БНР | 24.10.2020 08:01:53 | 186

Алан Уейджър: ЕС се опитва да изкопчи повече от Обединеното кралство, без да прави компромиси


Четири години след референдума за Брекзит Обединеното кралство, вместо Европейския съюз, изглежда по-крехко формирование. За това допринасят много фактори - националистическата и популистка политика на премиера Борис Джонсън, неяснотите около политиката на САЩ след предстоящите там избори, както и пандемията от Covid-19.

За предизвикателствата за Борис Джонсън във външен и вътрешен план със следваната националистическа и популистка политика. За опасността от разпадане на Обединеното кралство заради Брекзит и коронавируса и какви са очакванията за бъдещите американско-британски отношения след президентските избори от другата страна на Атлантическия океан. Всичко това коментира пред БНР доктор Алан Уейджър от Кралския университет в Лондон /King's College London/, участник в инициативата Обединеното кралство в променяща се Европа /UK in a Changing Europе/ за независими изследвания на сложните и постоянно променящи се отношения между Обединеното кралство и ЕС.

В коментар на „Гардиън“ след провала на преговорите Лондон и Брюксел бяха оприличени на горили на два съседни хълма, които се блъскат в гърдите и се плашат взаимно. След поредния рунд на игра на взаимни обвинения обаче двете страни все пак седнаха отново да преговарят. Междувременно Обединеното кралство сключи официално сделка за свободна търговия с Япония. Доколко това може да повлияе на преговорите?

"Мисля, че е доста малко вероятно успешните търговски преговори с Япония да имат някакъв значителен ефект върху преговорите между Обединеното кралство и ЕС. Британско-японското споразумение на практика е сделка, постигната още докато Обединеното кралство беше член на Евросъюза. Спогодбата обаче се вписва добре в приоритетите на Великобритания за свободна независима търговска политика, което е една от ключовите цели в преговорите с ЕС. Сега сме във фаза на преговорите, когато британско-японското споразумение ще подсили факта, че ако Великобритания не получи пълна автономия по отношение на правилата и търговията няма да има проблем при прибегне до Брекзит без сделка". 

Нека да поговорим повече за тактиките в преговорите. Изглежда Борис Джонсън играе опасна игра, като протаква нещата до последния момент, постоянно обвинява другата страна, че не прави компромиси, заплашва, поставя ултиматуми, опитва се да удря с юмрук по масата, което се приема доста добре от националистите и податливите на популизъм. Доколко опасно е обаче е цялото това разиграване на националистическа и популистка карта, както за търговските преговори, така и за запазването на целостта на кралството?

"Да, Борис Джонсън се сблъсква с три проблема. Първият е вътрешната политика и бъдещето на конституционната цялост на Обединеното кралство. Намираме се в ситуация, в която проучвания на общественото мнение в Шотландия постоянно показват, че мнозинството иска напускане на Обединеното кралство. А пазарлъците с ЕС задълбочават проблема. Освен това Борис Джонсън има вътрешни проблеми, породени от други държави. Става дума най-вече за френския президент Еманюел Макрон, който не желае да прави компромиси за риболова.

И третият проблем, пред който е изправен Борис Джонсън е времето. Колкото повече изчаква, толкова по-твърдолинеен изглежда в очите на британците и привържениците му, но това поражда и технически трудности. Ако до средата на ноември не бъде постигнато споразумение, може да се стигне до Брекзит без сделка - не просто, защото няма желание за сделка, а защото политиците както в кралството, така и в ЕС играят повече за тяхната публика, т.е. обръщат повече внимание на тяхната вътрешна политика, отколкото на постигането на всеобхватна търговска сделка". 

На Острова се говори, че ЕС е направил грешка в последния кръг на преговори като е използвал същата тактика като Лондон. Това дали е така?

"Аргументът е, че ЕС се фокусира върху последователността на преговорите и се опитва да изкопчи колкото се може повече от Обединеното кралство, без да прави необходимите компромиси. А това прави нещата по-трудни във вътрешен план за Великобритания, за парламента да подкрепи сделката в сегашния й вид. Нещата сега се промениха. Борис Джонсън има голямо мнозинство в парламента, дълъг мандат, започнал в края на миналата година, което прави по-малко трудно за Великобритания да изглежда, че може да преглътне компромисите за постигане на сделка.

Мисля, че същата тактика бе използвана и от ЕС, но Борис Джонсън разполага с по-голям контрол. Ако той каже: „Ние направихме някои отстъпки, но като цяло съм доволен от сделката“, това почти със сигурност ще бъде прието в Обединеното кралство. Мисля, че тогава проблемът от прилагането на същата тактика от ЕС през последните няколко месеца нямаше да е толкова голям".

Как се справя Борис Джонсън във вътрешен план, имам предвид и кризата около Covid-19? Защото наблюдаваме подобна тактика: настояване през цялото време, че той знае най-добре какво трябва да се прави, че той е господарят, опити да налага решения без необходимите консултации? 

"От началото на лятото наблюдаваме постепенно спадане на популярността на Борис Джонсън. Той е изправен пред предизвикателства на два фронта. Вътре в собствената му партия той има съперник в лицето на министъра на финансите Риши Сунак, който изглежда силен, кадърен и компетентен политик.

От друга страна заплаха идва и от лидера на опозицията, лидера на Лейбъристката партия Киър Стармър, на който се гледа като на антипод на Борис Джонсън. Човек, който е готов да вниква в детайлите, да следва политика на взаимна договореност, който е готов да слуша по-внимателно съображенията на научните съветници в случая с коронавируса. Борис Джонсън губи постепенно популярност и политиците, които потенциално могат да го заменят, набират сила в областите, в които той показва политическа слабост". 

Стана дума вече за Шотландия. Последното проучване показа, че 58 процента от онези, които са изявили желание да участват в референдум за независимост ще гласуват с „да“. Каква е опасността от разпадане на съюза на четирите нации заради Брекзит и вътрешните проблеми?

"През май предстои серия от избори в цялата страна, включително избори за регионален шотландски парламент. Ако се стигне до Брекзит без сделка това ще бъде сериозен тласък за Шотландската национална партия, която е на път да спечели мнозинство в този парламент. Дори и да има сделка, е много вероятно икономическите последици от Брекзит от началото на 2021 година да бъдат значителни.

Така че Брекзит ще бъде много силен фактор, който ще продължава да ускорява подкрепата за Шотландската национална партия, която по принцип вече получи одобрение тази година за начина, по който нейният лидер Никола Стърджън се справя с Ковид-19. Следващата година с очакваните икономически затруднения, със сделка или без сделка, ще даде допълнителен импулс на онези партии и политици, които подкрепят разпадането на Обединеното кралство и независимостта на Шотландия".

Нещата не изглеждат добре и за самия ЕС като говорим за единство. Някои може би се питат кой ще се разпадне пръв - Обединеното кралство или ЕС?

"Да, вярно е, че в Обединеното кралство растат опасенията да не се разпадне. То вече няма да има и подкрепата на ЕС. През 2014 година имаше референдум за независимост на Шотландия и една от ключовите причини Шотландия да остане бе, защото Брюксел изрази съмнения, че Шотландия може да стане член на Евросъюза като независима нация. 

Сега, когато Обединеното кралство е извън ЕС и при референдум в границите на кралството, европейците няма могат да окажат подкрепа на британското правителство, и шотландските политици ще могат да защитят аргумента си, че след като Шотландия е независима може да стане член на ЕС. Това е много популярна теория в Шотландия. Мисля, че сега, с напускането на Евросъюза, намалява нуждата за оставане на Шотландия в Обединеното кралство. Обществото скърби за това, че Шотландия иска да напусне, но по високите етажи н властта на това не се обръща внимание. Излизането на Шотландия обаче става все по-реално".

Много важни избори се задават отвъд Атлантика. Как резултатът от тях може да повлияе на бъдещите отношения между Лондон и Вашингтон?

"Какъвто и да е изходът от изборите, трябва да отчетем, че в момента отношенията между Лондон и Вашингтон са дълбоко замразени. По принцип реториката на Борис Джонсън и Доналд Тръмп е много подобна, но на практика стратегическите цели са доста различни. Борис Джонсън, например, не подкрепя разпадането на НАТО и се придържа към ангажиментите по споразуменията за борбата срещу климатичните промени.

От друга страна Борис Джонсън и Джо Байдън изобщо не са в добри отношения. Джо Байдън е категорично против Брекзит, той не харесва направените коментари от Джонсън за Барак Обама, че е полукениец. Характерите на двамата и политическият им стил са различни. Може да се окажем с американски президент, с чиито политически цели ще се разминаваме, или с президент, с когото Борис Джонсън ще има трудни лични отношения.

И двамата претенденти за Белия дом обаче изглежда не са готови или не са в състояние да правят вътрешнополитически жертви за постигането на търговско споразумение с Обединеното кралство. А това изглежда една от основните принципни цели - възможността от постигане на търговска сделка. Трудно е да видим ратифицирането на успешна сделка по въпроси като земеделието и стандартите в селското стопанство от Джо Байдън или Доналд Тръмп".

Интервю на Веселин Паунов с д-р Алан Уейджър в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация