Fakti.bg | 03.10.2020 13:00:33 | 305

Светлана Шаренкова: В битката за морал и справедливост печелят само достойните!


Коментар на проф. Светлана Шаренкова

Партията не е футболна агитка, която скандира „Само наште“ или „Долу съдията“... Не е и фирма или корпорация, от която си тръгваш, когато получиш по-изгодна оферта, следвайки финансова или кариерна изгода. Да си част от партия, означава да принадлежиш към общност от хора, които споделят обща идеология, принципи и цели. А в битката за по-справедливо общество и равенство са пожертвали живота си десетки хиляди идеалисти. Но колко далеч и мизерна изглежда днешната българска политическа реалност от делото на онези мечтатели, за чиято „вяра бронебойни куршуми няма открити...“. Днес политиката е сведена до запалянковщина, до лична далавера и тарикатлък.

Тази грозна картина лъсна след напускането на шестима депутати от ПГ на „БСП за България“ - Валери Жаблянов, Красимир Янков, Николай Иванов, Георги Андреев, Лало Кирилов, Димитър Стоянов. Двама от тях са изявени дейци на т.нар. вътрешна опозиция, а останалите са парламентаристи с незабележима дейност. Общото между тях е, че не влязоха в състава на новоизбрания Национален съвет на отминалия конгрес. Най-абсурдното в тази ситуация е, че преди месец Жаблянов и Янков бяха кандидати за лидер на БСП, но единият получи подкрепа на по-малко от 800, а другият на 1200 социалисти, докато Нинова победи с над 43 хиляди гласа.

Реалната тежест на всеки кандидат бе измерена чрез пряк, демократичен избор на 12 септември, а на 50-ия юбилеен конгрес политическата линия бе потвърдена от приетите документи и с избора на Национален съвет.

Какво изпитват напусналите другари, които не получиха доверието на делегатите? Лична обида или накърнена амбиция, на фона на демонстрираното от тях самочувствие!?

Независимо какви са мотивите им – не им прави чест, защото за БСП може да се работи не само като член на НС или председател.

На кого от тези доморасли „лидери” да припомняме, че теоретикът и основател на социалистическото движение Димитър Благоев никога не е бил председател на партията. Щом кандидат-лидер с мерак да оглави партията след загуба изведнъж си тръгва със скандал, значи, че не е никакъв лидер или е такъв само в очите на приятелите си.

Лидерът трябва да има вдъхновение, да излъчва импулс и енергия към последователите си. Той не мрънка и не се отказва по средата на пътя, той дава личен пример, загърбвайки користни амбиции и сметки в полза на общото дело.

Шестимата депутати си тръгнаха демонстративно, повтаряйки изтърканите и неверни мантри, че БСП вече не била лява (да, ако лявото е джендър идеологията, социалдемократическата мимикрия и Сорос – то определено не е), че станала дясна и социалистите не я припознавали (така беше, но не днес, а когато правителствата на Станишев и Орешарски приеха плоския данък и антируските санкции), БСП станала авторитарна!?

Това е абсурдно обвинение след прекия избор и уставното ограничие - до два председателски мандати. Тръгнаха си посред голямата национална битка срещу порочния мутренско-мафиотски модел на управление на ГЕРБ.

Днес е време разделно – или си с властта, или си с народа…

От битката първи бягат страхливите.

Да си социалист, винаги е означавало да си смел, да се противопоставяш на статуквото, на леките решения, да загърбваш личния интерес заради общата кауза. Социалист не е титла или привилегия, това е съдба и мисия.

Но шестимата явно не разбират така участието си в политиката, защото напускайки БСП, те загърбиха социалистическия морал и достойнство, още повече че не се отказаха от депутатските си кресла и високите заплати на „народни избраници”. Прав им път... Пред БСП има още много трудни изпитания за промяната в партията и възраждането на социалната държава!

Прочети цялата публикация