БНР | 06.11.2020 13:59:59 | 177

Накъде отива светът


Казват, че дипломацията е изкуство, но анализът и умението да посочваш решения и изход от сложни международни проблеми изисква най-малкото здрав разум и следване на националния интерес. Ако политиците се вслушваха в препоръките на дипломатите от кариерата, а не оставяха нерешени стратегически въпроси, имитирайки дейност, докато всъщност преследват тяснопартийни интереси, щеше да има някаква вероятност да са по-успешни поне на международното поле.

Отговорите на много въпроси, породени от сложните процеси на трансформация на света, която се случва пред очите ни, и на не по-малко важния въпрос: какво ни очаква в бъдеще, можете да немерите в книгата „Накъде отива светът“? Всички те в крайна сметка са свързани с болезнената тема за състоянието на българската дипломация днес. Думата имат авторите, които дълги години са усвоявали изкуството на дипломацията.

Смислови центрове на книгата: Ролята на глобалните играчи и тенденции в трансформацията на световния ред; Накъде след пандемията „Covid-19“; Международни аспекти на сигурността; Балканите в сметките на глобални и регионални сили; Черноморският регион и ние; Българската дипломация вчера и днес.

„Накъде отива светът“, представена от Българското дипломатическо дружество, разговор с един от авторите – Симеон Николов.

Андрей Караславов е кариерен дипломат с дългогодишен стаж, бивш посланик на България в Атина и пълномощен министър в посолствата ни в Бон и Стокхолм, началник на кабинета на президента на Република България, началник на кабинета на министъра на външните работи, председател на УС на Българското дипломатическо дружество.

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата. Доктор по политология. Член на Съвета по евроинтеграция в Министерския съвет и на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България (2001–2005). От 2005 до 2009 г. е заместник-министър на външните работи, а от 2009 до 2012 г. – посланик на България в Лондон. В момента е директор на Института за икономика и международни отношения. Член на УС на БДД.

Симеон Николов е бивш заместник-министър на отбраната (2005–2008), главен експерт в Администрацията на президента (2003–2005) и държавен експерт в управление „Координация и анализ“ на МВнР. Има два мандата в посолството на Република България в Германия. Директор на Център за стратегически изследвания и главен редактор на издание за анализи expert-bdd.com.

Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Работи в МВнР от 1976 г. Между 2005 и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на премиера Сергей Станишев. От 2009 до 2012 г. е посланик на България в Румъния. След това за период от една година е посланик за специални поръчения, отговарящ за регионалното сътрудничество, а между октомври 2013 и юни 2015 г. е неакредитиран посланик в българското посолство в Република Молдова.

Петър Воденски е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991–1992), Кишинев (1995–2001) и Никозия (2005–2009). Два пъти е бил началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси). Член на Стратегическия съвет към президента, създаден на 18 март 2019 г.

Димитър Костов е дипломат от кариерата с над 30 години стаж. Бил е заместник-постоянен представител с ранг посланик в постоянното представителство в Ню Йорк, началник управление „ООН и разоръжаване“ в МВнР, постоянен представител в Женева и в Ню Йорк, заместник-председател на Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС) и председател на Социалния комитет, заместник-председател на Специалния комитет по неупотреба на сила, председател на Комисията на ООН по разоръжаване. Почетен председател на БДД.

Огнян Гърков е дипломат, на работа в МВнР е от 1975 до 2011 г. Бил е директор за страните от бившия Съветски съюз и Висшеградската четворка и наблюдател на ОССЕ в Косово, Сърбия, Молдова и Украйна. Работил е в посолството ни в Берлин и в Чехословакия (1988–1992). Посланик в Чехия (1996–1999) и в Словакия (2006–2010). Доктор по история. Автор на редица коментари и анализи в българските медии. Член на СБЖ.

Димитър Гърдев е завършил УНСС, специалност „Международни икономически отношения“. Бил е на дипломатическа работа в Кипър. Експерт по международна сигурност и коментатор на в-к „Труд“. Член на Асоциация на европейските журналисти – България.

Радослав Деянов е дипломат от кариерата (1975–2012) с дългогодишен опит като представител на България в международни организации от системата на ООН в областта на международната сигурност, неразпространението на оръжия за масово унищожение и контрола над въоръженията (OPCW, 1997–2004, Хага, и CTBTO, 2006–2013, Виена). Доктор на историческите науки с дисертация по тема за сигурността на Балканите.

Владимир Шейтанов има богата дипломатическа кариера на различни длъжности във Варшава, Стокхолм, Ню Йорк, Отава, Анкара, Москва, Будапеща и Женева. Има специализация в Института по международни отношения (Джорджтаунски университет) във Вашингтон. Продължава дейността си като адвокат с дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Любомир Шопов е български дипломат. От 1979 г. в продължение на 5 години ръководи правителствената делегация на България с ранг на посланик на преговорите между Варшавския договор и НАТО за разоръжаването в Централна Европа. Между 1985 и 1988 г. е начело на отдел „Балкански страни“ при Министерството на външните работи. Издал е редица книги за работата си в отдел „Балкански страни“ (Отдел „Трети“) и Възродителния процес („Турският въпрос и Държавната сигурност“).

Петър Пoпчев, доктор на науките, е дипломат с богат опит, с мандати в Лагос, Женева (Конференция по разоръжаване), Брюксел (НАТО), Дъблин и Виена (ОССЕ, ООН) – в последните два като ръководител на мисия. Назначен е като първия български посланик за специални поръчения по енергийна сигурност и изменение на климата. По същество един от най-активните организатори с основен принос за енергийната среща на високо равнище, с участие на повече от 40 държави, под егидата на президента Първанов.


Прочети цялата публикация