Силата на слабите контакти

Момичето от кафенето, възпитания съсед, колегите, с които се поздравяваме в коридора, другите родители на детската площадка - хората, които едва познаваме, формират външния ни кръг познанства, за разлика от  близкия - роднини и приятели.

През 1973 г. социологът Марк Грановетер, професор в Станфорд, публикува своя труд  The Strength of Weak Ties ("Силата на слабите връзки"). Той се оказва едно от най-влиятелните социологически изследвания. Допреди него учените смятат, че основата на индивидуалното добруване зависи основно от качеството на връзките с близки приятели и семейство. Грановетер показва, че количеството също не е без значение.

Основната му идея, е че за новите идеи и информация слабите връзки се оказват много по-важни от силните.
Грановетер изследва 282 души, работещи в Бостън и открива, че повечето от тях са получили работата си чрез познат,  единици са тези, които са стигнали до желаното работно място чрез близък приятел. 84% са получили работа благодарение на познанства от външния си кръг.

Грановетер отбелязва, че хората, с които прекарваме най-много време, плуват в същия мехур от информация  като нас. Ние разчитаме на външните хора да ни информират за новото, за възможностите оттатък непосредствените ни кръгове - и колкото повече такива познанства имаме, толкова по-добре за нас.


Ерозиращи контакти

Пандемията от коронавирус има пряко отражение върху слабите контакти и ползите, които могат да произтекат от тях. Редица компании бяха принудени да променят политиката си заради кризата и да преминат устойчиво към дистанционна работа и видеосрещи. Независимо, че служителите сега се радват на по-голяма гъвкавост и възможност да разполагат с времето си, стесняването на социалните контакти не се отразява добре на хората.

Физическите офиси ни дават възможност не само да общуваме лице в лице, но функционират и като места за среща с хора от професионалните ни слаби кръгове - хора, с които не работим пряко, но чиято дейност има отношение към нас.

Някои компании дори така конструират работните си помещения, че да улесняват срещите между служители от различните отдели. Такава е идеята зад офис сградата на "Пиксар". Тя има просторно централно фоайе, така че служителите да минават няколко пъти дневно оттам. Замисълът на Стив Джобс бил хората да се натъкват едни на други, да се заговарят, да изпиват заедно по кафе и да се увличат в разговори. Той вярвал, че тези привидно случайни срещи и разговори провокират креативността.


Срещите с хора от слабия ни кръг също така са добри за психичния ни комфорт

Джилиан Сандстром разказва как като студентка по психология живеела в Торонто и всекидевният й маршрут между университетските сгради минавал покрай количка за хот-дог. "Всеки път махвах и поздравявах жената с количката, спомня си тя. Никога не сме разговаряли, но от подобни контакти се чувствах познавана, а не анонимна, усещах се свързана и това ми носеше комфорт."

Епизодът провокира Сандстром, която вече е преподавател в Университета на Есекс, да изследва доколко хората извличат радост от беглите си познанства. Тя моли респондентите си да отбелязват всичките си мимолетни социални контаки в продължение на няколко дни. Оказва се, че хората с по-широк кръг бегли познанства - човека в кафенето, съседа, познат от заниманията по йога - са по-доволни и изпитват по-голямо чувство за свързаност и приобщеност.

Изолацията изключително затруднява точно тези хлабави контакти. Голяма част от тях стават на открито, случайно и без предварителна уговорка. Националността, възрастта, социалното положение или полът са без значение. Знае се само, че колкото са повече тези контакти, толкова по-добре.

"Понякога е трудно да разговаряме с близките си, понеже разговорът е е тръде натоварен емоционално, добавя Сандстром. Разговорите с познати са много по-леки и неангажиращи, не изискват усилие, а понякога точно от това имаме нужда."

Също така са източник на новости, особено пък когато дните са еднообразни и лишени от преживявания..
Освен нова информация, контактът ни с бегли познати във време на несигурност, ни подсказва как да се справяме, дава ни идеи и ни подтиква към нови възможности за осмисляне на времето.

Едно е сигурно, слабият кръг познанства е важна част от живота ни и онова, което можем да научим от хора, които едва познаваме, нерядко се оказва важно и неочаквано ценно.

Източник: bbc.com

Прочети цялата публикация