Когато снимката струва повече от 1000 думи, 1000 сълзи, 1000 рани...

От 17-годишен досега Георги Кожухаров е фоторепортер на „Икономедиа“. Носител е на много награди, а снимките му публикуват най-престижните международни агенции и издания. Показвал ни е военните действия в Сирия и Украйна, бежанския поток към Европа, протести, гняв и тъга у нас и в чужбина. В момента в обектива му са улиците на протестираща София. Именно затова - като колегите си - беше уцелен от летящи към Министерския съвет бонбони при акцията миналата седмица, когато към сградата на правителството хвръкнаха слънчогледови семки и малки лакомства.

Не всичко обаче е забавно

На част от снимките на Жоро се вижда как възрастна жена събира бонбоните на жълтите павета. „Това беше един от най-тъжните кадри, които съм правил от много време насам. Очевидно тя беше много бедна. Мина и събра изпопадалите захарни бонбони. Полицаите дори я пуснаха зад кордона, за да може да ги събере и от там. Наистина това беше една много тъжна снимка, която не само аз, но и другите колеги, които бяха там, направихме.“

Какво е лицето на протеста и има ли Жоро много поводи да се натъжава, откакто ги снима?

„Когато отразявам каквото и да е било, не влагам никакви лични емоции или мнение. Просто снимам това, което се случва, по възможно най-художествен начин. Страня от каквито и да било емоции, независимо дали са положителни или отрицателни. Лицето на този протест бих определил като 90% млади хора, които излязоха на улицата, много от тях за първи път. Възрастта на протестиращите, които виждам, е между 18 и 30 г.“

Паралел с протестите от 2013-а

„Наистина те много си приличат. Хората действат и изглеждат по един и същи начин. Бях на работа тогава по време на т. нар. „Нощ на белия автобус“ на 23 юли и отразих събитията от началото до края. Тъй като, за жалост, съм снимал много ожесточени размирици в градски условия по време на протести по света, за щастие, в България нямаме такива случки, не мога да определя като много голямо напрежение или нещо по-драстично случилото се. Моето мнение е, че и протестиращите, и полицията, не проявиха излишна агресия. Тогава наистина беше едно голямо бутане, но не се стигна до силови сблъсъци, като например протестиращите да нападат с коктейли Молотов полицейските кордони или полицията да използва водни оръдия или нещо по-сериозно като сила. Тази нощ бих определил със снимката на едно младо красиво момиче, което се беше облегнало на щита на полицаите. По лицето ѝ не личеше някаква агресия или злоба. По елегантен начин изказваше своето мнение и съпротива. Тази снимка беше доста тиражирана не само по български, но и по чуждестранни медии. Преди две години беше част от изложба в Ермитажа в Санкт Петербург.“

„С изключение на случаите на битите момче и момиче пред колоните на Министерския съвет засега не съм видял излишна проява на агресия и на настоящите протести. Освен на ултрасите, които в началото се появяваха и много ясно си личеше, че бяха организирани.“

От красивото към стресиращото лице

„В Гърция има изработена система на водене на протести и там може до известна степен да се прогнозира рискът. За мен по-голяма опасност може би бяха протестите на площад „Таксим“. Тогава турската полиция беше доста агресивна към протестиращите. Едно от нещата, които най-много ме стресират, когато отразявам протести, които наистина са агресивни и се използва страшно много насилие, това е използването на гумени куршуми и изстрелването на сълзотворен газ, тъй като гранатите се изстрелват от пушки с голяма сила и ако се стигне до удар в главата или някоя част на тялото, може да се стигне до сериозни поражения. Преди известно време един гръцки колега е пострадал по време на протест в южната ни съседка от такава граната. Наложили са се няколко операции на черепа.“

Георги Кожухаров е бил в много зони на военни конфликти като например Сирия и Украйна.

„Гражданските протести и воденето на война нямат нищо общо. Войната е едно от най-лошите неща, които могат да споходят човечеството. Това наистина е нещо ужасно, особено ситуацията в Сирия. Там съм бил два пъти – през 2013 и през 2017 година. За мен това беше адът на Земята - обсадата на град Алепо и страданието и изтезанията, които преживяваше цивилното население там.“
„Моята професия на фоторепортер ме кара да търся истории. За мен историята за това как един човек иска да убие друг човек е доста силна. Първоначално съм тръгвал към тези места от професионална гледна точка, но преживявайки и виждайки какво се случва на такова място, след това нещата стават по-лични. Човек невинаги може да остане встрани от случващото се.“

За щастливите моменти, топлината и човещината, когато снимаш страданието или насилието

„Войната ражда и чудовища, и герои. Докато отразявах с мой колега военния конфликт в Донбас, бяхме в Донецк, където през 2015/2016-а се водеха ожесточени сражения в региона. Цивилното население също беше поставено под жестоки действия. Тогава направихме един според мен много силен материал за Донецката опера и балет, която - въпреки абсолютно спрените субсидии и никакви пари за заплати - продължаваше да работи с пълен календар на постановките. Всички артисти, музиканти и целият персонал на операта работеха все едно не се случва война, без да получават каквито и да било заплати. Спомням си, че когато директорката на операта и балета ни прие да снимаме, ми обясни, че в сградата война няма и никой не говори за война. Тя ни показа страница във вестник от Втората световна война, където заглавието беше, че Донецката опера и балет дори през най-тежките моменти на войната не е спирала да работи. Тези хора наистина оставиха голям отпечатък, те бяха едни истински герои в този момент.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: www.gk-photography.net

Прочети цялата публикация