БНР | 19.09.2020 10:45:49 | 390

Дмитрий Тренин: В Русия няма политика, а смесица от инерция и импровизация


„Берлин слага край на започналата при Горбачов епоха на доверителни и приятелски отношения с Москва. Москва също отваря нова страница. Русия не очаква нищо от Европа и не възнамерява да се съобразява с нейното мнение и интереси“.

Това написа през седмицата директорът на Московския център „Карнеги“ Дмитрий Тренин в авторска статия под заглавие „Последната страница. Как случаят Навални промени отношенията между Русия и Германия“.

Кога и как доверителните отношения се превърнаха във взаимно недоверие, а понякога и в открита враждебност? Какви ще са последиците от този разрив не само за Германия и Русия, но и за цяла Европа? Възможен ли е диалогът между Москва и Берлин и в бъдеще?

Дмитрий Виталиевич, в последната си статия пишете, че инцидентът с Навални се е превърнал в повратна точка в отношенията между Русия и Германия. Какви обаче са причините за този разрив, защото предполагаемото отравяне на опозиционера е по-скоро повод?

Прав сте, че случаят с Навални не е, разбира се, фундаментална причина. В статията, която сте прочели, казвам, че ситуацията започна да се влошава преди 10 години. В момента наблюдаваме последния етап на влошаването на отношенията. Важното в случая е, че канцлерът открито, лично и публично обвини Кремъл и конкретно Путин за отравянето на Навални с химическото оръжие „Новичок“. Според мен подобно изявление подрива личните отношения между канцлера и президента. Затруднява възстановяването на предишния начин на общуване при всичките му ограничения и така слага край на периода, когато чрез Берлин се поддържаше диалога между Русия и колективния Запад. Има, разбира се, и френски канал, но германският, поради различни причини, най-вече икономически, но не само, винаги е бил приоритетен и за Москва, и за Запада. Сега този канал е затворен.

Ако се съди по изявленията на руските официални лица, в Кремъл не виждат причина да си развалят отношенията с Германия заради Навални.

Разбира се, че в Кремъл отхвърлят всякаква съпричастност към отравянето на Навални и смятат цялата тази история за провокация. От друга страна обаче в Кремъл са реалисти. Това, което министърът на външните работи Лавров се изпусна да каже неотдавна, а именно, че „германците не ни смятат за хора“, адекватно отразява впечатлението, което е създала германската позиция у ръководителите на руската външна политика и на руската държава. 

Как ще се отрази влошаването на руско-германските отношения на ситуацията в Източна Украйна?

Мисля, че Минският процес и Нормандският формат ще загубят практическото си значение от гледна точка на ролята на Германия и Франция в тях. Русия и Украйна, например, могат да се договорят за поредния обмен на пленници. Не очаквам нищо повече от продължаването на примирието и обмена на пленници.

А в Беларус?

Там са възможни различни сценарии. В контекста на нашия разговор бих казал, че Русия ще действа вече, без да се съобразява с Европа, защото според Москва Европа зае радикална антируска позиция. Европейският съюз и Европейският парламент направиха много резки изявления. Мисля, че в бъдеще отношенията ще се изострят. 

Как оценявате руската политика на постсъветското пространство? Поправете ме, ако греша, но ми се струва, че ако се съди по това, което виждаме в Украйна, а отскоро и в Беларус, тази политика не изглежда особено успешна.

Твърде меко се изказвате за руската политика. Мисля, че тя като цяло е провалена. Смятам, че в повечето случаи не можем да говорим за политика, а за смесица от инерция и импровизация. Често в Украйна, когато всичко изглеждаше тихо и мирно, това се дължеше не толкова на политика, колкото на делба на приходи от доставките на петрол и газ. При това много непрозрачна. Политиката в Беларус също е напълно неуспешна, провалена и отношенията с Лукашенко са пример за това. Трудно ми е да посоча страна, с която Русия е успяла да изгради добри отношения. С някои страни отношенията са по-удовлетворителни, с други съвсем не са. Добри примери обаче няма.

Каква ще бъде съдбата на проекта за газопровод Северен поток 2“?

Мисля, че съдбата на газопровода ще бъде печална - ще си остане в морето и по него няма да потече газ. Политическите обстоятелства в момента не позволяват на Германия да продължи този проект. Освен това има интереси на други играчи, които биха искали Германия да купува газ от други доставчици по други маршрути. Тези играчи са Съединените щати, които отдавна се борят срещу „Северен поток 2“, както и някои европейски страни като Полша. В много западноевропейски страни също не се наблюдава особен ентусиазъм по отношение на газопровода. Мисля, че на германците ще им се наложи да прекратят този проект и да понесат съответните загуби.

Когато говорим за отношенията между Русия и Запада, според мен ключовата дума е недоверие“, „растящо взаимно недоверие“. Какво трябва да направи или да не прави Русия, за да не се стига до задълбочаване на противопоставянето?

Мисля, че най-малкото Русия трябва да престане да върши глупости. Германците се оплакват, че от Кремъл са проникнали в Бундестага. Хакерски атаки… Мисля, че в Бундестага няма нищо, което би могло да представлява интерес за руската външна политика. Мисля, че на Русия трябва да ѝ бъде напълно безразличен политическият живот в европейските страни - кой идва на власт, кой си тръгва от власт. Трябва да се правят анализи, разбира се, но намесата в тези неща по какъвто и да било начин, включително чрез държавните средства за масова информация, е напълно безсмислена. В политически план за Русия Европа не е нито партньор, нито противник. Европа е интересна за Русия в икономически, в технологичен и в културен план. Има смисъл, доколкото е възможно, да се развива сътрудничеството в тези области. В политически план Европа не е единна и по най-важните въпроси, свързани с Русия - следва Съединените щати. Не трябва да се мисли, че една или друга комбинация от политици, даже в големите европейски столици, може да доведе до промяна на политиката на Европа спрямо Русия. Мисля, че няма до доживея този момент. Много други също няма да го доживеят. Моят патос се свежда до следния призив: Нека престанем да копаем ямата, защото вече достатъчно сме затънали в нея! 

Интервюто с Дмитрий Тренин можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация