Бъдещето на ТПК по време на пандемия

Преди 125 години в подбалканското село Мирково е създадена първата кооперация „Орало“. В нея се записват 54 земеделци, а инициатор на този успешен бизнес модел на сдружаването на обединена собственост и отговорност е на писателя Тодор Влайков.

Какво се случва днес с трудово-производителните кооперации, преминали през разтуряне, одържавяване и възстановяване? 

Как оцеляват в Ковид-пандемията и защо тя се оказа шанс за кооперативната шивашка индустрия?

Повече от 35 години Роза Гекова е член-кооператор на ТПК „Димитър Благоев“. Работното ѝ място е на шевната машина. Не би сменила нито професията си, нито фирмата. Не защото отношението към хората с увреждания у нас все още носи съмнение в техните възможности, а защото е убедена в предимствата на кооперацията - там собствеността е на всички, решенията са общи и всичко е прозрачно. Роза е жената, която стои зад ушиването на най-голямото знаме у нас, което всяка година на Трети март се развява над Искърското дефиле. 

Настоящето на ТПК

Ковид-пандемията поставя трудово-производителните кооперации пред поредното им историческо предизвикателство. Колкото и да е странно, това се оказва истински шанс за тези, работещи в шивашката индустрия, споделя председателят на съюза Стилиян Баласопулов: 

„Кооперациите се преустройват и изживяват всички проблеми, които нашата индустрия има. Неочаквано пандемията ги постави в сложна ситуация. От години имат бизнес с чужди партньори и в този смисъл трябваше да се търси алтернатива. Минахме на собствено производство. Голяма част от шивашките кооперации произвеждат маски, защитни облекла. Опитваме се да внедряваме нови тъкани, нови модели. Търсим пазари. Това е бъдещето“.

Има обаче и кооперации, които са на ръба. Тяхното производство не е така атрактивно, а и голяма част от член-кооператорите са хора с увреждания. ТПК се оказаха най-големият работодател на тези хора, споделят Баласопулов, а Елена Катранджиева от благоевградската кооперация „Нов свят“ припомня, че преди 12 години държавата е отнела сериозна тяхна привилегия - да не заплащат първите три дни от болничните на трудоустроените хора, помощ, която им е била отнета уж за една година.

„Не сме на равни начала с всички частни фирми, които имат възможност да подбират персонала и да намират по-свежи сили. Това, че плащаме три дни от всеки болничен ни обременява много. За тези, които са трудоустроени, хронично болни, трябва държавата да помогне на тези предприятия, за да даде стимул“, подчерта Катранджиева.

Въпреки устойчивия и успешен модел на ТПК, доказали се повече от век, младите хора в тях са малко. Защо и какъв е моделът на бъдещите кооперации?

Според Катранджиева липсата на интерес от страна на младите хора се дължи на ниското заплащане.

„Въпреки че има какво да се направи, имаме развойно звено, което разработва колекции. Нашите машини в производството са компютъризирани“.

По думите на Баласопулов кооперацията на бъдещето е тази на новите професии, дигитализацията, изкуствения интелект.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация