Радиооркестърът отново свири под палката на Константин Илиевски

Талантливият млад български диригент Константин Илиевски, който през юни 2018-а закри сезона на радиосимфониците с впечатляваща програма от творби на Брукнер, Малер и Рихард Щраус, отново застава пред оркестъра със стилна концепция. Концертът в петък вечер ще премине под знака на френската органова музика. Ще прозвучат Концерт за орган, тимпани и струнен оркестър от Франсис Пуленк (солист ще бъде Янка Хекимова) и Симфония №3 в до минор, опус 78 „Органова“ от Камий Сен-Санс (органовата партия е поверена на Велин Илиев). В програмата е включена и творбата на Кирил Илиевски – „Нюанси“. Тя е написана през 2015 и ще бъде изпълнена в памет на композитора, който напусна този свят преди година.

Константин Илиевски произхожда от семейството на известни музиканти. Започва да учи пиано на 5 години при проф. Милена Куртева в София, на 13 години продължава обучението си при проф. Петер Черман в Братислава, Словакия. Печели няколко международни конкурси за пиано и участва в майсторски класове при известни пианисти като проф. Еужен Инджич, проф. Петер Топерцер, проф. Мариан Лапшански, проф. Ли Кум Син и др. По време на следването си в Братислава работи съвместно с оркестъра и хора на Братиславската консерватория и завършва с пълно отличие („summa cum laude“) оркестрово и хорово дирижиране при проф. Зденек Билек и проф. Душан Бил. Продължава обучението си в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Учи композиция при проф. Детлев Мюлер-Сименс и оркестрово дирижиране при проф. Урош Лайовиц. Участвал е и в  престижни диригентски майсторски класове във Виена с известни диригенти и оркестри като Бертранд дьо Били с Веберн Симфониета – Виена, проф. Ралф Вайкерт с оркестър Про Арте – Виена, Даниел Хардинг с Виенски камерен оркестър.

Като гост-диригент е работил с много чужди и български оркестри: ORF-RSO Виена, Камерния оркестър на Виенските симфоници, Словашката национална филхармония и Симфоничния оркестър на Словашкото радио, Вроцлавската филхармония, Hациoналната опера и Радиотелевизионния оркестър RTSH на Албания, Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Оркестъра на радио „Класик ФМ“, Словашкия камерен оркестър, Симфоничния оркестър „Окцентрик“ и Симфоничния оркестър „Л. Ван Бетовен“ (Виена – Австрия), Младежкия симфоничен оркестър на Флорида – САЩ и др.

Константин Илиевски активно концертира като пианист с различни европейски оркестри, изнася солови и камерни концерти. Той е и композитор. Негови клавирни, камерни, симфонични творби и концерти са изпълнявани в България, Словакия, Австрия, Русия, Унгария, Германия, Холандия, Чехия, Ирландия, Полша, Италия, Албания и САЩ. Има записи за най-големите радио и телевизионни компании в България, Австрия и Словакия.

Едва на 17 години основава Sinfonietta dell’Arte в Братислава, чийто генерален музикален директор, главен диригент и художествен ръководител е и досега. От 2014 в продължение на 6 години Константин Илиевски е главен художествен ръководител на Камерен оркестър „Дианополис“ - Ямбол, а от 2015 г. – директор на музикалните празници „Златната Диана“ в Ямбол и преподавател в Братиславската консерватория. През 2016 г. става диригент и на Симфоничния оркестър в Сливен.

През 2018 г. получава „Кристална лира“ в категорията „диригент“ от СБМТД. В началото на 2019 г. Константин Илиевски е диригент на исторически първото концертно турне на Софийска филхармония в Китай. Участвал е в множество международни фестивали и е работил с реномирани солисти от световна класа.

Янка Хекимова е родена в София. Музикалната си кариера започва още от дете като пианистка, като изнася концерти в София. По-късно следва едновременно пиано и орган в Московската държавна консерватория „П.И. Чайковски“. След дипломирането си заминава да живее в Париж, където и до днес се изявява като концертиращ органист. Свирила е на най-големия френски орган в църквата „Сен Юсташ“, Париж.

Освен с изпълнение на богатия си репертоар от произведения на композитори от Барока до днес Хекимова се занимава с транскрипции за орган на произведения за оркестър или пиано. Има и собствени композиции.

Концертът за орган, тимпани и струнен оркестър в сол минор, опус 93 на Франсис Пуленк е композиран между 1934 и 1938 година. Той е най-често изпълняваното произведение от този жанр, създадено извън Бароковата епоха. Концертът е поръчан през 1934 от Принцеса Едмонд де Полиняк с идеята това да бъде камерна пиеса за  орган и малък оркестър, която принцесата евентуално да може да изпълни. Първоначално поръчката е дадена на композитора Жан Франсе, но той отказва. Пуленк обаче приема. Смъртта на негов колега и приятел, младият критик и композитор Пиер-Октав Феру го подтиква да отиде на поклонение до Черната Дева от Рокамадур, където той преоткрива християнската си вяра. Това ново религиозно убеждение не само подхранва интереса му към духовната музика, но и го вдъхновява за незавършения му Органов концерт. Всъщност, композиторът гледа на това свое произведение като нещо, бележещо границата на неговите религиозни творби. В едно свое писмо до Франсе той пише: „Този концерт ...не трябва да се възприема като развлекателният концерт на Пуленк за две пиана, а по-скоро – като „Пуленк по пътя към обителта“.

Самият Пуленк преди никога не е композирал за орган и затова започва да изучава творчеството на бароковите майстори Йохан Себастиан Бах и Дитрих Букстехуде, чието влияние тук се усеща доста осезаемо. А по отношение на спецификата на инструмента композиторът получава съвети от органиста Морис Дюрюфле, който е и солист при първото изпълнение на творбата на 16 декември 1938. Диригент е Надя Буланже, а концертът е в салона на Принцеса Едмонд. Първото публично изпълнение е през юни 1939 в зала Гаво в Париж, на органа отново е Дюрюфле, а диригент е Роже Дезормиер.

Концертът е в една част, в която са обозначени 7 темпа.

1. Andante
2. Allegro giocoso
3. Subito andante moderato
4. Tempo allegro. Molto agitato
5. Très calme:Lent
6. Tempo de l'allegro initial
7. Tempo introduction: Largo.

Всеки дял се отличава със свой собствен стил, звучност и оркестрация.

Третата симфония на Камий Сен-Санс, известна още като „Органова симфония“, е може би най-артистичното и значимо произведение в кариерата на композитора. Тя е създадена през 1886 година. Всъщност симфонията не е написана за орган – просто при оркестрацията е използвана звучността на този инструмент. Самият Сен-Санс определя творбата си като „Симфония с орган“ и казва: „Дадох всичко, на което бях способен. Онова, което съм направил, никога повече няма да успея да постигна отново“. Очевидно композиторът е предусещал, че това ще бъде последният му опит в симфоничния жанр и е сътворил нещо като „история“ на собствената си кариера: в симфонията откриваме както виртуозни клавирни пасажи и бляскава оркестрация, типична за епохата на романтизма, така и катедралните звуци на могъщия тембър на органа.

Още при възникването на идеята за тази симфония, Сен-Санс възнамерява да я посвети на Ференц Лист, с когото го свързва близко приятелство. Годината на написване на творбата обаче съвпада със смъртта на големия унгарски композитор и Сен-Санс подписва произведението си с думите: „В памет на Ференц Лист“.

Симфонията е поръчана на Сен-Санс от Кралското филхармонично общество в Англия и първото ѝ изпълнение е било на 19 май 1886 година в St James's Hall, под диригентството на автора. На 31 юли същата година Лист умира и Сен-Санс му посвещава своята творба. Половин година по-късно – през месец януари 1887 – той дирижира и френската премиера на симфонията.

Един от най-забележителните моменти в това произведение без съмнение е необичаният подход към инструментите: в различни моменти от партитурата са включени изпълнения на пиано на две и на четири ръце, както и орган. Симфонията е новаторска и по отношение на циклично-тематичния материал. Неслучайно тя е посветена на Лист – в нея Сен-Санс прилага листовския подход към тематични трансформации, така че отделни теми да се провеждат по време на цялата творба.

Макар да изглежда, сякаш следва традиционния четиричастен цикъл, и в много записи паузите да се правят именно по този начин, Третата симфония на Сен-Санс фактически е написана в две части. Очевидно композиторът е имал предвид да създаде мащабна двучастна симфония. Въпреки това в своя собствен анализ той отбелязва: „Независимо от факта, че е написана в две части, симфонията спазва традиционната четиричастна структура“.

Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.

Прочети цялата публикация