Разкриха защо маите са изоставили градовете си така загадъчно

Една от големите исторически загадки е свързана с изчезването на древни цивилизации. Една от тях е империята на маите, които изведнъж изоставят градовете си и изчезват мистериозно. Сега обаче, ученте смятат, че са открили причината, накарала хората от тази напреднала цивилизация да напусне градовете си.

Резервоарите в сърцето на един от древните градове на маите са били толкова замърсени с живак и цианобактерии, че водата е била негодна за пиене. Новите открития предполагат, че заедно със сушата, това вероятно е била сред основните причини за обезлюдяването  на градовете и залеза на тази могъща в миналото цивилизация.

Повече от 1000 години градът на маите Тикал се извисява величествено над джунглата, олицетворявайки един от най-големите и най-важните градски центрове, изграждани някога от тази загадъчна предколумбова цивилизация.

До края на 9 век от н.е. този метрополис на маите е изоставен от своите жители. По това време Тикал и редица други градове на маите опустяват, а нов анализ на резервоарите на Тикал дава важни нови открития, които обясняват защо е станало древното изселване на града.

Екип, ръководен от учени от Университета в Синсинати, анализира утайката от резервоари в древния град - разположен в съвременна Гватемала - и открива доказателства за наличието на токсични замърсители, които биха направили питейната вода на Тикал негодна на пиене.

За разпръснат град, предразположен към силни засушавания - откъснат от езера и реки - замърсените колектори за дъждовна вода биха могли да доведат до смъртта на хиляди жители на Тикал, който е наброявал до 100 000 души по време на разцвета си.

„Превръщането на централните резервоари на Тикал от животоподдържащи в места, причиняващи болести, би могло да подтикне практически и символично да се изостави този великолепен град“, пишат изследователите в новото си изследване.

За да проучи как резервоарните системи на Тикал поддържат (или не успяват да поддържат) живота на населението на града, изследователският екип, воден от биолога Дейвид Ленц, взема проби от утайки, събрани от 10 от резервоарите на града.Маите пият вода, която съдържа високи концентрации на фосфати, които попадат в резервоарите заедно с хранителните отпадъци и фекалиите. Секвенирането на рибозомна РНК, изолирана от пробите, показва, че органичното замърсяване е довело до разцвет на цианобактериите (синьо-зелени водорасли) Planktothrix и Microcystis по време на периодите на силна суша, непосредствено преди изоставянето на Тикал в средата на 9 век от н.е.

Тези организми са потенциално отровни.

"Открихме два вида синьозелени водорасли, които произвеждат токсични химикали. Лошото при тях е, че са устойчиви при кипене. Това прави водата в тези резервоари отровна за пиене от хората", отбелязва Ленц.

Бактериите във водата не са били единственият източник на токсичност. Анализът също така разкрива високи нива на живак в утайката.

Популярен за маите пигмент, използван в стенописи и при церемониални погребения, се получава от цинобър, минерал с червен цвят, съставен от живачен сулфид, който маите добиват от близката вулканична местност, известна като формация Todos Santos. 

„Боите са били важни в древния свят на маите. Използвали са червено (цинобър) в стенописите си. Използвали са го и при погребения и са го комбинирали с железен оксид, за да получат различни нюанси", разказва археологът и геолог Кенет Танкърсли.

При внимателно изследване на утайката на резервоара с помощта на техника, наречена рентгенова флуоресцентна спектрометрия, е установено, че живакът не се изпуска във водата от околната скала основата. По същия начин, обяснява Танкърсли, екипът изключва друг потенциален източник на живак - вулканичната пепел от честите изригвания в Централна Америка. Липсата на живак в други съседни резервоари, където също би паднала пепел, изключва вулканичната пепел като виновник.

Според изследователите установяват, че самите маи вероятно са вкарали замърсителя във резервоарите.

Токсичността на живака може да е била известна на маите, както е била известна и на други древни народи, но колкото и безопасно да са се опитвали да работят с нея с нея, те може би никога не са разбрали, че с течение на времето дъждовната вода отмива опасни нива на токсичния пигмент от боядисаните повърхности в градските резервоари - отравя дори елита на града, живял в близост до резервоарите на двореца и храмовете на Тикал.

"В резултат на това аристократичните семейства на Тикал вероятно са консумирали храна с живак при всяко хранене", обясняват авторите. "Замърсените води вероятно са имали отрицателно въздействие върху здравето на обществото, особено на управляващия елит, и може би са загубили способността си да ръководят ефективно."

"Владетелите на маите са притежавали, наред с други неща, привилегията да контролират водата. Те са имали специално отношение към боговете на дъжда", разказва Дънинг. "Резервоарът трябва да е бил доста мощен символ."

През същия период настъпва суша и влошаване на условията на околната среда, но липсата на прясна питейна вода може би е била "последната капка".

Достъпът до замърсените водохранилища се е осигурявал главно от представители на управляващия елит на Тикал. Това може да се е отразило неблагоприятно върху способността им да контролират града. Известно е, че хроничното живачно отравяне е свързано с метаболитен синдром (въпреки че механизмът все още не е ясен), а Тъмното слънце, един от владетелите на града, страда от тежко затлъстяване. Тъй като силата на маите зависи от способността да се осигури достъп до чиста вода, авторитетът на лидерите на Тикал може сериозно да е западнал, пишат авторите на работата. Същият сценарий най-вероятно е реализиран и в други центрове на цивилизацията на маите.

„Възможно е да е имало такива, които са виждали в описаните по-горе събития и съпътстващите суши като провал на техните водачи да умилостивят адекватно боговете на маите“, пишат изследователите.

„Всъщност тези събития, които се натрупват, сигурно са довели до деморализиране на население, което, поради намаляването на запасите от вода и храна, се било все по-склонно да изостави домовете си“.

Прочети цялата публикация