Рибата се вмирисва откъм главата

Когато вчера вечерта видях една камара дребна риба, изсипана пред Министерския съвет, честно казано моята душа малко се разгневи. Имам сериозни проблеми с разхищението на храна. За малко бях готова да си помисля защо така ревностно защитавам протестния акт и оставям хората да ме псуват по интернета, но си спомних една случка от миналата пролет.

Тогава няколко пъти помагах в една кухня в Солун, която приготвяше вечеря за хора, за които това често беше единственото хранене за деня. Кухнята беше изцяло доброволна – доброволно отдадено беше помещението, в което се готвеше храната, доброволно отдадено беше помещението, в което тя се раздаваше, доброволно предоставен беше трудът на доброволците, доброволно дарявани бяха и продуктите.

Най-често дребни търговци от пазара „Капани“ идваха и оставяха храни. Сградата, в която готвехме беше точно до паметника на Григорис Ламбракис, тоест близо до „Капани“. Донасяха моркови, картофи, лук, чесън, карфиол, зеле, никога месо, яйца или риба. Понякога в касетки, понякога в чували. Носеха храната, която вече беше започнала да потъмнява и грознее – не беше достатъчно лицеприятна за излагане на сергията, но беше предимно годна за консумация. Което не беше годно, изрязвахме и хвърляхме. Хората на големия казан правеха чудеса от храброст и сглобяваха вкусни яхнии, благодаря на природата за тяхно величество подправките.

Историята, която има общо с историята с рибата се случи в един ден след лекция по „Пропагандата в медиите“, което значи, че е било четвъртък - тези лекции бяха само в четвъртък, а това го помня чудесно, защото сряда винаги беше вечер за купон в един клуб в Лададика, което водеше до устойчивото ми желание да се разстрелям в четвъртък сутрин.

Беше може би вторият ми път в кухнята, още от вратата ме хванаха да помагам с носенето на едни чували с моркови по стълбите. По-късно в кухнята ме разпределиха да чистя същите тези моркови – белене, изрязване, оставяне на това, което е годно. Понеже имам проблем с разхищението на храна, аз чинно изрязвах само най-засегнатото и прогнило, а останалото оставях за яхнията. Една германка на около 30-35 години известно време ме наблюдаваше, а след това дойде и ми каза: „Изхвърляй всичко, което има нужда да бъде изхвърлено. Не оставяй неща, които самата ти няма да изядеш“.

Следвайки традицията на яйцата и доматите, тази риба снощи била развалена. Поне така казаха, а аз съм склонна да вярвам, макар че не съм ѝ видяла документите за годност. Без такива документи за годност, дори и да не е с изтекъл срок, тази риба няма да я приемат и в Българската хранителна банка. Тук е момента да отбележа, че от по-рано тази година, според промените в Закона захраните, за да си оператор на хранителна банка и да можеш да приемеш храни, трябва да отговаряш на законовото изискване да имаш „собствени или наети обекти или площи в обекти за извършване на дейностите по хранително банкиране..., разположени на територията на не по-малко от 20 на сто от областите в страната“. В момента в публичния регистър на БАБХ на издадените разрешения за оператори на хранителни банки има вписани два оператора.

Мисълта ми обаче е друга. Снощната риба пред Министерския съвет е протестен акт, аз бих казала, че изхвърлянето на тази риба е политическо слово, изразено под формата на символично такова. Лично мое мнение е, че наличието на политическо слово е безкрайно полезно, но дори да не сме съгласни с това мнение, фактът, че политическото слово се ползва с най-висока степен на защита от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи говори, че политическото слово е важно.

Мисълта ми обаче не е и тази. Мисълта ми е, че „рибата се вмирисва откъм главата“, но не е достатъчно да отрежеш главата, за спасиш рибата. Ако рибата не е годна, трябва просто да я изхвърлиш. И под рибата имам предвид най-малко действителна риба и много повече неща в спектъра между примиреността пред политическата действителност и приемането на социалната безперспективност, но не само в настоящата социално-политическа обстановка, позната още като „пълна каша“, а по принцип.

Яхнията няма да носи прогнил полъх само ако изхвърлиш всичко, което има нужда да бъде изхвърлено от този проклет морков, че ако е нужно целия морков. В противен случай яхнията за теб ще бъде винаги лоша, не защото задължително има нещо гнило в нея, а защото знаеш, че не си изрязал моркова докрай.

Прочети цялата публикация