„Чуй ме със сърцето“ с кауза да представи българското кино пред глухите хора

Идеята за „Чуй ме със сърцето“ идва, когато Боряна Гюрова се свързва с Виктория Радославова, която по това време е режисьор по монтажа на известния филм на Зорница София „Воевода“. Гюрова пита „Филмът има ли български субтитри, за да може да бъде гледан от глухите хора“.

„До този момент не се бях замисляла, че нещо толкова просто като липсата на субтитри прави филмите невъзможни за гледане от глухите хора“, признава Виктория, ръководител на инициативата, и допълва:  

„Тогава ѝ обещах, че ще напиша субтитрите. Няколко години по-късно, поради липса на време, се свързах с нея. Казах ѝ, че искам да си спазя обещанието. От дума на дума решихме, че един филм не е достатъчен. Захванахме се да направим повече“.

Първите пет прожекции са „Войвода“ на Зорница София, „Възвишение“ на Виктор Божинов, „Посоки“ на Стефан Командарев, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Тилт“ на Виктор Чучков. Селектирането било болезнен и труден процес. Трябвало да избират от всички български филми – съвременни и класически. До този момент, разговаряйки с глухите хора, екипът нямал представа да са гледали който и да е български филм. В последствие разбират, че имало два български филма, които през годините са били адаптирани за това. В крайна сметка решават да включат няколко от големи наградени филми на утвърдени автори, включват и много силни бокс офис заглавия, за да има разнообразие. 

„Първата прожекция беше най-емоционалната прожекция, на която съм присъствала. Никога не съм си представяла, че може да е толкова вълнуващо това усещане за споделеност на киното, въпреки че това работя и съм присъствала на стотици прожекции. Тази прожекция имаше много силна енергия на благодарност. Срещата с глухите хора ни откри една цяла вселена от изключително талантливи, интелигентни и будни хора. Оказаха се страхотна публика. Най-вълнуващо беше след финала на филма. Обикновено, традицията за подобни прожекции със среща с екипа е – излиза екипът, представя се и започват въпроси от публиката. За пръв път при глухите хора много силно впечатление ми направи това, че излизаха и нямаха търпение да споделят преживяването си от филма. Искаха да ни разкажат как са се почувствали. Целият екип беше плувнал в сълзи. Бяхме абсолютно неадекватни в един момент – много интензивна емоция беше“, сподели още Виктория.

Според Виктория Радославова липсата на филми, пригодени за глухите хора, се дължи на остарелите виждания в обществото ни, което заради по-ярките проблеми в държавата и заради това, че чуващите са по-изразителни, пренебрегва тази важна група хора.

„Глухите хора са изключително търпеливи и са свикнали. Повече хора трябва да бъдат информирани за това, че жестовият език, естественият език, на който глухите хора разговарят, над 100 000 души по неофициални данни в нашата страна, не е официално признат. Това създава изключително много трудности“, казва Виктория.

От „Чуй ме със сърцето“ търсят и доброволци, които да помагат със субтитрирането на филмите.

„В момента цялото съдържание на платформата за късометражно кино на „No Blink” е разпределено вече по доброволци. Те са около 100 филма. Работим активно, за да включим още повече заглавия. Някак си подценихме добротата и желанието на хората да помогнат“.

Виктория се радва на отзивчивостта на хората и добавя:

„Най-скорошната ни цел е организирането на едно събитие на открито, в което да дадем възможност на доброволците, които в момента участват, да се срещнат с глухи хора и да общуват с тях. Основната ценност, която донесе инициативата, е точно това общуване. Щастлива съм, че правим крачки за равенство, за достъп, това ни прави удовлетворени. Никога не съм си представяла колко пълноценни са глухите хора“.

В екипа на „Чуй ме със сърцето“ са още Митко Якимов – глух актьор, и Ашод Дерандонян, основател и изпълнителен директор на фондация „Заслушай се“. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация