Fakti.bg | 20.10.2020 17:30:25 | 172

Коронавирус в България: защо държавата внушава фалшиво спокойствие?


Епидемията се вихри, заразените стават все повече, а властта се държи все едно няма проблем с коронавируса. Интересно какво ще говорят, ако (когато) случаите станат по две или три хиляди на ден?

Когато миналата седмица случаите станаха почти хиляда, министърът на здравеопазването каза: "Ситуацията е достатъчно добре контролирана. Идеята не е да налагаме рестрикции, да затваряме, да блокираме... Категорично не. Това не е решение. И числата в България в момента не го налагат. Трябва да проявим гражданска съвест, това е най-важното: когато видите човек без маска, направете му забележка. Така правят всички модерни общества".

"Аман от дърти, бе!"

Ден-два по-рано бяхме постъпили точно така - модерно. Лекомислено (макар и само за две спирки) се бяхме качили в автобус, който се оказа пълен. Около една трета от пътниците - без маски. Включително две момичета до нас, видимо от горните класове. На следващата спирка те тръгнаха да слизат и жена ми най-учтиво каза: "Момичета, трябва да носите маски в автобуса". Тогава едното от тях се обърна, изгледа ни отвисоко и с огромно отвращение отвърна: "Ей, аман от дърти, бе!". След което слезе и със завидно за възрастта си умение продължи да ругае.

Вероятно мнозина, четейки този текст, ще си кажат същото, защото по въпроса за коронавируса сме категорично разделени (незадължително само по възрастов признак). За такива като мен хиляда нови случая на ден са много. И е доста тревожно, когато броят на приетите в болница се удвоява за 20-ина дни. На такива като двете момичета изобщо не им пука. Те даже и не вярват, че има такъв проблем.

На чия страна е властта?

Властта, която не би трябвало да се влияе от настроения, а да действа отговорно в интерес на обществото, очевидно (и от цитата по-горе) мисли по-скоро като втората група. Във всеки случай всячески се опитва да ѝ угоди. Реакцията на властта бе и продължава да бъде (макар и с обратен знак) несъразмерна на опасността, така че резултатът може да се окаже далеч от желания.

През пролетта, когато броят на заразените бе направо нищожен в сравнение с днешния, бяха наложени драстични ограничения. Обяснението бе, че трябва да пазим здравната система от претоварване, за да може тя да посрещне всички, които биха имали нужда от нея. "Минем ли бройката от 100 нови заразени на ден, веднага затваряме", плашеше министър-председателят при първото разхлабване на ограниченията. Бройката скоро бе мината, но махалото вече се бе лашнало в обратната посока и не последва нищо.

Днес, когато числата са десет пъти по-големи и продължават главоломно да нарастват, цари спокойствие. Премиерът продължава да повтаря, че "нашата страна прилага доказано (интересно от какво?) най-правилен подход". "Нямаме абсолютно никакви притеснения", повтаря здравният министър. И страшно внимават случайно да не уплашат някого. Затова не спират да уверяват, че няма да има никакво затваряне (да не би някой да си помисли друго). Както и, че здравната система е стабилна и подготвена "за лечението на всички български граждани по всички области и всички лечебни заведения". Признаците и сигналите за обратното обаче стават все повече - пълни болници, безкрайно изморен или направо липсващ персонал.

А когато случаите станат 2000?

Безспорно - трябва да се направи всичко възможно, за да се избегнат затварянето на държавата и блокирането на икономиката. Но има много какво друго да се направи, за да бъде забавена вихрещата се епидемия. Разбира се, че не бива да се предизвиква паника. Но държавата трябва да спре да внушава фалшиво безметежно спокойствие и да си влезе в ролята. Включително като наложи строг контрол върху спазването на съществуващите мерки. Добре е, например, да покаже някой и друг наистина глобен нарушител, вместо да ни съветва да си правим забележки един на друг. Докато отнесем не само ругатните, но и боя от някой по-изнервен противник на ограниченията.

"Спокойно, ситуацията е под контрол", казва властта. Страхувам се обаче, че се намираме по-скоро в ситуация на свободно падане. Какво ли ще говорят в края на тази или другата седмица, ако (когато) случаите станат 2000 или 3000? Да не се окаже тогава, че затварянето, което сега дори не смеят да споменат, е единствено и неизбежно решение? Засега ни остава само да се молим това да не се случи.

Прочети цялата публикация