се осигури гумен печат за всевъзможни репресивни акции и за превръщането на мерките за задържане и следствието в самостоятелни инструменти за инквизиция, пречупване и публично унижение. Подобни специализирани структури са характерни за всички авторитарни и диктаторски режими, които решават да се легитимират през борбата с корупцията и “криминалните фактори”, които неизбежно се опитват да съборят стабилността. Разбира се, на практика това се превръща в полеви трибунал със специално подбран “лоялен” и не много замислящ се персонал, който се използва за пропагандни акции и разправа с опозицията и непокорните журналисти. Неслучайно, подобни извънредни съдилища са забранени от всички възможни стандарти за независим съд, включително българската конституция. Разбира се, необходим е и конституционен съд с гръбнак и характер, а нашият КС се попълва и сезира от същите фактори, които измътиха този монстър. В периода 2009 - 2013 г. ГЕРБ пристъпиха към създаването на тези структури с цялата законодателна и пропагандна бруталност, на която бяха способни. Тогава обаче, силната опозиция на здравата част от професионалната и експертната общност успя да ограничи размаха на това законодателно чудовище и в юрисдикцията на спецсъда и прокуратурата не бяха включени “политическите” казуси и корупцията. Горд съм, че имах възможност да участвам в това усилие от самото му начало до днес. Нямаше кандидати Първото бламиране на това начинание дойде, когато бяха обявени конкурсите за попълване на новосъздадените съдийски бройки. И, въпреки обещанията за по-добри условия и по-доброто заплащане, се оказа, че няма кандидати за всички места! Разбира се, това далеч не създаде условия за особено качествен кадрови подбор. Не че някой си е поставял подобна цел изобщо… В крайна сметка, тези структури се превърнаха в хвостохранилище за едни специфични кадрови процеси: потоците от кадри от следствието, МВР академия, всякаквите печатници за дипломи, създадени по почина на благоевградско-воденичаровския модел…. Всичко това беше започнало да нахлува в съда и прокуратурата под благия поглед на ВСС, който ще остане в историята със скандала около Красьо Черния. Разбира се, винаги има изключения. Надявам се днес и занапред, точно те да надделеят. Знаем, обаче, за изключението и правилото. Това, което ГЕРБ и Цацаров не успяха да свършат до 2013 г., беше довършено след 2016 г. на няколко законодателни порции. Към юрисдикцията на спец съда и прокуратурата бяха придадени политическите казуси и корупцията. Беше създаден и монстърът КПКОНПИ. Така пропагандно-репресивната структура се превърна окончателно в извънреден политически съд. Второто бламиране беше посочването (по чисто вътрешнополитически причини в САЩ) на кадър от тези спецсъда като корумпиран точно от онези, пред които управляващите искат да се докарат как се борят с корупцията чрез въпросния спец съд. Без САЩ дори да споделят данните, на които основават това решение. Трудно е да си представим по-голяма демонстрация на липса на доверие. Вторият етап на олигархичния режим Преминаването към настоящия открито репресивен етап на олигархичния режим в България, обслужван от Борисов и ГЕРБ и дирижиран от Сараите на Доган и Пеевски, беше завършено с избирането на Гешев за главен прокурор и главен екзекутор. Още като прокурор по делото КТБ и заместник главен прокурор, Гешев беше доказал изключителната си полезност - готовност да обслужва по най-сопаджийски начин Сараите и Пеевски, да участва в открито политически акции, да обслужва заграбване на бизнеси и активи, да замита следите на онези, които не трябва да бъдат пипани, да влиза в тон и да координира действията си с Пеевската пропагандна машина. Хиперактивността на Гешев в използването на новосъздадената спец-структура като бухалка започна с публичния линч над Иванчева. Още тогава предупредихме, че това е само ордьовър. Последваха цяла редица подобни пропагандни акции. Дори когато ставаше дума за хора, които очевидно отдавна трябваше да бъдат клиенти на прокуратурата, начинът, по който беше подходено към тях, нямаше нищо общо с правосъдието. Зад тези акции винаги прозираха или политически мотиви или откровена експроприация на бизнес и активи. Същевременно, Гешев и спецструктурите показаха завидна готовност да си затварят очите за други крещящи казуси. Фразата “не съм си причинил да чета” за материалите за комуникациите между Божков и Горанов и Борисов, ще остане като емблема на този арогантен избирателен подход. Този вихър от акции имаше и друга цел - да подготви контекст, в който “никой няма да може да каже нищо” за репресиите срещу опозиционни медийни и политически фигури. Атаката срещу самата възможност за някакво инакомислие върви паралелно с експроприация на антикорупционното говорене. Атаката срещу частната собственост и свободен бизнес е рамкирана като възстановяване на историческа справедливост за приватизацията извън всякакви срокове на юридическа, житейска или бизнес давност. Напоследък, към всичко това се добави и евроатлантически пропаганден целофан… Разбира се, всички издатели на критични към властта медии, станаха клиенти на прокуратурата. Това трябваше да обслужи две цели - всичко, което се публикува в тези издания, от журналистическите разследвания, до карикатурите, да бъде обявено от властта за защитна стратегия на обвиняемия Х и така - да не му се отговаря и, второ, хората, които финансират тези издания, да бъдат принудени да замлъкнат. Показно! Тук е важно да се уточни хронологията - кое е първо: действието на прокуратурата или медийната или политическа критичност. Всеки, който познава работата на тези издания и журналистите в тях (които имат имена, биографии, физиономии, с които могат да се гордеят, за разлика от отровните си двойници при Пеевски), добре знае, че критичността е причината, а прокурорската репресия резултатът. В ЦУМ-Гейт, който така и не беше разследван, научихме как лично главният прокурор Цацаров привиква издател, за да му оказва натиск да не критикува и карикатури управляващите и да не подкрепя опозицията. В описанието на тази сценка имаше един детайл - Цацаров държал в ръката си свита като бухалка една от книгите на Пеевски, в които се задава пропагандната основа, а и опорките на прокуратурата, на атаката срещу опозицията, медийна и политическа. Преди европейските избори видяхме на снимка ръководството на ДПС с тези книги… Ако някой има въпроси относно мотивите на Гешев - дали става дума за политическа акция или неутрално приложение на закона - да вземе което и да било интервю на главния каскет. Гешев дори не чувства нужда да прикрива политическата си мотивация, използвайки най-примитивните пропагандни опорки на Пеевската пропаганда. Каскетът раздава обвинения в ефир, громи политическите и медийни опоненти на управляващата коалиция на Борисов и Сараите, дори не си придава вид на юрист или магистрат, обвързан от изискване за безпристрастност, търсене на обективната истина (и събиране на доказателства и в полза на защитната версия), деполитизация, презумпция за невинност или елементарно приличие. Та, това е контекстът, в който днес с неочаквана и екстрена бързина спецсъдът явно ще приключи разглеждането на делото EVN. Самото обвинение е анти-правно. То не оставя никаква възможност човек да си каже, че може и да има нещо. Не зависимо как ще завърши тази фаза - това е политическа поръчка срещу издателя на някои от най-значимите медии, които въпреки всичко опитват да запазят своята независимост и знаково лице на опозицията. Управляващите от коалицията ГЕРБ-ДПС бързат да покажат мускули и да запушат устите на всички, на които могат, преди изборите. Трябва да се каже ясно Днес това трябва да бъде казано ясно и без всякакви заобикалки: прегрешенията, за които са преследвани Иво Прокопиев и Трайчо Трайков, не са в кориците на делото EVN, а в тяхната публична позиция и роля. Това дело не се води по никакви правни причини, а като част от смачкването на всичко, което може да противостои на задушаването на българската демокрация. В тези моменти всеки се определя къде стои, дори и ако мълчи и мижи. И, понеже знам какво ще се полее, ще разкажа за една размяна на реплики, която имах онзи ден с фигура от ГЕРБ. На моя критика, човекът сподели, че се надявал скоро да излезе от политиката. Попитах го дали мисли, че ще му позволят да го направи, на което той каза, че се надявал, че българския съд запазвал някаква независимост и обективност. Каква ирония само! Хората, които направиха всичко да затрият каквато независимост беше развил съдът и участваха в създаването на това репресивно и противоправно чудовище, се надяват, че съдът няма да е съвсем доубит към момента, в който ще се опитат да се пуснат от хорото.... Дето се казва, палете свещи за "толупите", "анархолибералите" и "десните екстремисти" като нас. Та, искам да кажа на всички - пропагандисти, тролове, труженици от всички нива на управлението, всякакви персони, прилепнали към хранителните вериги около Борисов, както и на бизнесмените и гражданите, които мислят, че това няма общо с тях. Гледайте внимателно какво се случва по делото EVN, защото гледате в бъдещето, своето и на страната си. Каквото и да се случи днес, апетитът идва с яденето, а размахът с “накървавяването”. Веднъж създадени, тези чудовищни бухалки няма да бъдат използвани само за някои и само за кратко. Вкусът към мачкане, запушване на усти и завземане на бизнеси е изключително заразен и бързо стига до всички капиляри на обществото. Има много примери в историята за това. Гледайте и не извръщайте поглед! Аз съм се опълчвал срещу всичко това от самото му начало, както съм могъл. "Демократична България" има ясни и последователни позиции за премахване на специализираните структури и КПКОНПИ в този им вид и решителна реформа на прокуратурата. Никой друг не иска да се ангажира с тази кауза. Ако не спрем тази зараза сега, после може и да е късно. Идват избори! *Христо Иванов е съпредседател на "Демократична България". Препечтваме неговия коментар без редакторска намеса.

Прочети цялата публикация