Fakti.bg | 13.10.2020 10:00:05 | 636

БСП - зад фасадата на пряката демокрация


Коментар на Анко Иванов/ Politkoment.blogspot.com

Вече повече от 30 дни след отминаването на продължилият над 10 месеца пряк избор за Председател на БСП. Събитие с много коментари – от осанна до разпни го. Единият месец след неговото провеждане е време напълно достатъчно за реалистична и по-трезва оценка, особено след случилото се на 50 –ия конгрес на БСП. Има най-различни твърдения за този пряк избор. От това че той е „най-съвременната демократична форма (к.м.) на избор“ (Шаренкова); водещ западноевропейски модел и пример за подражание; форма за разделение на партията и средство за превръщането на БСП в лидерска, вождистка и авторитарна партия; формална, популистко-параванна демократичност и множество други. Всеки има право на мнение. Възприемането на прекия избор от различните автори, социалисти и антисоциалисти, е предимно на основата на личностните им ценностни ориентации и интереси.

Резултатите от прекия избор в БСП

Твърде едностранна бе оценката на резултатите от избора. Имаше гръмки изявления от организаторите и ниновистките журналисти като „Нинова размаза опозицията“ и т.н. Да си припомним резултатите. От общо 80 214 членове на БСП гласували са 53 795 или 67%. Но всеки трети социалист не е гласувал, независимо от разнасянето на кашоните по къщите. Ако е за парламентарни избори, този резултат е обясним и добър, но за организирана партия, вътрешнопартийни избори това е недостатъчно, твърде малко. За Нинова са гласували 43 228 социалисти или 53.9% от членовете на партията. Ниновистите и журналистите-мисирки обикновено афишират относителния дял от гласувалите – 80.3%. То изглежда внушително, но не бива да се пренебрегва факта, за Нинова са гласували малко повече от половината членове на БСП. Нежеланието да се участва в прекия избор е също избор и той не е за Нинова.

Да, прекият избор е една от организационните форми за образуване на ръководния състав. И е положителна форма, но само когато е изпълнена със съдържание, с лява партийна политика, с политическа оценка на ситуацията, с ясно определени политически цели, изразяващи интересите на хората на наемния труд. Именно съдържанието, т. е. лявата политика липсваше в прекия избор. Доминираше фразеологичното антигерберско говорене, с нищо не значещи послания. Формално кандидатите уж бяха равнопоставени, с еднакво място във в-к „Дума“, с равно време в БСТВ. И толкова. Имаше отказ от дискусия. Опитът на Калоян Паргов да организира такава се провали поради бягството на Нинова от нея и неадекватната позиция на Янков и Жаблянов, че няма да участват в публични прояви, но ще участват в избора. С това те, искат или не искат това, подпомогнаха избирането на Нинова. Прекият избор в БСП се оказа само форма, но форма не само без съдържание, а организирана форма за избор не на политически ръководител, а на телевизионен образ.

Факторите за победата на Нинова

Първият фактор е, както правилно е забелязал А. Гицов (Факти.бг), че обикновените социалисти малко знаеха за другите кандидати. А може да се добави и че това доведе не само до неинформиран, но и до деформиран избор по уж демократична технология. Единият от петте образа (действащият председател) бе активно осветляван от телевизионните екрани ежедневно, по няколко пъти на ден, по повод и без повод, по всички телевизии. Това ставаше и чрез сайтове, вестници и радиостанции, речи от трибуната на Народното събрание, множеството пресконференции, декларации на парламентарната група и новинарски емисии. Пресцентърът на БСП на допускаше до телевизионни изяви другите кандидати. Тримата други кандидати бяха предимно обект на критични изявления и публикации от верните на Председателя депутати от Народното събрание и членове на ИБ на НС на БСП, съпроводени с хвалебствия към „най-правилния ръководител“ – Корнелия Нинова. В тази кампания Нинова и всички ниновисти, забравяха за главното за една политическа партия – политиката, съответстваща на името на партията, за социалистическата лява политика.

Вторият фактор за победата на Нинова бе овладяването на партийния апарат чрез уволнения и преназначения, чрез директни указания и включване на щатни партийни дейци в т.нар. инициативни комитети за поддръжка на кандидатурата на Нинова. Не по-малка е и заслугата на ЦИК, която целево манипулираше партийната общност за броя на членовете на БСП.

Третият фактор е социалнопсихологическият. Той има редица параметри и характеристики. Първата характеристика бе антининовската целевата информационната политика, организирано провеждана от ГЕРБ, патриотарите и СМИ, намиращи се под крилото на Борисов, Пеевски и Домузчиев. Някои от СМИ целево допускат членове на НС на БСП, които да критикуват Нинова. Тази формална атака срещу Нинова (най-вече ПИК и предаването Политика без спорт) и критиките от т.нар. „вътрешна опозиция“, формираха и по-скоро извадиха на показ старото чувство за обединение около ръководството пред лицето на „врага с партиен билет“. В същото време през последните три месеца Борисов публично говореше срещу комунизма, срещу БСП, но избягваше персоналните критики към Нинова, както и тя към него. Редица наблюдатели останаха с впечатлението, че между тях двамата има някаква договорка.

Друга характеристика на социалнопсихологическия фактор бе сработването на онаследената от близкото минало мантра, че първият ръководител на партията винаги и във всичко е прав. И сега, 30 години след Десети ноември 1989 г., от възрастните членове на партията може да чуете на партийни събрания отрицателна реакция към критикуващите или изразяващи различно мнение от това на ръководството и най-вече на председателя. Дори се достигна до призиви за изключване на членове на БСП, които критикуват Председателя. В Казанлък дори се отиде до изключване от БСП на цели партийни организации. И процентът гласували за Нинова съвсем не случайно съвпадна с процента на социалистите на възраст над 60 години. Да, има флуктуации от по-младите, които гласуват за Нинова, но има и такива в обратна посока.

Важна социалнопсихологическа характеристика бе старата българска черта и традиция, чувството и желанието „да се отъркаш у началството“, чрез него да станеш по-авторитетен и по-забележим пред другите хора. Това пролича най-вече в организираните множество апаратни букетни срещи на кандидата Нинова със социалисти във множество области, общини, градове, райони и села. И предимно хиляди баби и дядовци (от моята възраст) бяха щастливи да се срещнат и разговарят с председателят на партията и ако може и покрай „голямото началство“ те да се „видят и да ги видят по телевизора“.

Друг социално-психичен механизъм на прекия избор бе харесването, предпочитанията към определен тип телевизионен образ, за който вече стана дума. В това отношение Нинова имаше множество предимства – жена, много по-млада от силно доминиращите в членския състав възрастни членове на БСП, борбена псевдосоциалистическа риторика и терминология, насочена предимно към основния опонент във властта и други.

Много същностна социалнопсихологическа характеристика на вътрешните борби в БСП бе доминирането на личностната конфронтация, която прерасна в личностна неприязън. На 49 конгрес на БСП, недоволните от Миков бяха организирани предимно на основата на личностно неудовлетворение за местата им в партията, силно разминаващо се с техните личностни амбиции. Формира се група под ръководството на Р. Овч., с активното участие на недоволните Гергов, Дъбов, Янков, Добрев, Стойнев, Кутев и т.н. Тази група предопредели избора при втория вот. В резултат бе избрана Нинова, постигаща своята мечта за власт. Тези, които избраха Нинова на 49 конгрес не знаеха, че тя е свръхамбициозна и че няма да си изпълни обещанията и да приема напътствия и препоръки, че ще бъде зависима от тях. Разделянето с тези, които ѝ осигуриха победата на 49 конгрес породи нови конфронтации и политически вътрешнопартийни вражди. И семейните приятели Нинова и Гергов станаха вътрешнопартийни врагове. Излъганият за зам. председателското място по организационните въпроси Янков стана враг на Нинова и т.н. Особено на 50 конгрес отново се потвърди личностната омраза и непримиримост на Овчаров и Нинова към Станишев и кръга около него. Основата бе това, че Станишев уволни Овчаров от министър, а Нинова от зам. министър. Водещият в тази омраза е Овчаров, който по повод и без повод е противник на Станишев. Неприязънта му се зароди още когато той очакваше да стане Председател на НС на БСП, но Първанов предложи и избраха Станишев. Тази неприязън премина всякакви граници. Станишев (особено за двете коалиции с ДПС) има своите грехове към БСП, но това е най-високопоставеният политически представител на България в чужбина. Само враждебното отношение срещу Миков бе за политика, понеже той се стремеше БСП да провежда по-лява социалдемократическа политика, а Овчаров, Нинова, Гергов и т.н. са представители на неолиберализма в БСП.

Особен акцент бе личностното напрегнато отношение на Нинова с жените, които са с авторитет в БСП и по някакъв начин могат да ѝ съперничат. Първа бе „отстреляна“ Манолова. След това бе Деница Златева (вицепрезидент на Социалистическия интернационал на жените) и накрая Йончева. Група ниновисти, политически неподготвени социалисти от Хасково дори се позволиха „да снемат политическо доверие“ от Йончева. Е, как да стане това? Йончева е избрана не само от цялата партия, но и от стотици хиляди безпартийни. За какво и снемат „политическото доверие“? За това че откри и оповести множеството груби нарушения на Борисов ли? За това, че бе най-активната в Европарламента и отстояваше резолюцията, която бе приета на 8.10.2020 г.? Йончева не е безгрешна. И аз не харесвам някои нейни гласувания в Европарламента, но това не е повод да ѝ се снема политическото доверие. Като цяло тя е положителен образ, който се бори предимно с корупцията.

Четвъртият фактор е мащабната публична дезинформация и очернителство. Тя бе предимно чрез внушаване на обществото на крайно неверни, не подплатени с факти и аргументи публични внушения, заблуждаващи или опозоряващи и/или опетняващи социалисти от НС на БСП, хората с друго мнение и друго разбиране за ролята и мястото на БСП в обществото. Обвинения имаше и от двете страни, но т. нар. „вътрешна опозиция“ на Нинова атакуваше по оста, че чрез прекия избор се формира лидерска партия, подобна на ГЕРБ, че в БСП се налага авторитаризъм. Но никой не атакуваше Нинова за главното – целево провежданата линия за неизпълнение на левите решения на 49 конгрес на БСП. За това не стана дума и на 50-тия конгрес. Ниновистите атакуваха т.нар. „вътрешна опозиция“ без аргументирани и неверни очернителски твърдения. В последния месец Нинова твърдеше без факти, че „вътрешната опозиция“ прокарва интересите на ГЕРБ, че е свързана с ГЕРБ и е за съвместно управление с ГЕРБ.

Груба манипулация на фактите имаше в твърдението, че само Нинова е отказвала съюз и постове и се е противопоставяла на ГЕРБ. Манипулативно се премълчаваше факта, че първият, който отказа на ГЕРБ бе Миков като председател на партията. От интернет е ясно, че в БСП за коалиция с ГЕРБ бе само Ангел Найденов, на който му се искаше да остане пак министър. Злоумислено бе твърдението, че Станишев е направил предложение за коалиция с ГЕРБ. Нинова го обяви като предложение за кръгла маса с ГЕРБ. Станишев го отрече публично, но продължиха инсинуациите по тази тема. От разговорите, които проведох с почти дузина членове на НС на БСП ми стана ясно, че Станишев е предложил не кръгла маса с ГЕРБ, а национална кръгла маса по тематичен проблем – каква национална стратегия да се формира за използване на определените фондове от ЕС във връзка с борбата с пандемията. Целта на това предложение на всеки грамотен е ясна – тези фондове да не се променят след смяна на правителствата, тъй като те са условно отпускани на основата на разработени проекти. Протоколът от това заседание на НС на БСП бе законспириран. Защо ли?

Линията на обидите и очернителството, съпроводена от възвеличаване на Нинова имаше множество измерения. И те се правеха с добре подбрани журналисти. Един от тях (самообявяващ се за земеделец, седесар) използваше необятно разнообразен речник от негативни изрази за т.нар. „вътрешна опозиция“, възвеличаваше Нинова като „съвременната Жана д'Арк“. Един друг „недорасляк“ (по определението на Иво Инджев), работещ в сайта на един бивш седесар, сега един от водещите „самостоятелно предаване“ в БСТВ публикува в седесарския сайт материал, който бе копирано публикуван от почти всички други десни сайтове. В него се твърди, че в БСП „тече преброяване на дивите маргинали“ и че Нинова „размаза палетата“. И сега след конгреса да видим, кои са тези „размазани палета“ и „диви маргинали“: доц. Валери Жаблянов; социологът Атанас Мерджанов, проф. Ваня Добрева, проф. Захари Захариев, Велислава Дърева, лидерът на партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, Георги Пирински (главен редактор на партийния орган „Ново време“) и т.н. А не е ли по точно този журналист-„недорасляк“ да бъде възприеман като „пале“ и като „маргинал“, извършител на долнопробни поръчки? Кой е „палето“ – Теодора Овчарова или проф. Ваня Добрева? Кой е „пале“ и/или „маргинал“ – Теодора Овчарова или Станишев? Кой е „пале“ и/или „маргинал“ – футболният журналист Ченчев или доцентът по политология В. Жаблянов? Читателите сами да си отговорят.

Освен журналистите от типа „недосрасляци“, в очернителската дейност се включиха и мастити лица с научни степени и звания. Единият от тях проф. по икономика твърди, че т.нар. „вътрешна опозиция“, която „работи с представители на „Шайката““ (групата лица от ГЕРБ, определени от А. Тодоров като шайка). А другият е телевизионен доцент, който твърди, че „Нинова не прави завой на дясно. Нинова изхвърли шепата останали троцкисти“. На добре начетените философи, историци и др. научни специалисти е много добре известно, че в България след Девети септември 1944 г. до наши дни никога не е имало троцкисти. Такива на него му се привиждат, Той не прави разлика между САЩ, където има значима група троцкисти и България, където няма нито един от тях.

Резултатите от прекия избор и новия състав на НС на БСП

Резултатите от прекия избор бяха и вече са видими и от състава на НС на БСП, избран от 50 конгрес на БСП. „Изчистени“ бяха от НС на БСП другомислещите и се въведе повсеместно единоначалието.

На първо място следва да се посочи технологията на избора. Малцина политически наблюдатели забелязаха, че новоизбраните делегати за 50 конгрес са с около 300 души повече от тези на 49 –тия конгрес. И то при положение, че между двата конгреса броят на членовете на БСП е значително намалял. Това значимо увеличение е целево, но едва ли с цел „демократизиране“ на избора. По-скоро то е с цел формиране на по-голям състав, в който информираните за качествата на предлаганите за членове на НС на БСП намаляват като дял, а се увеличава силно делят на неинформираните и по-лесно манипулируемите. По този начин се дават много по-големи възможности за манипулиране на избора. И, както разказаха редица делегати на конгреса, това е ставало с раздаваните две различни листчета с имената за кого да се гласува със „за“ и за кого – да не се гласува. Два са вероятните центрове на раздаващите листчетата – щабът на Нинова и щабът на К. Добрев. Това разкрива задкулисното съглашателство с цел изхвърляне от състава на НС на БСП на подготвени и опитни социалисти, предимно бивши партийни ръководители. В началото на конгреса опитният М. Миков вече знаеше за какво става дума и правилно си направи самоотвод от ръководството на конгреса и от листата за избор за НС.

На второ място в състава на НС на БСП се формира сложна мозайка, включваща различни по идеология и политика новоизбрани и преизбрани членове. Макар и с доста условности, без подробна информация за идейните убеждения, предпочитания и интереси, членовете на НС могат да бъдат разделени на няколко групи. В първата група са доминиращо членовете на НС на БСП защитаващи предимно интересите на бизнеса. В тази група са лицата свързани с приватизацията с тяхно лично участие или като държавни служащи. Водещо място сред тях има Румен Овчаров, който като министър и като шеф на комисия в Народното събрание се занимаваше с приватизационните сделки по време на Тройната коалиция. Още се помнят анексите към договорите на Иван Костов (подписани от Овчаров) за американските централи. С пряко отношение към приватизацията бяха и двете зам. министърки на Овчаров: Ани Янева и Корнелия Нинова. Но Нинова и пряко участваше в приватизацията на Техноимпекс (с личен дял), на Техноимпортекспорт и Пловдивски панаир. Г. Гергов приватизира ЦУМ (по времето на Иван Костов), Пловдивски панаир, Тримонциум, Слънчев ден. Значима е групата и на бизнесмените в новия НС на БСП. Сред тях най-известните са Г. Гергов, Гуцанов от Варна, В. Антонов от Плевен, широкопрофилния бизнесмен Н. Добрев, както и редица по-дребни като размер на бизнеса членове от НС на БСП. Има и ярко изявени лобисти като този на Уестингхаус и т.н.

В политическо отношение в България най-често за съвременната данъчна система е упрекван С. Станишев. Той носи своята отговорност като Министър-председател. Но кои бяха тези, които най-активно участваха в нейното разработване: Румен Овчаров и Орешарски. А кой предложи на Станишев Орешарски за финансов министър, не беше ли това самият Р. Овчаров? Станишев не е икономист и неговите хора икономисти (предимно Орешарски и Овчаров) твърдяха, че неолибералната данъчна система няма алтернатива в България.

Защитата на интересите на бизнеса е пряка и косвена от К. Нинова и парламентарната група. За това има редица доказателства. На първо място по цинизъм тук стои подкрепата на парламентарната група на БСП за договорите за фантомните американски самолети „Фантом“. Със средствата за фантомите и за военните кораби бе възможна почти изцяло индексацията на пенсиите. В тази посока бе и подкрепата на предложението на ГЕРБ за АЕЦ „Белене“, което по своята същност е отказ от изграждането на централата, искана от преобладаващата част от българския народ. В тази графа на преки колаборации в ГЕРБ може да се посочи и гласуването за Цацаров за шеф на КПКОНПИ. С такъв привкус е отказът на Нинова и групата около нея да подкрепи синдикатите в предложението им увеличаване на корпоративния данък на 15%, при положение, че повечето източноевропейски страни този данък е 19-21%. Парламентарната група на БСП с председател Нинова и с капацитета на проф. Гечев мълчат като комунисти на разпит за увеличавана на данъка върху дивидента, който в България е на най-срамното в цяла Европа равнище – само 5% при средно в европейските страни около 20%. Не по-малко срамно за социалистическа партия е въздържането при гласуването за увеличаване на експлоатацията на наетите лица чрез безбожното увеличаване на извънредния труд. Вместо против, ръководството на БСП се въздържа, като с това в скрита форма се обявява за поддръжка на интереса на бизнеса за удвояване на извънредния труд. Има и редица други примери. Красноречив е примерът с отказа на БСП да регистрира на местните избори на 26 септември 2020 г. кандидати за кметове в Септември и Стрелча, позволяващо на ГЕРБ да получи решително предимство.

Във втората група са хората, които продължават да защитават в някаква степен социалистическите ценности, ориентации и социалистически тип политика. Тази група е твърда малка и вероятно няма да има необходимата и съответстващата на името на партията възможност да влияе върху решенията на НС на БСП.

Третата група са хората, които аз наричам приспособенци. Те са за политиката и решенията, които предлага силният в момента – председателят на БСП. Такива са примерите с Ф. Попов, който беше много верен и лично признателен на Миков, но сега е негов оплювател и яростен привърженик на Нинова. Подобно е поведението на Таско Ерменков, някога близък на Миков, сега на Нинова. Да не говорим за майдановеца Вигенин, пръв чуждестранен министър от ЕС посетил и защитил неофашисткия майдановски преврат в Украйна, близък на Станишев, сега на Нинова. Да, личният интерес клати политическия фес. А в политиката трябва да е водещ обществения, а не личния интерес.

И четвъртата група са новите, младите, неориентираните. Тази група е твърде голяма в НС на БСП и в началото на мандата ще работи за ръководството.

На трето място е въпросът за невидимите зависимости вътре в НС на БСП и задкулисни договорки с други партии и икономически субекти. Вътре в НС на БСП все по-широко се възприема схващането, че с ролята на сив кардинал се изживява Румен Овчаров, въвлеклият в активната политика Нинова и един от главните организатори, ако не главният, на сваляното на по-левия Миков с дясно ориентираната Нинова. От „заговорниците“ срещу Миков в новия състав на НС останаха трима: яростния подкрепител на Нинова – Овчаров; яростният критикар на Нинова – Гергов и договарящият се с Нинова – К. Добрев. Останалите бяха определени като „вътрешна опозиция“, като „подводници“, „палета“ и т.н. и „отстреляни“ (Янков, Дъбов и др.). В момента се формира нов състав на вътрешнопартийното задкулисие.

Има неявно официализирани връзки с групи и лица, които дърпат конците на някои политици в БСП. Става дума за влиянието на т.нар. „генералско движение“ в БСП, в по-явен вид представяно от трима офицери. Някои анализатори (проф. Б. Чуков) определят Нинова като „звездата на кръга Монтерей“, свързван с името на наскоро починалия ген. Л. Гоцев (лека му пръст). Това личи и от беспрекословната подкрепа на Нинова от страна на проф. Д. Иванов (известен и като Гестапото). Неговата подкрепа е пряка, но най-често чрез прекият му и сигурен говорител – проф. Шаренкова, яростен подкрепител на Председателката. От този тип е и връзката между немият вече пред медиите ген. Бригадир Аспарухов, член на ИБ на НС на БСП, един от определяните като свързан в миналото с кариерата на Б. Борисов. Дали е нормално при антигерберското говорене на Нинова, тя да предлага и да е избран в ИБ създателят на Б. Борисов? Или има някаква договореност с Борисов? Те си знаят. Ген. Аспарухов публично не говори, но вероятно задкулисно действа. Бивши разузнавачи няма.

Има и някои съмнения за обвързаности с втория човек в „обръча от фирми на ДПС“ – Делян Пеевски. Чета, че някой упреква Миков, че гласувал за Пеевски за шеф на ДАНС. Но за Пеевски гласува и самата Нинова. За Пеевски от сегашните членове на НС на БСП не гласува само проф. Янаки Стоилов. Да сте я чули някога Нинова публично да критикува Пеевски? Аз поне не съм я чувал. Или пък да кажем да критикува неговия човек – Главният прокурор Гешев. Никога. А вярно ли е, че предложените и избрани във Висшия съдебен съвет предложени от Нинова лица са гласували за избора на Гешев? А цяла България скандира срещу Пеевски и Гешев (бившият колега на Нинова). А за двама от новоизбраните членове (известни имена в БСП) има индикации, че са свързани пряко и зависими от Пеевски.

От лятото в БСП се върти една „партенка“, че Нинова и Борисов са се договорили да няма предсрочни избори, да може Борисов да се измъкне, а Нинова да се разправи с „вътрешната си опозиция“ и да нареди листите за следващото Народно събрание само по свое усмотрение. Елена Йончева изрази своето усещане, че има договорка между Нинова и Борисов БСП да крепи Борисов на власт. Дали е така? Логически изглежда обосновано. Кой да ти каже как е? Само че Йончева нещо пообърка подкрепата за Борисов в Европарламента. И още един напълно логичен въпрос. Когато се обявява и твърди, че БСП е срещу ГЕРБ, мафията и мутрите, защо по времето на гигантските протести в страната (вече почти 100 дни) парламентарната група не напуска проваленото Народно събрание? А защо го напусна преди изборите ва Европарламент? За да може да спечели ГЕРБ ли?

В заключение могат да се направят някои изводи:

Първо. Светът отива наляво, а БСП – надясно, в защита на интересите не на хората на наемния труд, а на хората на капитала. Дали е случайно оприличаването на Нинова с „желязната лейди“? Дали е случайно мнението, че идолът в политиката на Нинова е Маргарет Тачър (В. Дърева). И дали е случайно, че някои хора от средното поколение оприличават БСП с партия на капиталисти? Навярно те съдят по политиката, а не по телевизионния образ на Председателя. Сегашното ръководство на БСП все повече се откъсва от изразяване и защита на интересите на хората на наемния труд, на онеправданите „работещи бедни“. В речника на водещите политици от новия Национален съвет липсват термини и имена като: труд, роби на труда (по Интернационала), експлоатация на труда, работник, работническа класа, трудово селячество, охрана на труда, достижения на социалистическо минало на България, Г. Димитров („горд съм, че съм син на българската работническа класа“), капитализъм. В САЩ свободно критикуват капитализма, но в БСП не може! И все повече в ръководството на БСП са загрижени за интересите на бизнеса (капиталистите, буржоата, чорбаджиите и т.н.).

Второ. Злоупотреба с понятието пряк избор. Нещо което тази година непрекъснато ни натрапват от телевизионните екрани и по сайтовете – „най-демократичното е прекият избор“. Сещат се за прекия избор, но не се сещат за практиката на ГСДП да прави допитване до членовете, дали тяхната партия да влезе в коалиция с десните партии. Във Великобритания лейбъристите (Партията на труда) провежда пряк избор за лидер на партията, като през м. май 2020 г. избра за такъв Стармър. И какво последва? Стармър предложи в правителството си в сянка, ръководено от него, за министри двамата от основните си конкуренти. И нещо повече. В програмата му могат да се срещнат политическите позиции за: поддържането на обществената собственост; отмяна на таксите за обучение в университетите; увеличаване подоходния данък за най-богатите с 5% (и то при много високи данъци във Великобритания); режим на строги икономии в държавата и т.н. В БСП прекият избор стана основа за чистка на различно мислещите. Такава чистка и Тодор Живков не си е позволявал (В. Дърева). Бих добавил, че през цялата история на БСП такава чистка на основата на личностни различия и личностни конфронтации никога досега не е ставала, дори след раздялата с левосектантския курс и след Априлския пленум (1956 ).

Четвърто. Ако БСП иска да бъде социалистическа партия трябва да се придържа към Програмата за демократичен социализъм и то не само на думи. А с конкретна политика. Това може да стане чрез множество усилия и борба от огромната маса истински социалисти да принудят ръководството да води лява политика. Борбата за съхраняване на социалистическия облик на БСП зависи до голяма степен и от новоизбраните членове на НС на БСП, които преди да гласуват десни решения и политики да се замислят как това се отразява на живота на бедните, а не да подкрепят политики в интерес на бизнеса. Необходимо е формирането на ново Ляво движение в БСП (в организирана или в неорганизирана форма), което да предлага и да се бори за леви социалистически решения в НС на БСП.

Неотдавна проф. Шаренкова заяви, че „процесите в БСП са към промяна“. Нейната промяна завърши с конгреса, когато завърши процеса на одесняване на БСП, Сега трябва да започнат процесите на олевяване, каквато е световната тенденция.

Прочети цялата публикация