Предстои промяна в геополитическата ориентация на Запада

Има ли граници между Изтока и Запада, Севера и Юга и кой печели и кой губи в „новата“ посока на света? Икономистът доц. Григор Сарийски коментира темата в "Нашият ден".

"Голямата разлика между Изтока и Запада е във времетраенето на управлението на президентите. През 2018 г. Си Дзинпин започна своето на практика пожизнено управление. Нещо подобно се получава в момента и в Русия. Няма да бъда изненадан, ако това се приеме. Докато на Запад няма подобни опити – дори напротив. Там от 1952-53 мисля, че беше приета поправката в Конституцията на САЩ, която определя, че президентът може да бъде на власт два мандата (или общото му управление да бъде не повече от 10 години). Това, което виждаме на Запад, е една по-честа смяна на политическия елит, на лицата на върха. 

Това определя и всички останали разлики – в доходите, в структурата на икономиката, в разпределението – колкото по на Запад отивате, толкова по-голям дял от БВП се преразпределя през бюджета и през публичните финанси." 

Самата структура на икономиката определя и доходите. "Ако направим едно сравнение – колкото по на Изток отивате, толкова са по-малки доходите. Дори и в рамките на ЕС. Ако гледате разходите за труд в държави като България, Румъния, Литва, Латвия, Унгария..., там възнаграждението на час е някъде към 6 евро и в Полша е в порядъка 10-11 евро на час. На Запад в държави като Люксембург, Дания, Белгия... възнагражденията варират между 40-45-50 евро на час. Възнаграждението в Китай например е 2,50 долара; Индонезия, Пакистан, Виетнам – от порядъка на под 1 долар."

Големият проблем между Изтока и Запада е, че Западът през последните десетилетия загуби своята ежеспособност и това ясно си личи в ефекта от пандемията. "Една страна като Америка отчете около 15% спад на индустриалното производство през май. Повечето държави в Европа отчетоха съпоставими дори по-високи темпове, във Великобритания спадът беше 25%, рекордът беше на Италия, която през април отчете 42% спад. Докато в Китай миналия месец отчетоха дори 3% увеличение, макар и символично, индустриалното производство при тях се увеличи. 

Някак Западът загуби своята ежеспособност именно заради това, че прекалено дълго разчиташе на тези пазарни механизми, които позволяваха да се изнася производството в страните, където има ниско възнаграждение на труда, а да могат да реализират високи маржове на печалба, като реализират продукцията си в пазари с потребители с високи доходи. Естествено това направи направи западните икономики страшно уязвими на такива кризи. Много трудно те ще излязат от тази криза.

Докато в източните икономики се наблюдава нещо коренно различно. Там можем да говорим по-скоро за едно преструктуриране, преориентиране на икономиките. Те имат достатъчно жизнени сили, за да го направят. Още след икономическите санкции на САЩ Китай започна да преориентира търговията си, започна да търси варианти за създаването на нови системи за разплащане... Може би още през следващата година ще станем свидетели на една нова криптовалута, която ще обедини повечето държави от Изтока."

Новата посока на света

"Новата посока няма да бъде нито щастлива, нито безопасна, за съжаление, защото сме свидетели на завършека на един процес, започнал преди около половин век. На практика през следващите година-две ще видим преориентирането на САЩ от една източна посока към друга източна посока. За възхода на Китай основна причина имаше посещението на президента Никсън и политическите совалки, които следват. Или крайното решение на Запада да подпомага възхода на Китай. Като идеята на САЩ е да създадат една алтернатива, която да бъде като противовес на СССР. Тази твърде дълго подкрепяна "алтернатива" се изплъзна от контрол и се превърна в реална заплаха за развития Запад. И затова Западът трябва да потърси друга алтернатива. Изобщо няма да се изненадам, ако в качеството на нова алтернатива бъде потърсено съдействието на Русия. 

Предстои доста интересна промяна в геополитическата ориентация на Запада.  

Втората голяма посока ще бъде посоката на деглобализация. Част от производствата ще бъдат изтеглени и преориентирани от Китай във Виетнам или обратно в седалищата на компаниите. Но това няма как да мине без увеличаването на разходите за производство, което ще доведе до реално обедняване на Западна Европа." – категоричен е Григор Сарийски. 

Прочети цялата публикация