БНР | 05.10.2020 08:23:23 | 422

Димитър Аврамов: Има тенденция на отслабване на парламентите и на засилване на изпълнителната власт


Повратна точка ли е 2020 година в историята на човечеството като цяло? Какво следва след популизма в България и как ще се промени животът на поколенията? Книгата „Новата държава“ на политолога Димитър Аврамов може би дава отговори на някои от въпросите и предупреждава, че има негативни тенденции и че трябва да направим общество, което не позволява на политическите си представители да увеличават властта си за наша сметка. Димитър Аврамов разясни в "Нашият ден":

"И без книгата "Новата държава", и с нея има обективни тенденции на промяна в обществото. Книгата е съсредоточена върху ефекта на тези промени върху политическото общество, върху начина, по който мислим за политика, по който се сдружаваме, за да я осъществяваме, за начина, по който гласуваме и в политическото представителство."

Книгата описва различни варианти на промяна

"Един от вариантите на промяна е свързан с тенденцията на отслабване на парламентите и на засилване на изпълнителната власт. Книгата описва как в историческа перспектива преминаваме от власт, дадена от Бога на аристокрацията, която не е под контрола на хората, и как с цената на много усилия на територията на западната държава, т.е. в Европа, се стига до власт, при която хората имат контрол, на първо място, чрез конституции и парламенти, а след това чрез създаването на модерните конституции и републиките, как властта се превръща в представителна, как ние – като политическо общество – казваме кой да управлява и докъде се разпростира властта му."

Книгата предупреждава за начало на обратен процес

"Този процес е свързан с един свят, който се обновява психологически и политически буквално на всеки 24 часа, така забързаните общества започват да изпускат от контрол изпълнителната власт, тя започва да изземва правомощия и в крайна сметка като че ли сме в началото на обратна тенденция – хората, които държат изпълнителната власт да я засилват за наша сметка."

Политологът направи сравнение с Унгария и правителството преди 5-6, години, хванато в корупция чрез вътрешни разговори между високопоставени негови представители. "Тогава унгарците излязоха на улицата, протестираха, дойде правителството на Орбан, което промени конституцията, отслаби ролята на парламента и днес Унгария е една по-авторитарна държава. Това не значи, че българските протести ще доведат до това. Всяка страна има свои специфики. ЕС е политически свят на национални държави, които са извървели своя исторически път. В Европа няма един модел на държавност."

Според Димитър Аврамов това, с което тези протести са били полезни за България, е свързано с факта, че българската държава е огромна – тя разпределя 42,5% от БВП. За сравнение в социалната държава Франция с огромни социални услуги е 22%. Въпросът е тези 20% повече дават ли щастие на хората? Очевидно отговорът е не."

България е в най-високата си точка на историческо развитие

"Това, разбира се, не трябва да ни успокоява и трябва да ни свети сигналната лампа. Ако при 42,5% на държавата спрямо продукта на нацията държавата продължи да се увеличава, хората ще станат много малки. Те ще се смаляват като значение, психологически ще се смаляват и ще се обезверят. Обезверяването на хората създава своеобразна форма на социалистически тип манталитет, без да има социализъм. В такава среда се установява държавен капитализъм и пълен контрол на правителството над икономиката чрез икономически сектори, в които управляващите, министрите избират кой да работи, кой да управлява, кой да успява. И това просто е един подреден свят на контрол, но подреден от някой друг, не от българските граждани. Трябва да се зададем въпрос искаме ли да живеем в този свят?"

Политологът е категоричен, че у нас няма достатъчно индивидуализъм.

"У нас индивидуализмът е да проявиш солидарност със свободата на другите хора, да разбереш, че те имат качества. Да разпространиш своята свобода в света, така че да не пречи на тяхната, а напротив – да ги насърчаваш да са свободни."

Аврамов се надява книгата му "Новата държава" да е крачка в тази посока – да призове хората да мислят градивно за политическия процес, да развият мненията и мислите си. Според политолога "капитализмът с човешко лице" е важен, защото, според него, няма друга форма на обществено развитие, която да примирява всички виждания – това са свободният пазар и европейският тип капитализъм."


Прочети цялата публикация