Защо републиканците в САЩ бързат с номинацията на Ейми Кони Барет

Въпреки бурния обществен дебат републиканците и президентът Доналд Тръмп пришпориха процедурата за попълване на вакантното място във Върховния съд. През изминалата седмица номинираната Ейми Кони Барет отговаря на въпроси пред сенатската Комисия по правосъдието. Барет е консервативна католичка, която в миналото критикува Върховния съд за „Обамакеър“, публично се обявява против правото на жените да вземат контрацептиви и е против еднополовите бракове.

На 22 октомври предстои гласуване в комисията дали номинацията ѝ да бъде подложена на вот от целия Сенат, и то още на следващия ден. Това ще е 11 дни преди изборите за президент и за Конгреса.

Влизането на Ейми Кони Барет във Върховния съд ще циментира консервативното мнозинство в него и ще предопредели посоката на съдебните решения на най-висшата инстанция в Съединените щати за десетилетия.

Имам искрен въпрос и наистина съм любопитен. Кой се занимава с прането във вашия дом?

Въпросът беше зададен не на улицата. Нито е част от обикновен разговор във Вашингтон. Този въпрос прозвуча в сградата на Капитолия и то от устата на сенатора републиканец от Луизиана Джон Кенеди. Насочен е към 48-годишната Ейми Кони Барет, номинирана за Върховния съд.

Американските граждани научиха през изминалата седмица толкова за бъдещото поведение на Барет като върховен съдия, колкото биха могли да научат и от отговора на въпроса за прането ѝ.

„Сенатор Клобъчар, този отговор изисква да дам юридическо мнение или просто гражданска позиция, но не смятам, че би било подходящо да коментирам... Сенаторе, отново не знам каква ви е целта. Зададохте ми серия от напълно неспорни въпроси като дали Covid-19 е заразен, дали тютюнопушенето причинява рак, а след това се опитвате да ме накарате да изкажа мнение по много спорен въпрос и няма да го направя, особено по тема, която е обект на политически противоречия“.

Отново и отново съдия Ейми Кони Барет отказваше да отговаря на въпросите. По традиция при такива изслушвания номинираните отказват да дават становище по въпрос, който би могъл да стане повод за тяхно решение като съдия от Върховния съд. Тази седмица, обаче, отговорите на съдия Барет накараха мнозина да повдигнат вежди от изумление. Отказите да отговори на въпроси като здравеопазване, заплаха срещу избиратели бяха внимателно подбирани така, че да не противоречат на позициите на Доналд Тръмп, дори в моменти, в които тя трябваше просто да се позове на Конституцията на Съединените щати.

„Съдът има ключова отговорност за спазване на върховенството на закона, от което зависи свободата на едно общество. Но съдът не трябва решава всеки проблем и да поправя всяка грешка в публичния живот. Политическите решения и правителствените решения трябва да се вземат от изпълнителната власт, която се избира и отговаря пред хората“, каза Ейми Кони Барет и подчерта, че личните ѝ убеждения няма да влияят на работата ѝ във Върховния съд. Въпреки това отказа да разкрие правната си позиция за абортите, отказа да  отговори дали президентът има правомощие едностранно да отлага избори, дали е длъжен мирно да предаде властта, дали гласуването по пощата е от съществено значение за американците в условията на пандемия.

Сенаторите демократи в комисията по правосъдие определиха процедурата по изслушване като „ерозия на институцията Върховен съд“.

Дик Дърбин, сенатор демократ от Илинойс:

„Каква е целта на това изслушване, след като сме стигнали до момента, в който не знаем какво мисли тя по който и да е въпрос. Страх ме е да попитам дали наистина има гравитация на Земята, защото може да не пожелае да отговори“.

Ейми Кони Барет трябва да попълни мястото на Рут Гинсбърг - емблема за либералите в Съединените щати. Още след кончината на Гинзбърг се разрази яростна битка между републиканците и демократите дали трябва да има номинация преди изборите на 3 ноември. Барет е третият съдия, номиниран от Доналд Тръмп за Върховния съд, и с нея мнозинството на консервативните съдии ще стане шестима, срещу трима. Наричат съдиите във Върховния съд  на САЩ римски сенатори - служат до живот или докато се оттеглят доброволно. Но в тази ситуация, когато президентът Доналд Тръмп поставя под въпрос честността на вота заради гласуването по пощата и отказва да обещае, че ще предаде мирно властта, ако той загуби президентските избори, Върховният съд може да има последната дума, така както стана през 2000 година, когато именно върховните съдии спряха повторното преброяване на бюлетините във Флорида и изборната победа беше отредена на Джордж Буш младши вместо на Ал Гор.

Ричард Блументал, сенатор демократ от Кънектикът:

„Целта е просто, както и президентът каза, Върховният съд да има крайната дума за изборите и да отмени Закона за достъпното здравеопазване - Обамакеър“.

За да бъде одобрена номинацията на Ейми Кони Барет са необходими 50 гласа в 100-местния сенат, а републиканците разполагат с мнозинство от 53-ма.

„Тези, които гледат това, трябва да разберат, че това, което виждате от телевизорите си е като рамка на театър с кукли на конци. И ако гледате само това, което се случва на сцената, няма да разберете цялата история, няма да разберете истинската динамика, няма да разберете и външните сили, които дърпат конците на тези кукли“. Така сенатор Шелдън Уайтхаус, демократ от Ню Йорк, обобщи изслушванията в Сената, но направи и ключово предупреждение към републиканците, че действията им няма да останат без последствия, особено ако демократ влезе в Белия дом.

А на 3 ноември освен президент американците избират и 33-ма нови сенатори и това може да преразпредели силите в горната камара на Конгреса. Какви ще са последствията, може да разберем от отговора на въпроса към Джо Байдън - дали ако спечели, е готов да увеличи състава на деветчленния Върховен съд и така да преодолее консервативното мнозинство в него.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация