Федерико Фубини, „Кориере дела Сера“: Трудно е да си евроскептик в Италия днес

Най-тежко засегната от коронавируса в Европа държава получава 28% от фонда Бъдещето на Европейския съюз или 81 милиарда евро под формата на безвъзмездна помощ и 127 милиарда заеми. Това е с 36 милиарда повече от първоначалното предложение на Европейската комисия, а италианският премиер Джузепе Конте беше коронясан за най-добрия премиер на Италия от 1994 година. Само до преди месец страната беше завладяна от антиевропейски настроения, а сега е много трудно да бъдеш антиевропеец в Италия. Това казва пред Тоня Димитрова Федерико Фубини - журналист от италианския ежедневник „Кориере дела Сера“.

209 милиарда евро за Италия от новия бюджет и от фонда за възстановяване. Премиерът Джузепе Конте заяви, че тези пари могат да променят лицето на Италия. Доволни ли сте от сделката и може ли тя да промени наистина лицето на Италия?

Тези числа трябва да бъдат разглеждани като пари на глава на население. Италия получава най-големия дял, защото сред държавите по тази програма има и най-голямото население. Но ако погледнете количеството помощ на глава на население за държави като Гърция, Испания - те получават повече.

Въпреки това - 209 милиарда е огромно количество. Какво може да бъде направено с тях? Почти могат да бъдат удвоени публичните инвестиции за следващите 6 години. Ето защо това е мащабна сделка и може да промени драматично всичко и да се адресират всички проблеми, които Италия има вече над 20 години.

Генерал Джузепе Говернале - ръководител на карабинерите предупреди, че мафията няма да гледа безучастно и ще се гмурне в морето от пари…

В Италия се опитахме да ударим едновременно интересите на корупцията и на организираната престъпност при обществените поръчки. Бяха въведени много контролни механизми върху цялата процедура - преди и по време на изпълнение на обществена поръчка, изискват се много сертификати от компаниите, които участват в публични търгове. Също така различни власти имат правомощия за намеса и за двойна проверка, както в правителството, така и в съдебната система.

До известна степен тези промени дадоха добри резултати, защото вече е очевидно, че една компания трябва да има сертификат „антимафия“. Може да участва в обществена поръчка само при това условие.

Но от друга страна - отрицателният ефект е, че публичните търгове и инфраструктурните проекти станаха много по-бавни при отпускането на средства. Понякога се вижда огромно удължаване на проектите, което не е положително за икономическия растеж.

Още в началото на пандемията Рим влезе в сблъсък с Брюксел и критикува Европейския съюз, че не помага на най-засегнатите страни членки. Появиха се и антиевропейски настроения. Ще успее ли тази сделка да ги потуши?

Много е трудно да бъдеш антиевропеец в този момент. Салвини - лидерът на Лигата, се опитва да разпали антиевропейски настроения, но среща проблеми - може да говори, че определени неща можеше и да бъдат направени по друг начин, но е пределно ясно, че европейският отговор, както на ниво Европейска централна банка, така и на ниво правителство, е безпрецедентен. Всеки може да види това.

И все пак сенатор Джанлуиджи Парагоне, бивш член на движението „Пет звезди“, създаде партия Италекзит, Матео Салвини критикува Конте, че е капитулирал - къде се крие рискът от възход на антиевропейските сили?

Първо, тази Евроекзит партия, е създадена от един единствен човек, по същество тя отсъства от проучванията на общественото мнение, не присъства в публичното пространство извън изявленията на този сенатор. Бих казал, че този сенатор тръгна да организира свое движение, защото „Пет звезди“, към които принадлежеше, стана много проевропейско.

Интересното е, че дясното националистическо крило се разедини. Братя на Италия подкрепят европейското споразумение, а Салвини е против. Тези две партии бяха в общ антиевропейски фронт. В момента е различно, трудно е да поддържаш реториката, че Европа не помага на Италия.

Виждам риск в момента, когато икономическата криза стане много по-видима в смисъл на повишена безработица, нарастващо социално напрежение през следващите месеци и също така, ако тези големи суми пари не се харчат, както трябва. Ако хората не виждат ефект от тях, ако бъдат вложени в безполезни проекти и ако няма видимо подобрение в стандарта на живот - в такъв случай може да се засилят антиевропейските настроения.

Една държава може да спре финансирането на друга, ако няма реформи, мнозинство гласува за върховенството на закона - не създава ли това предпоставки за бъдещи спорове?

Бях впечатлен, когато премиерът на Нидерландия Марк Рюте написа туит, в който казва, че това споразумение е добро и защитава интересите и на страната, и на Европа - ще я направи по-силна и по-устойчива. Много просто становище, но в рамките на часове имаше около 2000 отговора от граждани на Нидерландия, които по същество го обиждат - пишеха, че е откраднал парите им и ги е дал на Южна Европа.

Някои политици от Северна Европа може би не са свършили добра работа с обяснението към гласоподавателите си защо е необходима редистрибуция на парите и всички тези механизми. Същевременно говорим за лидери, които са подложени на голям политически натиск у дома и може да поискат да заемат позиция в Европа в някакъв момент. Но всички знаем, че и за това си има лимит - не може да поискат от Комисията да спре финансирането на една държава, освен ако тази държава не направи някой наистина погрешен ход.

Процесът може да стане много сложен, но като цяло всички на масата на Европейския съвет разбират, че това споразумение трябва да бъде изпълнено и зависи от отговорността на всеки европейски лидер да направи така, че всичко това да сработи.

За първи път в историята държавите членки поемат общ дълг, може ли да се разчита това като стъпка в посока на федерализация на блока?

Хората не искат да използват този термин, защото се опасяват, че гласоподавателите ще се изплашат, защото искат да запазят националния суверенитет. Но ако погледнете фактите - общ дълг, евробондове, имаше ясно становище във финалното комюнике, че ще бъдат въведени нови форми на собствени източници за бюджета на Европейския съюз - или данъци, приходите от които отиват директно в европейския бюджет и с които ще бъде изплащан общият дълг, а парите ще бъдат разпределени между всички държави членки и най-вече от по-богатите към по-бедните.

Как наричате това? Това са характеристики на държава - Европейският парламент контролира бюджета, Еврокомисията е изпълнителната власт, както и Съветът на министрите, който контролира и решава - всичко това са елементи на общ суверенитет. Може да го наричате както искате, но е ясно, че сме в хибридна ситуация, при която част от суверенитета е национален, но друга част е подчинен на европейско ниво.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация