Зала 1 на НДК отваря отново с "Африканката" на Старозагорската опера и Дойче Опер-Берлин

Спектакълът "Африканката" от Джакомо Майербер на 6 октомври (19 ч.) ще е събитие както за Старозагорската опера, така и за НДК, чиято зала 1 отново отваря врати за първо представление след затварянето й през март заради коронакризата. Тогава планираният за пролетта спектакъл на Старозагорската опера отпадна, но сега зрителите ще могат да се насладят на "Африканката", копродукция с Дойче Опер-Берлин с режисьор Вера Немирова - едно от най-ярките, нашумели и търсени имена в Европа. Погледът и реализациите ѝ са толкова нестандартни и открояващи се със смели, детайлно изпипани решения на всяко едно ниво, че името ѝ е провокация към любопитството на дори и не чак толкова запален по операта зрител. Съвместната продукция на Държавна опера-Стара Загора и Дойче Опер-Берлин оживя за първи път в България и на Балканите в края на миналата година – на юбилейното 50-то издание на ФОБИ. Като още в първия си януарски брой за 2020, авторитетното германско издание DAS OPERNGLAS отрази събитието със суперлативи. В реализацията взе участие и част от постановъчния екип на Deutsche Oper Berlin, където Немирова реализира операта с голям успех в сезон 2015. След дълги делови преговори продукцията на Дойче опера е предоставена безвъзмездно на Държавна опера Стара Загора. Това включва десетки килограми партитури и щимове, с каквито в България и на Балканите никой досега не е разполагал, над 800 костюма и аксесоари, както и над 2.5 тона декори с хидравлика. Вера Немирова и маестро Ивайло Кринчев с успех са направили своя авторска версия от петчасовия оригинал, без да губят естеството на разказа и силата на въздействието на най-красивите моменти. Сценографията е на Йенс Килиан; костюмите – в стил "безвременен", са на Мари-Терез Йосен; асистент-режисьор е Тереза Райбер; Соня Немирова, майката на Вера, е драматург на продукцията. Този екип е работил и по постановката в Deutsche Oper Berlin. В България се включват още Силвия Томова – по изработване пластиката на артистите; хормайсторът Младен Славков – "невероятен хор" беше оценката на Немирова, веднага след премиерното представление. Високата оценка е важна, защото Маербер има уклон към създаването на мащабни сцени "на тълпата", които са не само големи по обем, но и със замисъл при подреждането; Николай Ханджиев – езиков консултант. В София в ролята на Васко да Гама ще видим Ивайло Михайлов. В двете главни женски роли са Даниела Дякова (Селика) и Беса Лугичи (Инес). Участват още: Ивайло Джуров, Крум Гълъбов, Делян Славов, Пламен Кумпиков, Ивайло Йовчев, Тереза Бракалова, Костадин Якшев с оркестъра и хора на Държавна опера-Стара Загора. Както и с представители на Прабългарската школа за оцеляване "Бага-Тур". Спектакълът ще бъде дирижиран от главния диригент Ивайло Кринчев, който вече е носител и на отличието "Златно перо" за принос към българската култура 2020. Нито един от солистите в състава е нямал заглавието в репертоара си. Партиите са на предела на певческите възможности, както сподели маестро Кринчев, но са изпълнени с мелодика, а и театралната им раздвиженост по сцената, изисквана от режисьорката, е предизвикателство за певците. Музиката на Майербер също е изпитание за професионализъм на оркестъра, сподели диригентът. Съставът е четворен, с по четири инструмента, четири фагота. Грандиозната сценография на Майербер (роден в Германия, изучава оперния стил в Италия, умира във Франция, музиката му е забранена от нацистите) е трудна за реализиране, но старозагорският екип овладява с лекота не само пространствата, всички причудливости, а и съвременни наслагвания. В модерния декор на Йенс Килиан има декоративни платна и кръгла карта, показваща зоните на пътешествията на Васко да Гама, както и видеоекран, който ни прави съпричастни със събитията от либретото. Стилът на "голямата опера" Майербер – определян като най-успешният сценичен композитор на XIX век – постига чрез сливането на немския оркестров стил и италианската вокална традиция, с мелодраматични либрета, използване театралната технология на Paris Opéra, с което прави стандарт, и поддържа Париж като столица на операта през ХIХ век. Едновременно е и най-често изпълняваният композитор, с иновативна оркестрация, във всички водещи оперни театри. За доминиращата му фигура в света на операта, неговият съвременник Хектор Берлиоз обобщава: "Има не само късмета да бъде талантлив, но и таланта да бъде късметлия". L'Africaine е поставена посмъртно. Историята Майербер се договаря да завърши операта през 1840 г. Предвижда главната роля да бъде написана за сопраното Cornélie Falcon, солистка на Opéra Paris, която постига изключителен успех в друга негова опера "Хугеноти" (с над 1000 изпълнения само в парижката Opéra), но се оказва със забележително кратка кариера, след като загубва гласа си на сцената (1837) – катастрофално (януари 1938 г. отново с "Хугеноти" се разделя с певческата си кариера). Затова композиторът се обръща към нова опера "Пророкът" (Le prophète), с премиера 1849 година, а L'Africaine е поставена посмъртно. Операта на Майербер носи две заглавия Африканката и Васко да гама и едно объркване. "Когато композиторът Джакомо Майербер получава задача да напише опера по сюжет за мореплавател, който открива своята любов край бреговете на Африка, по същото време, се занимава много активно с биографията на Васко да Гама – разяснява режисьорката Вера Немирова. – Васко да Гама е историческа личност и, както знаем, не е открил бреговете на Африка, а на Индия. "Африканката" всъщност е грешно заглавие, тъй като принцеса Селика не е африканка, а индийка. Заглавието Африканката крие нашата гледна точка към всичко което е чуждо, странно, друга раса, от друг произход, и със самото заглавие влизаме в сърцето на конфликта между две култури". Но "основната гледна точка е любовта – казва драматургът Соня Немирова. – Заради която една жена издава пътя, който няма да разбие корабите на този мъж, а ще го докара до Индия. И благодарение на любовта на Селика към Васко да Гама, имаме днес на масата си черен пипер в изобилие – шегува се тя, и заключава – Любовта е била винаги двигателната сила в нашия живот и в работата на театъра." Сюжетът на операта обхваща пътешествията на португалския изследовател и културните сблъсъци. Васко да Гама е изправен пред труден личен избор: Инес в Португалия и Селика, индийска принцеса. Селика е единствената фигура, която не е враждебна или изпълнена с предразсъдъци към хора от различни страни и религии и става жертва на несподелената си любов към Васко. Постановката на Вера Немирова търси съвременни проекции в сюжета, особено по отношение на религиозния фанатизъм.

Прочети цялата публикация