Fakti.bg | 13.11.2020 11:00:19 | 108

Политическите лъжи за здравеопазването


Коментар на Д-р Илко Семерджиев, clinica.bg

Препоръките ми са следните – да се създаде по подобие на това, което направиха в Китай, специализирана централизирана болнична структура в София с поне 1 000 легла на първо време, където да се лекуват само болни с водещо заболяване Ковид-19 от командирован персонал и доброволци, под ръководството на специалисти по инфекциозни болести и реаниматори. Същото, но в по-малък мащаб трябва да се направи и във всеки областен град, а останалите болници да продължават рутинната си лечебна практика, за която имат разрешение за дейност. Естествено, във всяка болница трябва да се лекуват и онези болни, при които Ковид-19 не е водещо, а съпътстващо заболяване (например при онкоболните) при спазване на противоепидемичните правила. Има и още по-добър вариант, който е заложен в здравното законодателство още преди 20 години, а именно, за епидемични цели да се ползват структурите по чл. 5, ал. 1 на ЗЛЗ – ведомствените болници. Те затова са оставени под държавно управление и с публична собственост на държавата защото тя е 100% отговорна за противоепидемичните мерки вкл. за финансирането им. В противен случай рискуваме да превърнем всички болници в места за разпространяване на заразата, а лекарите първи да бъдат покосени от болестта и така да обречем хората на невъзможност да получат каквато и да е медицинска помощ.

Бел. на clinica.bg: С разрастването си пандемията от КОВИД-19 поставя пред изпитание както пациенти и лекари, така и политическата риторика. Има ли нужда от смирение в тези дни и от кого, основателни ли са упреците към лекарите и към част от болниците – най-вече към частните, попитахме д-р Илко Семерджиев. Той е учредител на БЛС, създател и бивш директор на НЗОК, вицепремиер и здравен министър в не едно правителство.

Убеден съм, че във времена на глобални трудности всеки трябва да подтисне егото си и да направи максимално възможното му, за да помогне на общността, обществото и държавата към които принадлежи. Приложих разбирането си на практика като се записах доброволец в Александровка болница още в деня на обявяването на извънредното епидемично положение през март и останах там до неговия край. Не говоря публично по темата, за да не внасям разногласия във време, в което трябва да се подкрепят действията на отговорните лица защото в такива моменти единствено те имат правото и задължението да бъдат релевантния канал за информация. Те си залагат главите в процеса на управление и трябва поне да им дадем шанс да се справят, ако не им помагаме активно.

И днес нямаше да представя пред вас какво мисля, но виждам, че пандемията в България придоби дифузен експоненциален растеж, което ме мотивира да споделя управленския си опит, че такъв процес с децентрализирани структури и мерки е трудно да се овладее.

Препоръките ми са следните – да се създаде по подобие на това, което направиха в Китай, специализирана централизирана болнична структура в София с поне 1 000 легла на първо време, където да се лекуват само болни с водещо заболяване Ковид-19 от командирован персонал и доброволци, под ръководството на специалисти по инфекциозни болести и реаниматори.

Същото, но в по-малък мащаб трябва да се направи и във всеки областен град, а останалите болници да продължават рутинната си лечебна практика, за която имат разрешение за дейност. Естествено, във всяка болница трябва да се лекуват и онези болни, при които Ковид-19 не е водещо, а съпътстващо заболяване (например при онкоболните) при спазване на противоепидемичните правила.

Подобна препоръка отправиха и от Българската болнична асоциация, които в практиката сами стигнаха по емпиричен път до тази, да кажем, „епидемиологична" истина.

Има и още по-добър вариант, който е заложен в здравното законодателство още преди 20 години, а именно, за епидемични цели да се ползват структурите по чл. 5, ал. 1 на ЗЛЗ – ведомствените болници. Те затова са оставени под държавно управление и с публична собственост на държавата защото тя е 100% отговорна за противоепидемичните мерки вкл. за финансирането им.

В противен случай рискуваме да превърнем всички болници в места за разпространяване на заразата, а лекарите първи да бъдат покосени от болестта и така да обречем хората на невъзможност да получат каквато и да е медицинска помощ.

Тежкото наследство на Ананиев

Министър Костадин Ангелов се опитва да придвижи системата в тази посока, но релсите поставени в началото на пандемията от министър Ананиев не позволяват толкова рязка промяна. За съжаление, докато беше здравен министър г-н Ананиев обърка и финансирането на противоепидемичните мерки, които са 100% ангажимент на държавата по закон като така предопредели непълноценния път, по който върви в момента здравната система. Кирил Ананиев дезертира и се спаси в министерство на финансите, но остави проф. Ангелов да вади горящите въглени от жаравата на грешните решения, които взе в началото на годината.

По темата с финансирането няма теза „според мен" защото законите от 1997 – 2001 г. изрично казват как става това – НЗОК финансира лечебната дейност съгласно НРД, а противоепидемичните мерки следва да са ангажимент на държавния бюджет, съответно републиканския и общинските бюджети.

Трябваше да се актуализира държавния бюджет и да се създаде специализиран противоепидемичен фонд, който да поеме разходите както за противоепидемичната лечебна дейност, така и за снабдяването на персонала във всички лечебни заведения и на населението с предпазни средства, информация, скринингови кампании, епидемиологични проучвания, тестове, управленски и организационни планове и т.н.

Ако това не се направи всякакви Щабове са обречени на вегетация и празноговорене – без ресурси те не могат да управляват нищо. От Ананиев се очакваше да се справи поне с тази финансова задача, която щеше да предопредели много по-ефективни и резултатни действия, но от желанието му за ненатоварване на държавния бюджет и заради неспазването на закона сега ще платим много по-скъпа цена измерима не само в пари, но и в здраве, живот, блокирани бизнеси и намачкана икономика. В крайна сметка дойде време всички да осъзнаят, че без здраве няма нито свобода, нито икономика, нито живот и дано това даде тласък за довършване на здравната реформа такава, каквато беше предначертана преди 22 години.

Упреците към частните лечебни заведения

Те са абсолютно несъстоятелни, манипулативни и мотивирани от партийни интереси, а освен това издават дълбоко непознаване на здравеопазването.

Всъщност всички общопрактикуващи лекари, които са постоянно на първа линия в срещите си със заболяването са частни лечебни заведения. Специализираните амбулаторни практики, медицинските и диагностично-консултативните центрове също са частни лечебни заведения, 115 болници са частни, включително и болниците под управлението на МЗ са частна държавна собственост, така че справянето с епидемичния процес е изцяло в домена на частната собственост, което вече изтъкнах, е във висока степен несъстоятелно от законова, управленска и резултативна гледна точка.

С този процес следваше да се ангажират основно ведомствените болници, които са публична държавна собственост, а виждаме, че те бяха и продължават да бъдат в периферията на процеса. А ако визираме само частните болници, твърденията, че те клинчат са просто неверни и дълбоко обидни – още в началото на пандемията те заявиха готовността си да се включат в борбата с коронавируса въпреки, че не всички имат инфекциозни отделения. И това не бяха голи приказки – частните болници веднага предоставиха част от структурите си и разкриха ковид-легла.

Колегите ми днес припадат от умора и умират на работното си място, цели семейства общопрактикуващи лекари починаха от Ковид, вече почти няма болница, която да не е дала жертви и е редно да се покаже поне малко партийно смирение и уважение към самоотвержеността и жертвоготовността на всички здравни кадри.

Подобни изявления са неконституционни, дискриминиращи и според мен предизборни, но това ги прави още по-опасни защото, ако дойдат на власт социалистите може да вземат и да ги изпълнят, което ще създаде нов здравен кошмар.

Редно ли е болниците да са търговски дружества

Това е поредното социалистическо клише, което нанася тежки вреди в обществото, стигматизира колегите и трови публичното съзнание с неистини. Трябва да се знае, че лечебната дейност не се регулира от Търговския закон, а от Закона за здравното осигуряване, Националния рамков договор, конкретните договори на лечебните заведения с НЗОК, трудовите договори на лекарите и здравния персонал, медицинските стандарти, правилата за добра практика, етичните кодекси на лекарите и стотици други нормативни актове така, че здравето не е предмет на свободна търговия, а на строга научна, медицинска, организационна и финансова регулация.

Знам, че има злоупотребяващи, но злоупотребите са предмет на наказателното право и съответните институции. Друг е въпроса, че болниците са юридически лица и като такива трябва да се занимават с икономическите аспекти на лечебния процес или социалистите пак ще ми кажат, че няма здравна икономика? Има здравна икономика и от кривото разбиране на този факт произтече фалита на системата „Семашко", за която те толкова съжаляват, но която вече не съществува никъде по света поради непригодност.

Темата е голяма, но е редно да се изтъкне минимум поне още един факт – лечебните заведения дори като юридически лица не са класически търговски дружества, те са ограничени от ЗЛЗ само в предмета на лечебните услуги и в преобладаващата си част са „нон профит" организации т.е. те не работят за печалба и не разпределят дивидент на акционерите, а положителния финансов резултат (където и ако го има) се реинвестира в апаратура и обучение на персонал.

Търговете и частните болници, има ли лобизъм

Тази теза отново показва или неразбиране на процесите в здравеопазването и непознаване на законовите регламенти или в по-лошия случай е опит за предизборно партийно манипулиране на общественото мнение. Фактите са, че като субекти, които се ръководят от правилата на конкуренцията, частните лечебни заведения така или иначе търсят да закупят лекарства и консумативи на най-добрите възможни цени, за да могат да имат ефективност на разходите от една страна.

От друга страна търсят ниски цени защото цената заплащана от НЗОК по Клинични пътеки е фиксирана в НРД. Това означава, че независимо на каква цена се придобие едно лекарство, с което се лекува „по НЗОК", това не променя цената на Клиничната пътека, която ще получи съответното лечебно заведение. Политическите спекулации с този въпрос издишат пред простата аритметика и икономическата логика, и обусловеност.

Отново подчертавам, че злоупотреби сигурно има, но те са предмет на правоохранителните органи, а не на здравната политика. Що се отнася специално до скъпоструващите онкологични лекарства и ЗОП, съгласно промените в Закона за здравното осигуряване предвидени в ЗБНЗОК за 2021 г., НЗОК ще заплаща на лечебните заведения по най-ниската стойност договорена в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването в качеството му на Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване", а не по стойността, на която лекарствените продукти са доставени на изпълнителя на болнична медицинска помощ, независимо дали той е възложител или не по Закона за обществените поръчки.

Тази промяна гарантира невъзможност онколекарствата да се реимбурсират по цени различни от най-ниските, които министърът на здравеопазването е договорил. Така се избягва колизията да се третира като публично-правен един класически частно-правен субект, което би могло да се изтълкува и като национализация на частна собственост защото правосубектността не може да бъде функция на източника на финансиране.

Т.е. никой не е скрил текстове на ЗОП, просто е намерен един по-сигурен механизъм за публична регулация на цените на лекарствата във всички лечебни заведения, както държавни и общински, така и частни. Предимството пред ЗОП е, че така не се стига до сложните и бавни тръжни процедури, които при обжалване биха могли да блокират дейност, която в повечето случаи е животоподдържаща и животоспасяваща. В резюме – не виждам частен лобизъм, а решение, което е по-добро от ЗОП и дава пълни възможности за публична регулация на процеса на контрол на цените при лекарствоснабдяването, а относно тълкуванията – разбирам ги само като предизборна риторика, но тук искам да отправя и един апел към всички.

Пандемията и политическият патос

Призовавам всички партии да не партизират здравеопазването. Пандемията показа неговата всеобхватност и важност, така че не е разумно в тази сфера да се практикува политически популизъм и демагогия. Този сектор е достатъчно сложен и мащабен, за да позволим на професионално неподготвени в материята хора да ни предлагат невчесани мисли маскирани като магически решения – една такава абсолютно нелепа „мантра" на БСП вече беше взета на въоръжение в обществото и в публичното пространство все по-често чуваме фразата „вън търговците от храма".

Лекарите не са търговци, а лечебните заведения не са храм, те са професионалното работно място на медиците и нека не бъркаме религията и професията в една модерна и секуларна държава, каквато е България. В здравеопазването няма Христос, който да ни спаси, Той е в религията и най-вече във вярата, в личната вяра. Никой политик не може да си присвоява евангелски функции, прерогативи и божествени възможности, а още по-малко да гони някого от някъде. Надявам се обществото и особено колегията да не позволят повече волунтаризъм в сферата, в която здравето и живота ни често са поставяни като заложник на властови амбиции.

Медицината е наука, а здравеопазването е нейната приложна технология, които се нуждаят от професионално подготвени и добронамерени хора, а не от злоупотреба с религията или просто от партийни мераклии за власт и пост. И накрая – нека си помогнем сами, за да може и държавата да ни помогне защото противоепидемичните мерки са не само публична, но и лична отговорност на всеки един от нас.

Източник: clinica.bg

Прочети цялата публикация