Историци за смяната на името на празника 24 май

„Не само славянски народи са ползвали кирилицата. 30 хил. български думи са били изхвърлени от румънския и заменени с латински и с френски, за да се обнови езикът. По-тясната формулировка за „българския празник“ също ще наблегне на ролята на България“. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Лиляна Симеонова от Историческия институт при БАН във връзка с предложението за смяна на името на празника 24 май и от него да отпадне изразът „славянска писменост“. 

Депутатите подкрепиха предложението в началото на октомври.

„Ние не трябва да акцентираме непрекъснато на православния славянски свят, защото така наливаме вода в тази мелница – че виждате ли, българският не е съществувал. Защото Русия предпочита да акцентира върху славянството, неглижирайки конкретния български принос“, посочи още проф. Симеонова.

Извън пленарните дебати, промените не минаха и през обществено обсъждане. При първото четене ГЕРБ подкрепиха предложената от „Обединени патриоти“ формулировка, но с условието да има обществено обсъждане. Именно от закъснението на обсъждането са недоволни преподавателите.

„Предложението създава опасност Сърбия и Русия да се определят като център на славянството“, това коментира Александър Николов, преподавател в Софийския университет и допълни: 

„Общославянският контекст на Кирило-Методиевото дело и на писмеността, създадена от тях, е несъмнен. България е първият реален център на славянско-византийската цивилизация“. 

В подкрепа на запазване на формулировката за славянския празник се изказа и проф. Елка Мирчева:

„Концентрирането само върху българското в празника би омаловажило общославянското дело. Къде отива „Прогласът към евангелието“, къде отива Константин Преславски, който казва: „Слушай цял славянски народе“ – оригинални произведения на старобългарски книжовници са запазени в славянската писменост“. 

Според проф. Магдалена Панайотова от Югозападния университет „Свети Иван Рилски“ една такава дискусия трябва да бъде спокойна и широка, защото аргументите трябва да бъдат научни, а не политически:

„Празникът трябва да остане в този вид“.

Дори и католическият свят е признал делото на Кирил и Методий, посочиха още историците. От името на вносителите депутатът от ОП Милен Михов каза, че с предложението са искали да сложат именно българския  принос:

„Българската писменост, просвета и култура е в сърцевината на всичко онова, което наричаме славянско“. 

„Тази дискусия трябваше да предшества това предложение, ще се опитаме да го направим между първо и второ четене“, каза председателят на комисията по образование Милена Дамянова.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация