БНР | 12.09.2020 07:50:12 | 325

Микаел Танхум: Италия ще определи курса на ЕС в Източносредиземноморската криза


Преди месец Франция изпрати бойни кораби и изтребители в региона между Крит и Кипър, за който претендира Турция. Френският президент Еманюел Макрон обясни, че турците не разбират от думи, а само от дела. Турците обаче го обвиниха, че налива масло в огъня.

Според професор Микаел Танхум, старши сътрудник на Австрийския институт по европейските въпроси и сигурността, Германия и САЩ могат с общи усилия да предотвратят катастрофален сблъсък. Безброй фактори усложняват тази задача - спорът за газовите находища, усилията на Гърция и Турция да привлекат съюзници в спора помежду си, френско-турското съперничество в Африка, войната в Либия и даже президентската надпревара в Съединените щати. Дали на срещата на върха в края на този месец ЕС ще подкрепи по-бойкия френски или по-дипломатичния германски подход към кризата в Източно Средиземно море ще зависи от Италия, посочи проф. Танхум в интервю за предаването „Събота 150“.

Френският президент Еманюел Макрон подкрепи Гърция не само дипломатически, но изпрати авиация и кораби във водите край Крит и Кипър. Анкара обвинява Париж за ескалацията и някои биха се съгласили с това. Какво стои зад "червените линии" на Макрон?

Франция се намеси в Източно Средиземно море, когато започна партньорството на италианската енергийна компания ENI с френската Total в сондажите за природен газ в кипърски води. ENI разработва огромното газово находище в акваторията на Египет, както и половината от египетските терминали за втечнен газ. Идеята бе да събере египетските, кипърските и израелските ресурси и да ги пласира на пазара като втечнен природен газ. Т.е. да остави Турция и нейния газопровод TANAP (по Южния газов коридор) без всякаква роля в продажбата на източносредиземноморския газ. Това е голям проблем за амбициите на Анкара да се превърне в енергиен хъб на региона. Затова през 2018 година турският флот блокира един от корабите на ENI. След този случай ENI покани френската Total в кипърското предприятие. Ето как Франция се оказа замесена.

Но съперничеството между Франция и Турция е в далеч по-широки мащаби. Франция се опасява, че Турция се опитва да подкопае влиянието й в Африка, а Турция смята, че французите се опитват да върнат топката в нейното поле като засегнат турските жизнени интереси в Източно Средиземно море. Тук Франция поддържа тясно партньорство с противниците на Турция - Обединените арабски емирства (където французите имат военноморска база) и Египет (за който французите са трети по големина оръжеен доставчик).

Казвате, че конфликтът за водите между Крит и Кипър е част от много по-голяма игра. Означава ли това, че този конфликт не може да бъде решен двустранно - между Турция и Гърция?

В крайна сметка турците и гърците трябва да го решат.

Но ще позволи ли Франция да се случи това?

Да, ще го позволи. Всички имат интерес от запазване на мира в Източното Средиземноморие. Сочи го статистиката. 87 процента от турската външна търговия минава през пристанищата, главно средиземноморските пристанища. Анкара не може да си позволи мащабна война в региона. Гърция пък едва сега излиза от икономическата криза и също не може да си позволи да воюва.

Турско-гръцкият спор е свързан и с Либия. Там се работи за примирие и установяване на буферна зона между враждуващите страни. Ако либийският проблем бъде отделен от източносредиземноморския, следващата стъпка ще е да бъдат убедени Атина и Анкара да решат прагматично граничния си спор. И двете страни се опитват да привлекат подкрепата на трети държави. Това усложнява уравнението, но то може да бъде решено.

Може, но докато това се случи може да пламне голям пожар, ако вярваме на германския външен министър Хайко Маас ... Каква конкретна стъпка от едната или от другата страна може да разпали пожара?

Фактът, че на такава малка площ в Егейско море и близката акватория имаме турски изследователски кораб, придружен от поне пет бойни кораба. Имаме и гръцката флота, френски, египетски кораби, Обединените арабски емирства. Факторите са твърде много, за да бъдат координирани успешно. Ако взаимното сплашване продължи, възможността за грешки и инциденти ще нарасне. Възможно е да се стигне до ескалация, каквато никой не иска, аналогично на начина, по който избухна Първата световна война. Единствената страна, която може да предотврати такова развитие, са Съединените щати.

Но може ли - и иска ли - администрацията на Доналд Тръмп да се намеси така решително, както го направи Бил Клинтън през 1996 година? Тогава Турция и Гърция пратиха войници на скалите около Имия и ги оттеглиха само след намесата на Вашингтон.

Ситуацията днес е напълно различна, несъпоставима с тази от 1996-а. Тогава Студената война бе току-що завършила. Китай все още не бе част от уравнението. Русия нямаше присъствието в Средиземноморието, което има сега. Партията на справедливостта и развитието не бе на власт  в Анкара. Турция бе заета с финансови проблеми и с кюрдските сепаратисти. Не съм сигурен дали Бил Клинтън щеше да има успех в днешната ситуация. Допълнително усложнение е, че в момента предизборната кампания в Съединените щати е на финалната права.

Но все пак Съединените щати са единствената страна, която разполага и с моркова, и с тоягата, т.е. може или да стимулира, или да накаже страните от конфликта според това дали сътрудничат или не. Може би край Кипър и Крит ще се случи същото, което видяхме в Либия - Германия ще е водещият посредник, „доброто ченге“ на показ, а Щатите ще са „лошото ченге“ зад кулисите.

На 24 септември ще се проведе Европейски съвет. На дневен ред са поставени санкции срещу Анкара, които с времето могат да бъдат засилени и да засегнат цели сектори от турската икономика. Такива решения се взимат с единодушие от всички 27 лидери. Т.е. България също трябва да вземе решение - дали да рискува да уязви големия си югоизточен съсед или да подкрепи Гърция, разчитайки че ще бъде защитена от европейската солидарност. Какво бихте посъветвали българското правителство да направи по тази дилема?

Предполагам, че, стига Турция да не предизвика ескалация преди 24 септември, Европейският съвет ще приеме само „меки“ санкции срещу Анкара и, като начин да я подкани към диалог, ще остави отворена вратата към по-строги мерки.

Но, за да отговоря на въпроса Ви, трябва да посоча една страна, която не бе спомената досега в този разговор, но е с ключово значение. Това е Италия. Държавите от Европейския съюз, които опират на Средиземно море, са разделени. Франция, Гърция и Кипър са срещу Турция. Испания, Италия и Малта са неутрални или склонни на съгласие с Турция. Малта - заради несигурността в Либия - се сближи доста с Анкара. Испания изчаква как ще постъпят Франция и Италия. Това означава, че позицията на Италия е от решаващо значение. Италианското правителство е в много добри отношения с турското. Рим подкрепяше турските аспирации за влизане в ЕС. Италианците и турците подкрепят либийското правителство срещу Хафтар. Сега обаче италианската позиция може би е на път да се промени.

Според мен българите трябва да следват италианската, а не германската позиция. Ако Италия подкрепи Франция, ще последват повече действия (срещу Турция). Конфронтацията с Турция може да доведе до укрепване на френско-италианските отношения. Това ще промени динамиката в Европейския съюз, особено като вземем предвид и Брекзит. Германия, Франция и Италия могат да се превърнат в двигателя на Съюза след отпадането на Великобритания. Това може да е резултатът, когато се измъкнем от „тресавището“ в Източно Средиземно море. Такъв изход от кризата ще има значимо отражение и върху България. Затова българите трябва да следят внимателно събитията.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация