Бойко Рашков: Прокуратурата стана политическо средство в битката Борисов-Радев

Прокуратурата безпрецедентно е потъпкала принципа на следствената тайна и използва събрана със СРС информация за политически цели, коментира бившият ръководител на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства и специалист по наказателно право Бойко Рашков в понеделник пред БНР. Когато се прилагат специални разузнавателни средства, обективно се събира и информация, която е ненужна, тя няма доказателствена стойност и по закон следва да се унищожава. Огромен проблем в нашата страна е, че въпреки законовото указание да се унищожава информация, тя се съхранява и се използва в определени моменти, включително за политически цели, каза Бойко Рашков. Както е известно, откакто Иван Гешев оглави прокуратурата, неин предпочитан прийом стана избирателното публикуване на стенограми от разпити, снимки, и разпечатки от SMS-и и чатове. В последно време прокуратурата разпространи чатове на обвиняемия бизнесмен Пламен Бобоков с президентския съветник Пламен Узунов, както и съобщение на Бобоков до президента Румен Радев, който настоя държавното обвинение да публикува целия чат. "Не познавам хипотезата с чатовете около президента, Бобокови и т.н., но ми прави много силно впечатление, че са запазени данни от разговори или обмена на електронна комуникация между двама души, която ни виждам в момента да има наказателно-правно значение, но въпреки това тя е съхранена. За мен е граничещо с нарушение на закона. За да може да се използва чисто политически и забележете от кой – от прокуратурата. На каквото поведение по нашата Конституция тя няма право. Впечатлява силно фактът, че се публикува само част от тази комуникация. За мен това е възмутително", каза Бойко Рашков. По негово мнение прокуратурата е потъпкала принципа на следствената тайна и то безпрецедентно. Нямаме такъв период в новата демократична история на България, в който да е правено подобно нещо: "Няма нито един главен прокурор досега, който да си е позволявал така свободно да изнася информация, събрана чрез СРС. Това е единственият главен прокурор. И аз не знам той какво цели – да злепостави цялата държава пред света. Това иска да направи този човек. В името на благодетеля, който го е избрал." Битката се води между министър-председателя и президента. Прокуратурата изпълнява ролята на политическо средство, смята Бойко Рашков.   "Не е ли само наш Ваньо този герой, в целия свят, и с това ли ще му запомним мандата на този колега? Така ли са го учили в Школата в Симеоново този човек? Там имаше много добри преподаватели, много известни учени", посочи юристът. Миналата седмица Обединението на свободните адвокати призова Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да задължи главния прокурор да издаде указания за това по какви критерии и в кои случаи може да се разгласяват материали от досъдебни производства така, че да не се нарушава презумпцията за невиновност. До момента колегията не е реагирала. Ниска ефективност на все по-широко прилаганите СРС-та "Не виждам основание за пълзящо увеличение на броя на лицата, спрямо които са използвани и прилагани специални разузнавателни средства, респективно постепенно и бавно увеличаване на броя на процедурите, с които се ограничават основни конституционни права на българските граждани", отбеляза още Рашков. Коментирайки доклада за работата на Бюрото за контрол на СДР през 2019 г. той подчерта, че не е коректно да се изчислява успеваемостта, като се съпоставят изготвените веществени доказателствени средства с броя на лицата, за които има разрешено прилагане на специални разузнавателни средства. За миналата година тези лица са 3310, а 1124 са изготвените веществени доказателствени средства. Бойко Рашков изтъкна, че те трябва да се съпоставят с с общия брой разрешени оперативни способи от съда – наблюдения, проследявания, подслушвания: "Тогава, ако съпоставим цифрата - около 15 хиляди оперативни способа са били разрешени от съдиите, с 1124 доказателствени средства, това е пренебрежимо малко като брой, съвсем ниска ефективност, дори бих казал един печален резултат. Сравнен с резултатите, които помним и знаем отпреди 9 години, това е най-слабият резултат, с изключение 2014 година, когато този резултат е бил сходен."

Прочети цялата публикация