Камелия Кучер: Написах „Сън“, вдъхновена от Португалия

„Мислех си, че с времето ще свикна с вълненията за нова книга, но – не. Чувствам се така, както се чувствах и първия път. То е като раждане на дете“. Това сподели пред БНР писателката Камелия Кучер, която наскоро издаде третата си книга.

След „Дом“ и „Нощ“ – разказваща за мрачните моменти на Втората световна война, „Сън“ разказва една лирична история за любов, която „дава, отнемайки“ (както я описва и Камелия).

„Историята се заражда някъде в главата ти, ти я пишеш изцяло усамотен, някъде навътре в себе си. В един момент тази история се появява от нищото в ръцете си. Аз я разлиствам вкъщи. Думите ми звучат различно в книжното тяло“.

Камелия Кучер е родена в Сиктивкар, столицата на република Коми в Русия. Описва детството си като ледено.

„Живях в Сиктивкар до седемгодишна възраст. Спомням си леда навсякъде. Горите и леда. Има и мечки. Случва се тези мечки понякога да се появяват из улиците на града. Зимата всичко е заледено, правят се пързалки от лед, фигури от лед, замъци от лед“.

В „Сън“ Камелия отвежда в Португалия и за първи път описва място, на което не е живяла за дълго време. Страната я е спечелила с историята, с прекрасните градове, със сантимента към фадото и с архитектурата. Авторката признава, че намира вълшебство там, а атмосферата паснала на вътрешния ѝ свят.

Времето, в което се развива историята на романа е малко след Революцията на карамфилите – едно от трансформиращите за обществото им процеси.

„Винаги ми е била много интересна символиката на тази революция. Когато описвах тази сцена, си бях намерила няколко снимки точно на тези редици от военни униформи с червени карамфили в цевта на пушките. Смятам, че това е един от особените начини, по които португалците проявяват себе си. Сякаш това е свят в света. Те са по един много красив начин особени. Тази революция го доказва, тя е срещу един режим и за мен е много интересно как след толкова тежки години ти можеш да достигнеш до тази идея да направиш мирна революция. Португалците имат свой начин за правене на нещата. Те са ревностни католици, в същото време обаче са фаталисти – вярват в съдбата“.

Около драматичните събития в Лисабон Камелия Кучер създава една драматична история, която започва с голяма семейна трагедия. Главният герой Жоао и семейството му губят най-важната част от себе си – майката.

„Поставих Жоао в едно семейство, което не е нито крайно сплотено, нито крайно студено. Някаква смесица от всичко, едно семейство с представители със силно изявени характери. Жоао има брат и сестра, любяща майка, която си отива твърде рано от този свят и един изключително сложен като характер баща. Нито можеш да кажеш, че е крайно трагичен характер, нито можеш да го наречеш балансиран такъв. Отдаден баща, въпреки че губи любовта на своя живот. Самият той изживява живота си, поставяйки пречки сам пред себе си, които са в резултат на сложността на неговия характер“.

В романа се появява и Белен – млада дама, която израства в още по-сложно семейство, което пази много тайни. Въпреки че е на 17, тя е трябвало бързо да порасне.

„Белен е всъщност едно дете, което носи много тежко бреме – бремето на своята фамилия. Тя е дете на една от най-богатите и властни фамилии по онова време – фамилия Де Валеш. Като характер е свито момиче, пее и притежава много мощен талант. Тя е вглъбено в себе си дете. Това обожание, което тя среща към нейната фамилия навсякъде, на нея ѝ пречи да живее в своя вътрешен свят така, както тя би искала“.

Белен и Жоао ще се впуснат в една обречена, макар и красива любов. Камелия признава, че това е една много сложна любов. От една страна – много чиста, без условност и обстоятелства, тъй като се влюбват, когато и двамата са на 17 години. Срещата между тях бележи живота на Жоао до края.

Интервюто с Камелия Кучер можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация