Северна Македония избира: Европейска перспектива или крачка назад

Гражданите на Северна Македония гласуват на десети по ред парламентарни избори от обявяването на независимост на страната, които са и пети предсрочни избори.   За пръв път заради коронавируса изборите започнаха два дни предварително.    В понеделник гласуваха болните от COVID-19 и хората в самоизолация, а вчера затворниците, хронично болните и хората от старческите домове.    Урните от гласуването на тези категории граждани ще останат запечатани до края на вота в сряда.   Северна Македония се управлява от служебно правителство от януари, когато премиерът Зоран Заев подаде оставка, след като Европейският съюз отново не определи дата за преговори за присъединяването на страната.   Изборите първоначално бяха насрочени на 12 април, но бяха отложени заради пандемията.   Социологическите проучвания дава малка преднина на социалдемократите, водени от Заев, с които се свързват евроатлантическите амбиции на страната. Другата голяма партия ВМРО-ДПМНЕ е известна с руските си връзки и антибългарската риторика. Той даде сигнали, че ще иска да преразгледа договорите с България и Гърция, които Заев подготви, за да предвижи страната към НАТО и ЕС.    Пъзелът в Северна Македония се допълва от албанските партии.    Премиерът, протежето и анализаторът   Парламентарните избори в Северна Македония в сряда /15 юли - бел.ред./ ще се разиграят в разгара на ново увеличение на случаите на коронавирус между една коалиция, ръководена от социалдемократите на бившия премиер Зоран Заев, и друга, водена от партията на националистическата десница на Християн Мицкоски, отбелязва Франс прес, цитирана от БТА.    В евентуалната роля на арбитър е третата най-голяма партия, представляваща албанското мюсюлманско малцинство, която се е съюзявала в миналато с двата лагера и има претенции за премиерския пост.   45-годишният лидер на социалдемократите Зоран Заев е известен със своята упоритост и прагматизъм.   Бившият кмет със скромно държание пое управлението през 2017 г., отстранявайки силния човек, който бе на власт от едно десетиление - Никола Груевски, лидер на дясната партия ВМРО-ДПМНЕ, който оттогава се укрива в Унгария.   Малцина биха заложили на неговите шансове, когато социалдемократите започнаха през 2015 г. да публикуват записи от незаконни подслушвания, изглеждащи, че свидетелстват за широко разпространена корупция.   Убеден в необходимостта от сближаване със Запада, Зоран Заев се впусна в още по-голямо предизвикателство - да промени името на страната с добавяне на определението "Северна" въпреки яростната опозиция на националистите.   Това беше условието за уреждане на един продължаващ отдавна конфликт с Гърция, която блокираше пътя на Скопие към присъединяване към НАТО и ЕС.   След първоначалния отказ на Брюксел за започване на преговорите, Зоран Заев не се поколеба да призове избирателите на предсрочни избори. Няколко месеца по-късно ЕС даде своето одобрение за преговорите.   Според анализаторите едно от най-големите предизивикателства пред Заев, дошъл на власт, обещавайки да изкорени корупцията, ще бъде да убеди разочаровани избиратели в една страна, в която бившата ръководителка на специалната прокуратура, отговаряща да ликвидира политическата престъпност, наскоро бе осъдена във връзка със скандал за злоупотреба с власт.   Роден в малкия град Струмица в източната част на страната, този баща на две деца, влязъл в политиката през 2003 г., произхожда от семейство, забогатяло от производството на айвар - типична разядка на Балканите, приготвяна от червени чушки.   Християн Мицкоски   Макар да има зад гърба си дългогодишна кариера на апаратчик, 42-годишният Християн Мицкоски, бивше протеже на Никола Груевски, никога не е бил в управлението.   Той е председател на ВМРО-ДПМНЕ от 2017 г. Неговите три години начело на опозицията бяха белязани от съпротивата срещу "предателството" със смяната на името и обвинения в корупция срещу социалдемократите.   Университетският преподавател с докторат по машинно инженерство бе обвинен в непотизъм заради това, че е бил асистент на своя баща във факултета.   Със слогана "Обновлението приближава" този баща на две деца се надява да привлече избирателите, които не са преглътнали въпроса с името.   Но той се въздържа да заплаши, че ще преразгледа споразумението с Атина в случай на победа на неговия лагер.   Насер Зибери   Обявяването от Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/, че 59-годишният Насер Зибери е неговият кандидат за ръководител на бъдещото правителство, изненада мнозина, тъй като въпросното лице бе изчезнало отдавна от политическата сцена.   Албанците представляват една четвърт от по-малко от два милиона жители на страната и отдавна се оплакват от дискриминация.   ДСИ, основната албанска партия, бе основната част от всички коалиции през последните 18 години и традиционно играе ролята на балансьор. Тя постави този път като условие за всяка коалиция номиниране на Насер Зибери за премиер.   Това искане не среща единодушие сред другите албански партии и бе критикувано като опит за "шантаж". ДСИ е обвиняван също, че е отправил едно "несериозно" искане, за да съсредоточи кампанията върху етнически въпроси и да отклони вниманието от обвиненията в корупция, отправени срещу него.   Насер Зибери, баща на три деца, работеше през последните години като нотариус, като същевременно коментираше текущите политически събития като анализатор.   Бивш журналист в англоезичен вестник, Зибери стана през 1990 г. депутат от Партията за демократичен просперитет, която тогава бе основната политическа партия на малцинството. През 1996 той става министър на труда, а след това е отново депутат от 1998 до 2002 г.  

Прочети цялата публикация