Из размислите на султан Абдул Азис*

Ей, раята що така е недоволна от благото ми управление? Ей, разрешил съм им да живеят, плащат данъци, ама им остава нещо да ядат, на синовете им давам възможност да правят кариера в султанската армия….ей, туй неблагодарна рая!

Какво искат? Ей, ферман за Църквата им дадох, да се молят там и да мълчат. Оставих ги да си въртят търговията и работата, училища си имат, даже на техния език си говорят. Ми не мога да ги разбера какво не им харесва у империята.

Свобода искали! А, бе, аланкоолу, каква свобода, бре? Че ето дал съм ти свобода – да живееш, да се плодиш, да плащаш данъци. Ей, пътища ви направих, болници направих, всичко ви направих. Е, не е като у Европата, ама защото плащате малко данъци, мискини с мискини! Ама вие пак неблагодарни. Ей, от личната си хазна всичко давам, империята да е добре, че даже и раята. Ама пусти гяури и тулупи, нищо не разбират от хубаво! Свобода искали….

Бе сега я да ви направя един нов ферман. Да ви го пусна да му се радвате. Да не ви е само свобода в главата. Че то свободата хляб на масата не слага! Попсувайте, посбийте се помежду си, пък се радвайте на новия ферман…..

И какво е това: „Свобода или смърт“? Че щом искате избор, смърт ще е. Аз султан ли съм или лукова глава! На падишаха условия ще поставяте! Вие сте рая и толкоз. Трябва ви ферман, а не свобода…..

Я по повод рождения ми ден да ви хвърля по някой грош.. Неблагодарници такива! Всичко правя за вас, всичкоооооо!

Елена Гунчева, фейсбук

* Султан Абдул Азис е начело на Османската империя по време на потушаване на Априлското въстание.

Прочети цялата публикация