Когато Свободата наистина няма адрес...

По улици, подлези тролеи, коли мечти бездомни возятХората, търсещи подвизи, промени почти безтегловно по пътя се носятСимфония от звуци, кадри, улуци прокапали, случки, случайно заснети със камериКастинг, краски, градски контрасти и останалата маса лица непознатиОт Витоша до метрото, по „Витошка” до Орлов мостГрада суров кръстосвам, кецовете бързо си износвам.Кларинети, клаксони: Как си? Чуваш ли градската гаргара?Покажеш ли се, прекрачиш ли прага си и вече участваш във парада!По изгрев и залез, в подлез и надлезсъс или без, гологлав или с фесот кафеза излез! Свободата е homeless!

Помните ли тази песен?... Има и още, но вече сте се сетили, нали!

Клипът на Minimum Stress на „Мерудия” бе заснет на протестите през 2013 г. Точно затова в „Изотопия” сгащихме някъде на път за морето двама от групата - Веселин Йовчев и Християн Георгиев. И не, не отиват към Иракли. Шегуват се, че май са го саботирали с парчето „Сто двайс’три Иракли”. В същия шеговит тон добавят, че ще направят песен за „Слънчев бряг”. Там да се концентрират хората, които не искат да виждат на други места. Онези красивите, които все още не са опорочени...

Но да се върнем към кафеза... И да излезем от него!

„Свободата няма адрес, просто защото не можеш да я затвориш”, казва Веселин. Но не е самотна. Може и да не е съвсем навсякъде, но може да е на много места едновременно.

Седем години са минали от протестите през 2013-а. Минали са някак неусетно за Весо. За съжаление и резултатите оттогава някак не се усещат. „Ще видим какво ще стане с тези”, лаконичен е музикантът.

„Щом си спомняш, помниш ли, помни”

Стих от друга песен на „Мерудия”, с който връщаме Весо отново там – на улицата през 2013-а. „Спомням си, че беше много весело в един известен смисъл, в друг беше доста тъжно. Както и сега, серия от прекалено дръзки решения на управляващите доведе до това масово недоволство.”

Защо докато рисуваме пейзажа около нас, други драскат върху него?

„Всеки иска да бъде творец...”, казва Весо и даже се досеща за виц. Ама май не е много за ефир...

Много за ефир (и не само) обаче е съждението му, че на протестите място за изкуство има: „Такива събития провокират въображението на хората и се раждат много интересни неща, цял фолклор може да се заформи около един протест”.

Идеята да снимат клипа на песента Minimum Stress на протестите е на режисьора Георги Гаврилов, иначе парчето е писано доста преди недоволството на хората да изригне. То пък се оказва подходящ пейзаж за видеото. Групата се старае да премахне кадрите, които биха я вкарали в твърде голяма конкретика и злободневност. Режисьорът иска да улови енергията на множеството, не да документира конкретния протест и да обвърже с него песента завинаги. А Веселин смята, че енергията сега е сходна с онази преди.  

Насред недоволството – лесно ли е да изпееш: „Вземи се разсмей”?

„Аз съм го казал на себе си преди всичко. Това ме освобождава от отговорността да вменявам жизнерадост у другите, но пък ако някой така вземе, че се засмее, като го чуе това, нищо лошо няма”, признава Весо.

Що за животно е регето и има ли почва да се гневи?

За повечето хора регето носи усещане за лежерност и релакс. Как се съчетава – ако въобще „Мерудия” го съчетават, с усещането за гняв и недоволство, което бликаше от 2013-а?

„Регето като стил, макар да се възприема от широката публика точно като музика за отпускане и безметежност, всъщност е доста социална музика и с много силно, дори ако щете, политическо послание. Да вземем например Боб Марли, който прави тази музика популярна. Така че точно в този стил има много често силни послания. Нормално е чрез този жанр и ние да изразим своето гледище”, обяснява Християн, когото също изваждаме от колата на път към морския бряг само и само да ни поговори по радиото.

Балансът между това да си уравновесен, но не и апатичен, се намира с мислене, четене и съзнателност за това, което правиш в ежедневието си, смята Християн. „Всеки човек трябва да мисли и да се променя. И да прави своя личен бунт, дори преди да излезе на улицата. Тогава всичко би трябвало да придобие завършек. (...) Със спокойствие, без агресия и със съзнателност нещата биха се подобрили”, допълва той.

А неговият личен бунт е срещу ежедневни неща. Християн предполага, че това е и личният бунт на повечето мислещи хора, хората, които се трудят и творят. „Това са неща, които възмущават ежедневно хората, срещаме ги и ги слушаме ежедневно по медиите.”

Според Християн противодействието е да се стараеш да си по-добър и да даваш пример. „И да не се подминават тези несправедливости, когато човек може да реагира, да го направи”, допълва Веселин.

Не е изключено сегашната ситуация да роди нещо ново в творчеството на „Мерудия”. Засега работят над парчета, които отдавна съществуват като завършени и полузавършени музикални идеи. „Тепърва ще става интересно, така че може да се появи вдъхновение”, не изключва Весо, макар че принципно не вярва, че музика се създава по този начин.

А какво роди интервюто им за „Изотопия” – чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация