За нечистотата на духа и медийния комфорт

Неуважаеми Рашидов, неуважаема редакция на вестник "Труд",

намерили сте за необходимо да споменете и мен в текста си "За чистотата на духа и търговията с медийни услуги". Лош текст, но какво да се прави, толкова Ви е умението да пишете (впрочем, толкова дълъг текст вероятно не е съставен, а само вдъхновен от Вас, Рашидов. Нали?).

Въпреки ниските качества на материала, искам да Ви благодаря. Действително съм поласкан, че ме споменавате заедно с хора, от които се възхищавам - като например проф. Александър Кьосев, Емил Джасим, Асен Генов и Владо Руменов. Радвам, че един прост, нагъл и зловреден човек има лошо мнение (а явно и известен уплах) от такива прекрасни личности. Направо съм щастлив, че според Вас и аз трябва да попадна в почетния списък на тези хора. Омразата на простака винаги е повод за гордост за един честен човек.

След благодарностите - и няколко искрени, макар и не приятелски бележки.

Доколкото знам, никой от нас не се е смълчал. Напротив, говорим свободно и открито, както винаги. Просто не се радваме на Вашия твърде удобен медиен комфорт. Но това няма значение, защото например аз бих се срамувал мой текст да излезе в отвратителния "Труд". Вие не се срамувате не само от това, но и от много други неща. Въобще чувството за срам Ви идва някак абстрактно.

Хубаво е, че припомняте на публиката провала си на Ларгото - напълно компрометиран проект, който превърна късноантичните останки в центъра на София в илюстрация на една жалка, крадлива политика по отношение на българската култура. Доста смело от Ваша страна, че си отваряте устата по точно този въпрос.

За добро или лошо нямам нищо общо с изданията на "Икономедия", макар и относително редовно да ги чета. Факт е, че ги предпочитам пред "Труд", включително (но не само) и заради по-добрия им български език. Ясно ми е, че вашият пореден поплак идва заради вчерашното оправдаване на собственика на "Икономедия" в съда: факт, който разбираемо дразни един мултак.

Оттам нататък е направо трогателно с каква слугинска жар браните нашата просто величествена в мутрящината си прокуратура. Не би артист, не би творец, не би скулптор. Рашидов, защо направо не изваете Цацаров и Гешев като едни антични герои? Бъдещите поколения може и да не са възхитени, но поне ще са порядъчно озадачени.

И, знаете ли, лошо си подбирате противниците, бедни ми Рашидов. Партийният Ви шеф може и да не е щастлив, че ругаете "Америка за България" и Ранобудните студенти, защото той хем обича да се подмазва на американците (уж като евроатлантик), хем твърди, че заради него са успели онези протести, на които съществуваше това краткотрайно студентско движение (Вие тогава много се радвахте на тези протести, но паметта обяснимо Ви изневерява). Дали Борисов е прав в твърденията си - отделен въпрос. Но не дразнете шефа си, за да не Ви изстине мястото без време. Бездруго поредният провален мандат на Вашия любим лидер е към края си, та България най-сетне ще си поотдъхне. Включително от Вас.

Поздравете г-н Мартинез. Впрочем, той прие ли най-сетне Вашите работи в експозицията на Лувъра?

Наздраве! Манол Глишев, въздържател

Прочети цялата публикация