Проф. Дитер Рухт: Бъдещето на протестното движение е трудно предвидимо

Хиляди италианци демонстрираха срещу ограниченията. В Триест протестът ескалира, имаше потрошени витрини и обрани магазини. Вандализма в Торино пресата описа като „гражданска война”. В Милано сред недоволните се появи лидерът на крайнодясната „Лига” Матео Салвини. А по-късно публикува в Туитър кадри, които - както сам написа - няма да видите по телевизията.

Протестът на собствениците на заведения в Рим също привлече вниманието на десните екстремисти от Forza Nuova. Въпреки това премиерът Джузепе Конте заяви, че проявява разбиране за недоволството, но предупреди протестиращите да се пазят от „професионалните вандали”. И обеща милиарди евро обезщетение за засегнатите бизнеси.  

Движението на „Несъгласните” организира в Германия антикорона демонстрации. В Берлин протестиращите принуждаваха пешеходци да си свалят маските, а проявата завърши с хвърлянето на коктейли „Молотов” срещу сградата на института „Роберт Кох”. Няколко дни по-късно германският канцлер Ангела Меркел застана пред Бундестага в защита на карантината, която влиза в сила от понеделник:

„От съществено значение е да говорим открито за ограничителните мерки, които значително ограничават свободите ни. Да обсъждаме, критикуваме и подлагаме на съмнение решенията, които взехме. За мен това е едно от завоеванията на нашето отворено общество“.

„Когато 20 000 души излязат на протест срещу мерките за ограничаване на пандемията, това не е проблем за демокрацията”. Това каза пред БНР проф. Дитер Рухт, изследовател на протестните движения в Европа и професор социолог от берлинския Институт за изследване на протестните движения.

Протестират хора с различни мотиви. От една страна по улиците са пряко засегнатите от ограниченията, като хотелиери, собственици на заведения, артисти. Много от тях са на ръба на оцеляването или дори вече са фалирали. Те са не само недоволни от ограниченията, но и настояват за финансови компенсации. Това вероятно е най-голямата група протестиращи. Освен тях има хора, чийто протест няма нищо общо с коронавируса. Те използват протестите, за да насочат вниманието върху други теми, които ги вълнуват, като например отричането на ваксините. Те просто търсят публичност. Има, разбира се, и трета група протестиращи - привържениците на конспиративните теории. Те разпространяват напълно абсурдни тези като тази, че тъмни сили са измислили пандемията и използват коронакризата за свои лукави цели.

Последната група протестиращи, която може да се открои, са десните екстремисти и популисти, които също се опитват да използват недоволството за повече публичност на собствените си идеи. А левицата, която участваше в протестите през пролетта, днес вече е сред противниците на протеста.

„Либерта” - „свобода” скандират демонстрантите по площадите на Италия. В Бундестага в Берлин Меркел също говори за свобода.

Според проф. Рухт свободата е висша ценност и за германското движение на „Несъгласните“:

„Тази платформа се появи като организатор на протестите и се опитва да привлече внимание. Трудно ми е да преценя дали тази организация преследва политически цели. Нейните представители заявяват, че са демократи. Но при по-внимателно взиране изпъкват контакти с крайната десница, дори с десни екстремисти“. 

Италиански социолог видя сходства между протестната вълна в Италия и движението на „жълтите жилетки” във Франция. Проф. Рухт не е напълно съгласен:

„Протестът може да се интернационализира, но засега недоволството е национално, дори регионално и локално. В същото време медийното отразяване на тези протести ги прави видими и вероятно предстоят опити за обединение между протестиращите в различни страни. Няма да се учудя, ако протестиращите в Италия потърсят връзка с демонстрантите в Германия или другаде в Европа“.

Протестите срещу рестрикциите на практика не стихнаха дори през безгрижното лято. Подцениха ли политиците недоволството? Или страхът, че отново хиляди хора ще се съберат под прозорците на властта, ги накара да отлагат толкова дълго новото затягане на мерките? 

Не мисля, че това беше от решаващо значение за колебанието. Не мисля също така обаче, че управляващите игнорират или подценяват протестите. Мога да дам пример с Германия, където първоначално близо 80 процента от хората подкрепяха ограничителните мерки. Но след обявената от понеделник карантина очаквам този процент да намалее. 

Вместо да се върнем към нормалния си ритъм на живот, коронавирусът се завърна с нова сила. Втората вълна върлува из Европа. Дали ще вдъхне нови сили и на протестите?

О, да! В началото на пандемията организаторите на протестните демонстрации съобщаваха фантастични числа за броя на участниците. Но все пак по улиците бяха близо 10 хиляди души. Очаквам този брой да се увеличи заради наложените нови ограничения, които ще засегнат цели бизнеси.

Има едно усещане, че правителството не се справя с пандемията, защото броят на заразените отбелязва всеки ден нов рекорд. Същевременно управляващите се колебаеха дълго време дали и какви мерки да наложат. И така расте потенциалът на протеста, в който могат да се включат хора, които ще го направят по чисто емоционални причини.

Досегашните протести, които навсякъде бяха „яхнати” от крайната десница, търпят сериозна критика заради това и си мисля, че антикорона протестите по-скоро ще се раздробят, отколкото да се обединят в едно голямо и влиятелно движение. 

Има държави, където протести няма. Това означава ли, че обществата там са конформистки, че се примиряват с всичко?

Не бих обобщавал и не се наемам да коментирам манталитета на хората. Но си мисля, че понякога липсата на организиран протест се дължи на липсата на организатор. Освен това критиците на ограничителните мерки често защитават други - непримирими една с друга каузи, и няма как да се обединят около коронакризата. Да не говорим за държавите, или регионите в някои държави като Северна Италия, например, където кризата удари толкова силно, че хората сега са готови да спазват всякакви ограничения, само и само да не се повторят събитията от пролетта. Но дори и там отново се надига протестна вълна.

Този процес е много интересен, защото е много трудно предвидим. Никой не знае как ще се развие пандемията. Никой не знае дали предприетите мерки ще дадат резултат. Различните държави следват различни модели - Швеция, знаете, върви по свой път. Всичко това прави бъдещето на протестното движение трудно предвидимо. 

Интервюто с проф. Дитер Рухт можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация