Елизабет Сидал, трагичната муза на прерафаелитите

Виждали сте лицето й в много от картините на прерафаелитите. Тя е прочутата Офелия от картината на Джон Еверет Миле, позирала е на Уилям Холман Хънт, но най-вече на Данте Гарбиел Росети. Елизабет Сидал остава в историята като муза на прерафаелитите, самата тя обещаваща художничка, поетеса и вероятно първия супермодел.

"Вие, приятели, не можете да си представите какво красиво създание открих... Тя е като кралица, величествено висока" - с тези думи Уолтър Хауъл Деверел представя младата жена пред приятелите си Данте Габриел Росети, Холман Хънт и Джон Еверет Миле, основателите на тайното братство на прерафаелитите, влюбени в средновековните легенди и недотам убедени в достиженията на високия Ренесас. Те смятали, че в изкуството преди Рафаело се е случило нещо, което си струва да бъде изследвано и продължено, оттам и името им. Наред с естетическите си търсения, художниците от групата насърчават жените от своя кръг да се занимават с живопис и поезия.

По времето, когато Деверел обявява находката си, Сидал е младо момиче, което работи в шапкарска работилница и страда от крехко здраве.

В хода на онова, което днес може да се нарече "моделска кариера" Елизабет "Лизи" Сидал променя викторианските представи за красотата. През 1850 крехката стройна фигура не минавала за твърде изящна, а червените коси били равносилни на "социално самоубийство" според тогавашната популярна преса.

След като Миле я рисува като Офелия през 1851-1852 славата й расте, но Росети, с когото тя вече има връзка, започва да ревнува и не допуска други автори около нея.

Любовната им история е драматична и интригуваща - в продължение на 10 години те са сгодени, като Росети така и не насрочва дата за сватба и непрестанно има афери с други жени, Сидал пък, лекувайки разклатеното си здраве, все по-дълбоко се пристрастява към лауданума.

През 1854 тя самата започва да рисува а бързият й напредък до такава степен пленява и очарова Джон Ръскин, менторът и поддръжник на прерафаелитите, че й предлага годишна рента от 150 лири, за да може тя да се отдаде на рисуването. В годините, в които е работила като шапкарка,  годишната й надница била 24 лири.

През 1857 тя е едниствената жена, участваща в изложбата на прерафаелитското братство, а картината й е закупена от влиятелен американски колекционер. Малко след това тя се отказва от годишната рента и бяга от контрола и опеката на Ръскин и Росети. Заминава за провинцията, твърдо решена, да стане художничка.

По-голямата част от живота й в този период остава загадка. През 1860 г. обаче здравето й се влошава и семейството й се свързва с Ръскин и Росети. След като се възстановява, тя се жени за Росети.

Двамата заминават на меден месец в Париж. Когато се връщат в Англия, Сидал е бременна, а Росети създава серия нейни портрети, сред които и прочутия Regina Cordium. За съжаление обаче, детето е мъртвородено. Депресията завладява Сидал.

През 1962 г. Росети той я заварва бездиханна до празната бутилка лауданум, оставила  писмо. По съвет на приятеля си Фокс Макос Браун, той  изгаря писмото, уличаващо я като самоубийца. По онова време тя е била бременна повторно и е възможно да се е опасявала, че и това раждане ще приключи трагично.

Макабреният постскриптум на живота й я превръща в легенда. Когато тя умира, опечаленият Росети поставя в ковчега единствения екземпляр от своя поема. Седем години по-късно размисля, разкайва се и в една есенна нощ на 1869 гробът на Сидал в лондонското гробще Хайгейт е изровен. Росети, който вече е обявен за "безумен" от свои пирятели, не е присъствал. А събитията са разказани от неговия самообявил се агент Аугъстъс Хауъл, който твърди, че трупът на Сидал бил чудодейно запазен, в смъртта си тя била също толкова сияйно красива, колкото и приживе, а червената й коса била толкова пораснала, че излъчвала червеникаво сияние. 

Така започва митът за безсмъртната красота на Сидал - първият супермодел.

Лизи Сидал умира на 32 години, но необичайната й легенда живее. Поемата на мъжа й бива публикувана и предизвиква възхита, макар че историята за повторната й поява на бял свят дълго е била държана в тайна.

Прочети цялата публикация